Христос възкръсна и това е най-голямото чудо. Разбира се, дяволът винаги ще се сърди и ще действа срещу църквата, но въпреки всички усилия да бъде изтрита от земята, затворена и унизена, тя съществува. И това също е голямо чудо!
"С Бог трябва да сме в постоянен разговор. Тази комуникация не бива да спира дори за миг. Господ живее с нас и няма да спре да го прави, но ние трябва да се стремим към Него, да го имаме до себе си като съветник, закрилник, умирител и успокоител. Да отиваме при Него като деца с отворени очи и ръце, разперени в прегръдка, казвайки: Господи, направи с мен, каквато е волята Ти, нека е Твоята, а не моята воля, защото аз съм Твой инструмент."
Това е
едно от ценните
напътствия
на митрополит
Григорий
Търновски, проповядвайки пред малки и големи Божието слово в навечерието на празника на празниците Възкресение Христово.
Но и по всяко друго време на годината владиката не се уморява да служи и да преподава на богомолния народ с прости думи, така че да бъде разбран и от децата, и от възрастните.
На литургиите във великотърновските храмове, в които владиката служи, дядо Григорий не оставя само дяконът да прочете Евангелието като част от богослужението, а след това го преразказва според случая с препратки и примери от настоящето, така че Христовият пример да стане близък и разбираем на българите и те да поискат да му подражават.
"Ето, казано е как Господ Исус Христос яхнал ослето, а пък онзи наш познат какво е яхнал, братя и сестри, майбах, мерцедес или друг лукс е яхнал, а джобовете му натежали от сметки..."
С подобни живи примери от съвременното битие проповядва владиката Григорий. А
с нафората в
храма той
раздава и
духовни книжки,
учебници по религия, евангелия за деца и всичко, което е възможно да ограмоти населението.
"Всички тези книжици ги надписвам посреднощ с отеческо благословение и благопожелание, слагам подпис и печат. И така всяка една от тази книги вече има душа и може да влезе в къщата на всеки. Взема я детенцето и си я носи вкъщи. Все някога ще е я отвори, ще я погледне, ще се загледа, може да прочете и да разбере. После ще научи "Отче наш", ще научи "Символ верую", ще прочете една главичка от евангелието днес, друга - утре и така ден по ден, малко по малко... То не е за Господ, то си е за нас. Господ няма нужда, ние имаме нужда от Него", казва владиката.
В началото на март 2024 г. той изпълни 30 години митрополитско служение, откакто на 6 март 1994 г. е въдворен в Търновската епархия, състояща се от 10 духовни околии, обхващащи 19 общини плюс части от други 5- всичко 24.
Ръководи над 450 храма и 21 манастира на територия от Никопол и Свищов до Габрово и Елена в Централния север. 12 от манастирите се намират край старата столица. 3 от обителите са съвсем нови - устроени, открити и осветени от владиката през последните няколко години.
Григорий Търновски е роден в лясковското село Козаревец през 1950 г. със светското име Йорго Стефанов. Постриган за монах в Преображенския манастир през 1974 г. за половин век, посветен на Бога, той изминава пътя от "прост калугерин", както сам се определя, до църковен архиерей в старопрестолния град и един от старшите митрополити в Светия синод на Българската православна църква.
Миналата година митрополит Григорий
стана и "доктор хонорис кауза" на
Националния военен университет
Титлата му бе присъдена за особени заслуги във възпитанието на бъдещите офицери към идеалите на родолюбието, дълга и честта, както и за приноса му към мисията на университета да ги формира като личности и лидери.
Вече 30 години той отговаря за връзката между армията и църквата. Ето какво казва владиката за това: "През 1994 г. поех това послушание, защото и нашият предшественик дядо Йосиф Търновски е отговарял за армията в Царство България, а тогава това е било много важно. Имало е голямо значение".
Той казва още:
"Духовниците са били призвани и са поддържали духа на армията и в балканските войни, и в Първата световна война, били са трудни времена.
И когато ротният командир падне в боя, дядо поп с кръста и сабята, с вик: Братя, Бог е с нас, напред за България, повеждал е войниците.
Това са минали времена, но и сега църквата и армията трябва да вървят заедно в името на Отечеството. Аз съм бил зенитчик в армията, знам воинския дълг и чест и смятам, че всеки полк трябва да има свещеник. Но за да има армейско духовенство, трябва да се положат определени усилия.
Трябва и парламентът да се погрижи за това, да бъде регламентирано с ясни разпоредби. И въпреки че в армията служат хора с различно вероизповедание,
армейското духовенство
трябва да е под ръководството
на православната църква,
защото България като огромен процент на населението е преди всичко православна страна."
На празника на св. Георги през 1994 г. митрополит Григорий освещава и едноименния храм на светеца в двора на българското посолство в Камбоджа, който е издигнат в памет на загиналите български войници в мисията на ООН там.
Посолството отдавна е затворено, но българският храм в Камбоджа все още е там и според владиката трябва да се грижим за него. Това е
приел и като мисия - да издига
храмове и манастири
Осветихме храм и във Военното училище, и във Великотърновския университет. И един ден, ако стане като с посолството да закрият и университета, храмът пак ще остане, казва дядо Григорий.
Тази година за службите на Възкресение в храмовете и манастирите на епархията ще ползват Благодатен огън, който пазят ревниво в кандила, запалени минали години с огън, донесен от Божи гроб.
Пазим си ти тук при нас от Благодатния огън, можем да вземем и от този, който е в Светия синод. Аз съм участвал в делегации в Йерусалим, когато сме носили от там и сме съпреживявали наистина това чудо. Този огън в първите минути можеш да го доближиш до брадата и лицето си и няма да те изгори, едва по-късно придобива нормалните си физически свойства. Сега чувам разни хора говорят какви ли не неща, във всичко се съмняват. Това робство явно няма да ни олекне още много години от него.
Христос възкръсна и това е най-голямото чудо! И както казва св. апостол Павел: И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, всуе е и вашата вяра.
Чудесата не спират и до днес. Разбира се, дяволът също не спира, той винаги ще се сърди, ще говори, че огънят не е реален, че това или онова не е истина. Той действа и срещу църквата толкова години.
Но ето че църквата въпреки всички усилия да бъде изтрита от земята, затворена и унизена, продължава да съществува. И това също е голямо чудо!
Така проповядва 73-годишният митрополит Григорий Търновски в очакване на Христовото възкресение.
