Тя се явява всяка Велика събота и с нея Христос ни напомня, че Възкресението е реалност, а не мит. Силата на вярата е тази, която предизвиква чудото с обреда на небесния огън
"В нощта на Възкресението, които бяха с Петра, видяха и повярваха... защото Гробът бе изпълнен със Светлина, и като че да не бе нощ те видяха вътрешността на Гроба по два начина, и с телесните си сетива, и с духовните".
Това пише св. Григорий Нисийски, брат на св. Василий Велики и голям духовен ритор, догматик, изобличител на ересите, тълкувател на Свещеното писание и учител по нравственост от IV век.
Светлината на благодатния огън на гроба Господен в Йерусалим, чрез която хиляди хора всяка година на място съпреживяват чудото на Възкресението, трябва да се възприема точно така - не само с телесните, но и с духовните сетива.
Събрани са лични свидетелства на йерусалимските първойерарси -
тези, които измолват с
молитва огъня, след като
влязат в Кувуклията
- параклиса в храма "Възкресение Христово" в Йерусалим, построен точно над гроба Господен.
Ето например какво казва патриарх Дамян, който е първойерарх на Йерусалим между 1897-а и 1931 г.: "Щом вляза при Божия Гроб, разтворя богослужебната книга и прочета малко от редовете на светите молитви, издигам сноповете със свещи.
Тогава се запалват и вечното
кандило, и свещите
Ако обаче нямам нужното душевно спокойствие и необходимата подготовка и отдаденост на Бога, тогава не изпитвам и онази необяснима радост. При тези случаи, когато влизам в светата крипта, виждам вечното кандило вече да гори."
Патриарх Диодор, който е 139-ият поред йерусалимски местоблюстител от 1981 г. до смъртта си през декември 2000 г., е говорил най-обстойно по темата.
Той разказва, че щом загаснат светлините, се навежда и влиза в първия притвор на гроба. Напипва в тъмата пътя към вътрешната крипта на гроба, където е било положено тялото Исусово. Там вече коленичи със свещен страх и изрича определените молитви, достигнали до нас през вековете. И когато ги прочете, застава в очакване.
"Понякога чакам няколко минути, но обичайно чудото се случва в момента, щом прочета молитвите. От средата на камъка, върху който е било положено тялото Христово, една неописуема светлина започва да се разстила навън.
Обичайно тя има синкав цвят, но цветът може да се променя и да приема различни оцветявания. Не може да се опише с човешки думи. Светлината струи от камъка, сякаш като от извор, прилича като че ли гробната плоча е цялата покрита от един воден облак, но не е вода, а е светлина. Тази светлина всяка година се държи различно. Някой път тя покрива само гробната плоча, докато друг път изпълва със светлина цялата Кувуклия, така че дори хората, които са вън от гроба, но гледат навътре към него, могат да я видят", свидетелства патриархът. По думите му този огън не пари и никога не се случило през годините на патриаршеското му служение да опърли брадата си, докато приема благодатния огън.
Неговата светлина е с много по-различно съдържание от физическата светлина, с която гори едно кандило, допълва патриарх Диодор.
Когато го питат за повече обяснения, той казва така: "Молитвата при гроба Господен сама по себе си се явява
изключително свещен
момент на много
свято място
Оттук Той възкръснал в слава и оттук разнесъл Своята светлина в света. Свети апостол и евангелист Йоан пише в първата глава на своето Евангелие, че Иисус е светлината на света. Прекланяйки колене пред мястото, където Той възкръснал, ние се оказваме в непосредствена близост до Неговото чудесно възкресение. Католиците и протестантите наричат този храм "Храма на гроба Господен". Ние го наричаме "Храм на Възкресението". Възкресението на Христа за нас, православните, е център на нашата вяра. Чрез Възкресението Христос окончателно победи смъртта, не само Своята смърт, но и смъртта на всички, които ще станат близки Нему. Аз вярвам, че това, че Благодатният огън слиза именно на това място, не е случайно съвпадение. В Светото евангелие от Матея, глава 28, стих 3, е казано, че когато Христос възкръснал, се явил ангел, облечен във вселяваща страх светлина. Аз вярвам, че поразителната светлина, в която бил обгърнат ангелът при Възкресението на Господа, е същата светлина, която по чудесен начин се явява всяка Велика събота. Христос иска да ни напомни, че Неговото възкресение е реалност, а не мит.
Той наистина дошъл в света, за да принесе необходимата жертва чрез Своята смърт и възкресение,
за да може човекът
отново да се съедини
със своя Творец."
Попитан каква роля играе чудото в неговия собствен духовен живот, той казва: "Всяка година мен все повече ме удивлява чудото. Всеки път за мен това е поредната крачка по пътя към обръщането към Бога и разкаянието за греховете. Лично за мен е голямо утешение да мисля за верността на Христос към нас, която Той показва, дарувайки ни Светия огън всяка година, независимо от нашите човешки пороци и недостатъци. При нас в църквите се случват много чудеса, тъй че в чудесата за нас няма нищо странно. Иконите често мироточат, когато небето иска да ни яви своята близост; също така при нас има светии, на които Бог е дал множество духовни дарования. Но нито едно от тези чудеса няма толкова дълбоко затрогващо и символично значение за нас както чудото на Благодатния огън. Това чудо е почти Тайнство. То прави Христовото Възкресение толкова близко за нас, като че Христос е умрял и възкръснал само преди няколко години."
Патриарх Ириней, който седеше на Йерусалимския първосветителски престол от 2001-а до 2005 г., дава интервю, в което казва, че чудото понякога се случва и още докато се моли, преди да е изрекъл молитвата до края.
"Целият гроб се изпълва със Светата Светлина.
Тя е синя Светлина.
Много е вълнуващо. Не си
на себе си в този момент
Това е голям син пламък, който се разпръсква. С този пламък се изпълва всичко... Не е лесно да го опишеш. В момента, в който издигна четирите снопа с по 33 свещи, те веднага се запалват от синия пламък, който изпълва пространството и който не след дълго приема златния цвят на обикновения пламък", доверява патриархът.
Той също казва, че благодатният огън в тези първи моменти въобще не пари. В своите изповеди за чудото Ириней Йерусалимски отваря дума и за някои духовни лица, расоносци, и всички
тези, които не вярват в
чудото на Благодатния
огън, нарича ги с интересен
термин - светоогнеборци
или агиофотомахи
Ето дословно думите на патриарха: "За съжаление, има някои, които се съмняват в това чудо. Сред тях има и расофорци. Така, както някога имаше иконоборци, така пък днес съществуват светоогнеборци (агиофотомахи). Бог да им помогне да се вразумят и да престанат да ругаят божественото. Светата светлина не е просто чудо. То е Чудо на чудесата."
Настоящият йерусалимски първосветител Теофил III, който от 2006 г. досега неизменно измолва благодатния огън на Божи гроб, също свидетелства по въпроса: "Това, което мога да ви кажа във връзка с обреда на Небесния огън, е, че
силата на вярата е тази,
която предизвиква чудото
Това е един разтърсващ опит, подобен на този от тайнството на св. Евхаристия, по време на която хлябът и виното се пресъществяват в Тяло и Кръв Христови. Случващото се с Небесния огън не е лесно да се опише и да се обясни с човешки думи. В този момент можеш само да прозреш колко си малък и нищожен".
Ролята на първосветителя в чудото на Благодатния огън е била изследвана и описвана през годините. В течение на дългия период от време, през който исторически датира чудото на благодатния огън, редът на последованието по неговото посрещане е претърпял една съществена промяна. Тя е свързана с присъствието на православния патриарх в най-вътрешната част на Кувуклията при Божи гроб. Или съответно неговото отсъствие.
Арабският историк Ал Масуди през Х век свидетелства за богослужението за посрещането на Благодатния огън и от неговите думи става ясно, че то е било доста подобно на днешното. Тоест православният патриарх влизал сам във вътрешността на гроба Господен и след изчитането на специалната епиклезна, т.е. призоваваща, молитва изчаквал слизането на Светата светлина. Според Ал Масуди първосветителят поемал тази нетварна светлина от ангел.
Вероятно малко след времето, за което свидетелства арабският историк, последованието обаче коренно се променило. Мюсюлманските владетели на Йерусалим забранили на патриарха да влиза в Кувуклията - т.нар. Императорска спалня - самото гробно място, където било положено тялото на Иисус.
Възможно е да са се усъмнили в чудото или може би са се притеснявали,
че е възможно силата
му да разколебае вярата
на мюсюлманите,
и решили, че с тази забрана за патриарха ще отпадне и самата церемония. След като запечатали портите на Кувуклията, дали разрешение на патриарха и духовенството да служат извън нея.
Но това не попречило, въпреки че последованието било променено и докъм XV век чак всички свидетелства разказват, че патриархът се молел навън пред очите на всички.
Според едно такова свидетелство, когато Благодатният огън започвал да се спуска от небесата, веднага се виждали бяло-сини проблясъци да обсипват цялото вътрешно пространство на храма "Възкресение Христово". И в този момент от вътрешността на Кувуклията започвала да струи светлина.
Това бил и моментът, в който мюсюлманинът - управител на града, у когото се пазели ключовете за параклиса при гроба Господен, го отключвал и пускал вътре патриарха.
Православният първойерарх запалвал от вечното кандило на гроба своите два снопа с по 33 свещи, според броя на земните години на Христос, и излизайки навън, предавал светлината на вярващите.
Понякога вътре влизал
не патриархът, а емирът
- ислямският управител на Йерусалим, и това още повече затвърждавало вярата в чудото. Този ред на последованието, който бил спазван непрекъснато в продължение на близо шест века, не оставял никаква възможност за съмнения относно достоверността на Благодатния огън. Затова и мюсюлманите, живеещи в града, не само съучаствали в ритуала, но и пренасяли огъня по своите домове и джамии.
Във всички свидетелства и разкази от това време при описанието на случващото се няма и капка на съмнение, че става въпрос за чудо, повтарящо се всяка година при празния и запечатан Христов гроб.
През втората половина на ХV век, някъде около 1480 г., този богослужебен ред, при който патриархът измолвал огъня извън Кувуклията, бил променен. Било позволено на патриарха да влиза в Кувуклията и там да измолва благодатния огън, а като свидетел на чудото да бъде арменският патриарх, който да влиза с него, но само до притвора на Кувуклията и да стои при т.нар. камък на Ангела.
Най-старото запазено свидетелство за тази промяна е на францисканския монах Пол Валтер от 1481 г., а две години по-късно - през 1483 г., подробно за това пише и швейцарецът Феликс Фабри.
Някъде в този период започват да се роят и съмненията. Противниците на чудото и скептиците започват да разправят как вечното кандило не се самозапалва, а патриархът вътре някак изкуствено пали лампадата. Но както повечето свидетели на чудото разказват от собствен опит, съпреживяването на момента със слизането на Благодатния огън не е свързано само със случващото се в Кувуклията, а сякаш се изсипва вътре в целия храм "Възкресение Христово", проблясва над части от храма, облива човешки лица и икони на светии и запалва някои от кандилата и свещите на вярващите.
Не всички успяват да видят чудото на спускането на нетварната светлина, а някои присъстващи не преживяват нищо особено. Обозрението на чудото, както обясняват богословите, не зависи само от степента на вярата, но и от
от Божията промисъл,
която прави по някаква
причина всеки да преживее
по различен начин
случващото се
Господ удостоява със светоносната си слава хората по различен начин, независимо от тяхното ниво на духовно съвършенство, а понякога снисхожда и към безверници, обяснява един гръцки богослов, писал особено задълбочено по въпроса с чудото на Велика събота в Йерусалим.
За разлика от предните векове днес осветлението в храма "Възкресение Христово" в Йерусалим е много по-силно, а ярките дисплеи на смартфоните и светкавиците на фотоапаратите около Кувуклията са толкова много, че слизането на Благодатния огън е много по-слабо различимо. Но въпреки това мнозина от присъстващите забелязват особените чудни отблясъци.
Има съвременни фарисеи, които отричат чудото на Благодатния огън, които в самозаблудата си, че познават добре Библията, твърдят, че там никъде не се посочва подобно нещо. Но
Свещеното писание
изобилства от
свидетелствата за огън,
чиято природа е нетварна Бог се явява на Мойсей чрез огън, обхванал къпина, която не изгаря (Изх. 3:2), а след Изхода Бог води израилтяните през нощта чрез огнен стълб (Изх. 13:21-22). Когато дава десетте заповеди, Господ слиза в огън на планина Синай (Изх. 19:18; Изх. 24:17).
След сглобяването на скинията над нея всяка нощ гори огън (Изх. 40:38), а при освещаването на скинията отново слиза огън, който изгаря всесъжението и тлъстините върху жертвеника (Лев. 9:24). Сетне, когато при освещаването на Соломоновия храм свещениците поставят Ковчега на Завета в Светая Святих и излизат от светилището, сияние Господне изпълва храма (3 Цар. 8:11). Отново огън Господен пада от небето и запалва жертвата на св. пророк Илия (3 Цар. 18:38).
А на Петдесетница от небето се явяват огнени езици като видим знак, че Светият Дух слиза върху апостолите (Деян. 2:3). Това са само малка част от библейските свидетелства за нетварната светлина и огъня, чиято същност е надприродна. Не можем да обясним свръхестественото, но затова можем да вярваме.
