Гордейте се тайно, ако той ви нарича своя "дясна ръка", но не позволявайте да я размахва над колектива
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Ти си дясната ми ръка, какво щях да правя без теб. Ето тези думи обичате да чувате от шефа. Смятате, че напълно ги заслужавате. Влагате много усилия и професионализъм в работата си, постигате успехи, измисляте нови неща, винаги помагате на колегите си при нужда. Благодарение и на вас началникът ви се представя като един от най-добрите мениджъри във фирмата. Е, как да не ви хвали.
Само че шефските комплименти крият рискове. Единият е да свикнете с тях и по някакви причини ако секнат, да страдате. Обикновено се случва не когато по-зле работите, а когато не давате все повече и повече. Защото на началника същата доза вече му се вижда недостатъчна. А пък то човек си има предел.
Другата опасност е да се пристрастите към думите и да забравите, че шефът ви може да не се задоволява само с тях, ами да ви вдигне заплатата, да ви даде бонуси, да ви повиши в йерархията. Длъжност "дясна ръка" няма, но във всяка компания съществуват доста начини да получите официален статут под друго наименование, облечен в съответните материални изражения.
Третият риск е шефът да започне да ви товари безогледно с някои от своите отговорности. Да му вършите черна работа, която изисква много усилия и време - примерно да проучите информация и смляно да го запознаете с нея. Или да го заместите на някое досадно и неприятно място.
В първия случай ви успива с доверие - "Само ти можеш да се справиш с това вместо мен". И вие се справяте с цената на извънредни часове работа. Не се оставяйте често да ви подвежда с това коварство. Ако шефът ви е почтен човек и наистина много ви цени, ще ви разтовари от нещо друго, за да не провалите собствените си задължения. Или ще намери начин да ви възнагради за извънредните усилия. Може от време на време да му правите услуги, но не и постоянно. (Как да се защитите, когато шефът безогледно ви товари.)
Във втория случай се чувствате дори поласкани, нали го замествате един вид, макар че хич не ви се ходи. Хубавичко обаче си помислете дали той не ви праща все на неприятни места. Ако е така, малко се усъмнете в любовта му.
Голям риск е заради комплиментите да се опита да ви използва за лошия вестоносец пред екипа. Ще трябва да се работи извънредно или заплатите закъсняват. Съобщава на вас и заръчва "Кажи на всички", вместо сам да си изпълни отговорността като ръководител.
В още по-неблагоприятна роля ви поставя, ако ви товари вие да информирате за неговите забележки някой колега. Даже и похвалите му да предавате не е правилно.
Като иска да вършите такива работи, нека ви направи свой заместник и да ги впише като задължения в длъжностната ви характеристика. Иначе колегите ще ви намразят. По принцип добрите мениджъри не постъпват така, но това, че вашият ви нарича "дясна ръка", не го издига автоматично до добър мениджър.
Най-тъпо ще се почувствате, ако пробва да ви направи доносник. Много често след комплименти следват въпроси и човек се чувства задължен да им отговори, макар да съзнава, че го използват доста нечистоплътно.
Не сте длъжни да се отплащате за похвали, като
информирате шефа, престъпвайки границите на почтеността. Едно е да обсъждате работа и проблеми в колектива, друго е началникът да ви подтика да му разказвате за настроения, кой как реагирал, какво рекъл, как си изпълнява задълженията, с кого си дружи и т.н.
Всеки човек с опит и морал знае разликата.
Просто трябва да внимавате, поласкани от някоя реплика на шефа от сорта на "Я ми помогни да се ориентирам" или "Ти си умен човек, я кажи как ти се вижда Х", да не започнете да издавате информация и да раздавате оценки за колегите си. Смятате, че го правите с най-добри намерения, но не знаете началникът как ще го употреби. Затова си знайте мярката на устата и се измъквайте с някоя фраза в смисъл на "Не обичам да говоря за другите" или още по-добре "Вие сте опитен човек, най-добре можете да си прецените".
Твърде възможно е, след като няколко пъти не удовлетворите любознателността на шефа, той да престане да ви смята за "дясна ръка". Хич да не ви пука - по-комфортно ще се чувствате да не сте част от такова тяло, образно казано. И не забравяйте, че шефът има и "лява ръка". Която не знаете точно какво прави, но вероятно бива подтиквана да доносничи за вас и за всички останали.
По принцип много внимавайте и при добър мениджър да не се вживеете в комплимента му "дясна ръка". Има един експеримент, проведен през 1971 г. от известния психолог Филип Зимбардо в Станфордския университет. Той изследвал как наложената социална роля влияе върху поведението. Разделил студенти на две групи - пазачи и затворници, в мазето на факултета по психология. Затворниците били вкарани в подземието с вързани очи, съблечени и обезпаразитени за по-голяма достоверност. На пазачите раздали униформи и им казали, че е позволено да упражняват физически и психически контрол над затворниците, за да поддържат ред. Пазачите веднага влезли в роля и започнали да тормозят затворниците. На следващата сутрин затворниците организирали бунт. Нататък сблъсъците се ожесточавали все повече. Проф. Зимбардо прекратил експеримента на петия ден, защото видял, че и пазачите, и затворниците са напълно погълнати от своите наложени роли.
Поуката е да не влезете в ролята на "дясна ръка", която шефът ви налага, волно или неволно. Оставете го да ви чувства така. Гордейте се тайничко. Но не позволявайте той да ви използва, за да размахва тази "дясна ръка" над колектива. Било, за да наказва, било, за да гали.
--- Защо да не плащате чужд конфликтен дълг ---
Много шефове обичат да разполагат с "дясна ръка", за да уреждат по-лесно конфликти във и с екипа. Хем си имат доверен човек, хем той формално е един от всички. Прокарва началническото мнение, убеждава и всичко минава по-лесно.
Само че много спорни въпроси се решават единствено когато ръководител и подчинени се изправят директно срещу тях, обсъдят ги и намерят взаимоизгоден компромис.
Лиан Дейви, автор на книга за продуктивното използване на конфликтите, нарича "конфликтен дълг" сумата от всички спорни въпроси и теми, които трябва да бъдат дискутирани, но остават подминати и неразрешени. Този дълг е не по-малко опасен от финансовия.
Психоложката смята, че хората обикновено се опитват да се справят по три начина, всичките грешни.
Най-често проблемът се отлага. Шефът смята, че печели време, като забърква "дясната си ръка" в конфликта, а не се заема сам с него. Или избягва опозицията. Уж има дискусия, но от нея изключва служители, които биха изразили противоречащи му позиции. Той се заобикаля само с подчинени, за които знае със сигурност, че ще се съгласят с него. Вие сте от тях, а като негова "дясна ръка" се очаква да въздействате на опозиционерите.
Трети начин за натрупване на конфликтен дълг е да се прекрати обсъждането, преди да се стигне до най-съществения проблем. Когато дискусията доближи най-спорния въпрос, шефът казва, че е постигнат добър напредък и предлага екипът да се доуточни без неговото участие. Той е доволен, че е успял да избегне челен сблъсък и разчита вие да му довършите работата.
Всичко това ви поставя в незавидна ситуация, защото от вас се очаква да проведете трудните разговори.
Така се озовавате между чука и наковалнята. Шефът може да ви смята за своя "дясна ръка", но ако колегите не ви признават за неформален лидер, вашите усилия за уреждане на конфликта няма да доведат до положителен резултат. Ако пък доведат, има вероятност този резултат да не е онзи, който иска началникът. Вместо благодарности и комплименти ще получите обвинения.
Накратко, има опасност да разрушите репутацията си и в двете посоки - сред колегите и пред шефа. Затова не се наемайте да плащате "конфликтен дълг", който не е ваш, а трябва да бъде уреден от официално овластената фигура в екипа. Иначе ще изгубите доверието на всички.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Мръсните трикове за влияние и как да устоите, за да не саботирате успеха си
Техники да се борите с лошия навик да отлагате неприятна работа
"Писна ми" и други уж безобидни, но забранени откровения на работа
Успехът не обича "ако". Представете си го в "кърпа вързан"
Предизборни страсти на работата? Защо да лавирате много внимателно
Как да познаете дали от високомерие не саботирате успеха си
Няма да станете шеф, като чакате за мястото на шефа
Хитри фрази, за да кажете на колега, че е сгафил
Когато разпознаете доносника на шефа
Научно доказано: Като пишете 8 минути на ръка, се успокоявате и взимате умно решение
5 християнски добродетели, които винаги носят успех в кариерата
