- Веригите искат вето от президента Радев и предупреждават, че ако таванът на надценката остане, ще има дефицит на насъщния
Сдружението за модерна търговия, в което членуват търговските вериги, поиска от президента Румен Радев да наложи вето върху промяната на закона, с която депутатите сложиха таван от 15% на надценката за три вида хляб – бял, “Добруджа” и типов.
Народните представители направиха това в последния възможен момент в 49-ия парламент, като вкараха промяната на Закона за ДДС в преходните и заключителни разпоредби на промените на Закона за хазарта.
Таванът на надценката не е влязъл в сила,
защото в закона бе записано, че ще важи от 1 юли. Освен това се чака анализ на икономическото и финансовото министерство, който да покаже дали има смисъл от мярката.
Търговските вериги искат ветото с две основни групи аргументи. Едната засяга процедурните нарушения. Стенограмата от заседанието на парламента от 30 април показва, че предложението е направено само въз основа на сигнали на производители на хляб и хлебни изделия, които никой не е проверил. Освен това не е взето мнението на останалите участници – търговци, дистрибутори и др. Промяната не е направена и в предвидения от правилника на Народното събрание 7-дневен срок за внасяне на предложения между първо и второ гласуване.
Другите аргументи се отнасят до пазара. От веригите твърдят, че когато свободното договаряне се подменя от диктувани и контролирани от държавата условия, е напълно възможно търговците да не могат да покрият разходите си и
да престанат да продават продукта, който има фиксирана надценка
Припомнят и решение на Комисията за защита на конкуренцията, която през 2019 г. отхвърли подобно намерение на законодателя. Тогава икономическото министерство се опита да промени Закона за защита на потребителите и да даде право на министъра да определя със заповед списък на стоки от първа необходимост, които да се продават с фиксирана надценка.
Сегашните мотиви на депутати на практика повтарят тези от 2019 г. Тогава се казваше, че надценката на хляба осигурява 6 пъти по-голяма печалба на търговците от тази на производителите.
От секторния анализ, който направи КЗК, обаче излезе, че маржовете на веригите са около 1-2% и само на две от тях стигат до 4%. Съществуват и надценки, които стигат до 40 на сто, но те се отнасят само за единици стоки, и то не от първа необходимост.
Специално при хляба средната надценка е 3%, при млякото и млечните изделия е около 2%, при месото около 3%, при мазнините – от 5 до 8%. При бързооборотните стоки – дъвки, цигари, бонбони и други, пък надценките на търговците са в пъти по-ниски от тези на производителите. Докато производителите и дистрибуторите печелят от тях между 15 и 30 на сто, търговците - едва 1-3%.
В писмото си до президента Радев от сдружението припомнят и международната практика в Европа. Засега
в ЕС има само два случая на слагане на пределни търговски надценки
на определени стоки – в Гърция и в Унгария. И за двете държави Еврокомисията започна производство за нарушаване на конкуренцията. Унгария има най-високата инфлация в ЕС, а в Гърция цените на стоките, на които бе сложен таван на надценката, поевтиняха средно с 6%, но едва след като таванът бе премахнат.
Преди седмица Институтът за пазарна икономика припомни, че от над 30% годишно поскъпване на хляба и хлебните изделия преди две години то се сви до 3,3%, като месечната дори е отрицателна, т.е. хлябът е поевтинял през март.
Далеч по-висока е годишната инфлация при млечните и месните изделия, но независимо от това депутатите са решили да удовлетворят само изискванията на производителите на хляб, без да се допитат до никой друг.
Експертите посочват, че ако президентът не наложи вето или пък не бъде сезиран Конституционният съд за процедурата на приемане на този текст, новата регулация ще влезе в сила и ще обърка пазара на хляб.
И допълват, че по принцип в България няма драма с цената му в сравнение с другите страни в Европа. У нас по-скоро има отклонение при млякото и млечните продукти, където цените са високи в сравнение със средноевропейското ниво. При хляба обаче сме на 70-75% от средното за ЕС. Това показвало, че няма извънреден проблем, който депутатите да е трябвало да решават в последния си работен ден.
