Възкресение Христово. Св. вмчк Георги Победоносец. Св. прав. Иов Многострадални
Житието на св. Георги посочва годините на неговия живот (края на III в., 284–305 г.), храбростта и благочестието му през тях. Роден е в Мала Азия, в Кападокия, но рано загубил баща си. Отправил се с майка си в Палестина, нейната родина. Там си осигурил всичко – богатство, добро образование, възхищение за храбростта, ума и красотата. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество. На 20 години му дал висш сан във войската си – трибун – и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. И животът му щял да протече в почести и слава, ако не загърбил всичко заради християнската вяра. Не само раздал на бедни и нещастни огромното си богатство, но и като войник на императора отказал да воюва с християните, отказал да ги гони и изтезава. При това го направил открито, пред всички знатни придворни. Обърнал се към Диоклециан и рекъл възмутено: "Докога ти, владетелю, и вие, князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде, които никога и с нищо не са обидили никого и дават пример на всички за благочестив живот? Вашите идоли не са божества. Исус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестив живот, или престанете да смущавате тия, които вече са я познали!"
Само мъчения и смърт може ли да последват от тук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му компромис, сделка, с която ще запази живота му. Но компромис и сделка не можели да се правят от всеки, особено от мъчениците на вярата и особено от един от най-смелите сред тях – св. Георги Победоносец.
Казват, че в деня преди да се яви пред императора, сам Господ му се явил и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено. Така и станало, макар че мъките наистина били страшни. Горели нозете, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Какви ли мъчения не измисляли, но раните му зараствали като по чудо, той не усещал болката. Дали му силна отрова да пие – и нея не усетил, не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази велика вяра, която го крепяла. Приела християнството дори жената на императора и, разбира се, скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги – воин, храбрец и християнин. Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.
Оттук води началото си и една дълго разказвана по всички краища на света легенда. Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко наоколо. Никой не можел да се справи с чудовището. Питали жреците какво да сторят, а те им дали тежък съвет: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си, дошъл ред на царската дъщеря. Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен, не очаквал да го види повече. Но чудото се случило – млад момък на бял кон се преборил със звяра. Борил се с Божието име и победил с него. А народът езичник приел християнството заедно с избавлението си и то се превърнало в избавление и нов живот.
Разказва се и преданието за това, как от затвора мъченикът Георги помогнал на един беден стопанин. Дошъл при него човекът, разказал му за едничкия си вол, който паднал в яма и умрял – а какво е беден земеделец без вола си. Георги го погледнал състрадателно и рекъл: "Върви си, волът ти е жив." И истина се оказало. Като се прибрал човекът вкъщи, видял, че волът му си е жив и здрав. Оттогава Георги се почита като светец, закрилник на воловете, на пастирите и стадата.
МОЛИТВА КЪМ СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ
Като освободител на пленените и защитник на бедните, и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георге, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
ИКОНИ
Свети Георги Победоносец е рисуван като воин. Почти винаги е на бял кон и забива копие в устата на ламята. Известно е и паралелното изображение на св. Георги и св. Димитър – на коне, галопиращи надясно, облечени във военно облекло: с къса туника и хламида, въоръжени с копия. При св. Георги се открояват колчан (калъф за носенен на стрели) и кръгъл щит. Той поразява с копието си звяр, подобен на крокодил, а св. Димитър убива змей, увиващ се около дърво.
ПРАЗНИКЪТ
Гергьовден е празник, натоварен с голяма обредна символика. Магическа и предпазна функция има почти всяко действие на този ден. Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден. Започва време на труд, на усилена работа по полето, нивите, градините, кошарите. От това, което ще се направи през този период, зависи какъв Димитровден ще дойде, тоест какъв плод ще даде трудът на хората, каква почивка и благополучие ще последват. Пеят се песни за св. Георги, от когото се очаква да донесе берекет и благополучие през пролетта.
РИТУАЛИ
Всяка къща коли курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие) и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните.
Кръвта на животното се излива в реката, "да тече берекетът в къщата". Ако се излее в мравуняк – овцете "ще се плодят като мравките", ако е на нивата или в градината – посаденото ще даде изобилен плод. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизенени.
Костите на жертвата се заравят на място, "където не стъпва човешки крак". Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.
Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.
С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.
Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите още в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини. С младо клонче удря децата под завивките, докато още спят, и най-възрастната жена в дома – да са здрави.
Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.
Пие се студена вода на гладно, "за да се пречисти кръвта". Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна.
Рано сутринта жени и деца берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче – от тях вият венци за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира.
Ако пред изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.
Бяло котле с вода, оставено на месечина, с нож отгоре, завързан с червен конец, пази къщата от зло.
Всички се търкалят в росата за здраве. С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
Болните ходят и се къпят в "лява вода" – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под корените на вековно дърво. Къпането в реката на празника предпазва от треска.
Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик.
Празничният хляб се нарича "овчарник", "кошара", "боговица", "гергьовски кравай", "харман", "кувасник". Замесва се от девойка или млада невяста с прясно налята цветна (защото в нея са сложени свежи цветя) вода. Замесването е ритуално, със специални песни. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. В нея се поставя още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара.
За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.
Вечерта срещу празника агнетата се отлъчват от майките си.
Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи, с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. В котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце.
Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, малка част от него се изсипва в река – "да тече по вода" всичко през годината.
Яйцето от котлето се заравя пред кошарата – да не омагьосват магьосници стадото и да не отнемат млякото. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце.
В кърмата на животните също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка.
За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата.
Агнето и хлябът се освещават в църква. След службата се реди обща трапеза.
Едната плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех.
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.
Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания.
На общата трапеза се извършва ритуално "събличане" на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските й накити и я забражда с обикновена или копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните й обувки и ги заменя с обикновени.
Младите двойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг като него, невястата да е плодовита, овцете да дават мляко.
Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно.
Играе се "ляво", или "куцо", хоро, водено от невяста кърмачка, именичка.
Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще порастат дълги и гъсти.
Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод.
На Гергьовден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там, където има заровено имане, то "играе" със син пламък.
Сключват се договорите между майсторите и чираците, стопаните и наемните работници.
Ако успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка.
Против градушка се пали на висока могила и слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото.
От Гергьовден започват продаването и клането на агнета и ярета, доенето на овце и кози, правенето на сирене. Търговците се уговарят с производителите.
Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. Същият ден се нарича и Ранополия, Ранополе или Разпус и се свързва с обичая за дъжд "пеперуда". През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.
ЗАБРАНИ
Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене, масло, въобще млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.
Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг.
На празника не се спи, защото ще отиде сънят на агънцата.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
По пръските кръв от жертвеното агне върху стената гадаят за плодородието и късмета в дома. Ако браздите са дебели – и плодородието ще е голямо, ако са тънки – плодът ще е малко.
По коренчетата на здравец, също и по китки от коприва се гадае за здравето на всеки член от семейството. Ако здравецът (или китката от коприва) е останал на следващия ден свеж, човекът, на когото е наречен, ще е здрав през годината.
Корен от здравец, наречен за всеки от семейството, се пази седмица, а после са засажда. Чийто здравец се хване, той ще е здрав и весел през годината.
За здраве може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката си – червен. На сутринта разменят конците три пъти. Жълтият конец е болест, червеният – здраве. Като ги разменят, вярват, че през трендафила болестта отива "вдън гори тилилейски" и момата ще бъде здрава.
Момите изпълняват обичая "напяване на пръстени".
С празника е свързано и пролетното напяване на нишани – китки, потопени в котле с мълчана вода, отбелязани със специални нишани. Котлето се покрива с червена кърпа, бял тензух, огледало, може дори и да се заключи и се оставя да пренощува под звездите. Ако сутринта на огледалото има роса, годината ще е плодородна. Китките вади момиче, покрито с червено наметало. Зад него останалите девойки припяват и играят хоро. Каквото двустишие каже при изваждането на китката, такива ще са късметът и бракът на момата, чиято китка изваждат.
За любов момите гадаят и по стръкове чесън. Подрязват три стръка, наричат всеки на някое име и на сутринта, който стрък е изкарал най-високо, на когото е наречен, той ще е избраникът. Ако нито един стрък не изкара, момата да не чака венчило през годината.
Младите отиват на реката, на ляв завой, там, където се обръща реката, и всеки пуска в бързея залък хляб. Ако водата го понесе право напред, без да го върти, това е на добре. Завърти ли се – предсказанието е лошо.
Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е добре, животните ще са болни.
Ако на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.
Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Докъдето звучат песните при напяване на нишани, дотам няма да бие градушка.
Ако на Гергьовден времето е ясно и сухо, цялата година ще е суха.
Ако рано сутринта времето е ясно, годината ще е плодородна и бубите ще са добри.
Ако слънцето изгрее в облак, ако сутринта има мъгла или през деня е облачно, през годината ще бие град. От която страна се появят облаците, оттам ще идва и градушката. Където е мъглата, там ще бие и градът. Мъглата по празника показва и болест по добитъка.
Ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е плодородна. Народът казва: "Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица."
Колкото дни преди Гергьовден се чуе първата гръмотевица, толкова пари ще струва кило жито през годината. Ако за пръв път през годината прогърми на празника, годината няма да е здрава.
Из „Български светци и празници”
Празнуват: Георги, Генчо, Ганчо, Гео, Гоце, Йовко, Йово, Галя, Гергана, Гинка, Йова, Йовка
