- Гафът на Стефан Димитров - след като си изключи телефона при атаката на Иран, заговори за хуманитарна помощ, не и друга помощ за Украйна. И за преговори с Русия
- Кирил Вътев пък не организирал плащането на помощите за зърното
Точно 7 дни след първата в историята ни клетва на служебен кабинет в парламента - както правят редовно избраните правителства, депутатите ще трябва за втори път да заклеват служебни министри.
Рокади във Външно и в земеделското министерство поиска от президента Димитър Главчев и така
три големи въпросителни разбуниха политици и анализатори.
Първо, какво сгафиха за по-малко от седмица Стефан Димитров и Кирил Вътев?
Второ, какво ще стане, ако президентът откаже да издаде нови укази за двамата нови министри?
И трето, Бойко Борисов ли диктува на Главчев, след като броени часове преди късно вечерта във вторник премиерът да обяви, че иска да бъде назначен нов първи дипломат, лидерът на ГЕРБ настоя за същото.
Фантастично се е представил ген. Запрянов (б.р.- военният министър) за разлика от външния. В това правителство носи отговорност за военния министър, а за външния -
ако Главчев не го смени, няма да има никаква подкрепа
Ако иска да ме чуе, ако иска да се съобрази, после ще направя така, че да се съобрази, заяви пред софийски активисти лидерът на ГЕРБ
Сега масло в този политически огън наля и изборът на Главчев - бившият външен министър от втория кабинет “Борисов” Даниел Митов, който е зам.-председател на ГЕРБ.
“Вече не се и крият”, възкликна Лена Бориславова от името на “Промяната” още същата вечер. Волята на Борисов видяха и разкритикуваха един през друг и лидерите на опозицията - Корнелия Нинова на БСП, Костадин Костадинов на “Възраждане” и Слави Трифонов на ИТН. От ГЕРБ, както и от ДПС днес запазиха мълчание.
Митов влиза в политиката като член на ДСБ и с години бе сочен за възможен мост между ГЕРБ и дясната коалиция. Бе служебен външен министър във втория кабинет на президента Плевнелиев.
С какво точно обаче Димитров ритна креслото си? Неофициално източници на “24 часа” обясниха, че смяната
не е заради искането на Борисов
Стефан Димитров ядосал Главчев в събота през нощта, когато бил неоткриваем, докато течеше ракетната атака на Иран срещу Израел. Изумил и няколко чужди посланици с изключения си телефон - те искали да разберат каква е позицията на България. Контакт с шефа си нямал и екипът във Външно и така там още от неделя взели да се питат дали няма да има рокади. По-късно пред Димитров обяснил, че бил в Подгорица да си събира багажа (той е посланик там), а в Черна гора връзката е лоша.
Има обаче и друго - при откриването на конференцията по сигурността в Черно море, на която домакинства в понеделник заедно с посланичката на Украйна у нас, Димитров направи заявка, че помощта ни за Украйна щяла да продължи като хуманитарна и акцентира върху това тя да достигне бесарабските българи. И изрази надежда, че форумът за мир в Швейцария през юни може да отвори път към преговори с Русия. С далеч по-рязък тон към Москва след него заговори военният министър Атанас Запрянов, който гарантира “непоколебима солидарност с Украйна и нейния народ в борбата им да се противопоставят срещу нелегитимната руска агресия”.
В официалните мотиви на Главчев за исканата смяна се посочва “необходимостта от навременна и отговорна координация и комуникация между членовете на кабинета, от една страна, както и със съюзниците и партньорите, от друга”.
Несправяне със служебните задължения, в резултат на което продължава напрежението и недоволството в аграрния сектор, без да се стигне до необходимите законодателни и управленски решения с нужната финансова обезпеченост, като например украинската помощ за земеделските стопани за 2024 г. и все още нестартиралата кампания по директните плащания, което създава сериозни затруднения в сектора.
Това пък са мотивите в предложението на Главчев до президента за смяната на Кирил Вътев. Той е един от 4-мата министри, останали от кабинета “Денков”. На негово място той предлага да бъде назначен изпълнителният директор на фонд “Земеделие” Георги Тахов.
Именно компенсациите за внесеното украинско зърно са причина за поисканата смяна на Вътев, казват запознати. Разплащането на помощта от общо 180 млн. трябва да тръгне в понеделник, 22 април. Не само нямало организация, а и парите ги нямало в бюджета - бившият финансов министър Асен Василев “пропуснал” да ги заложи, обясняват експерти. Сега служебният премиер разчитал на новия си съветник по финансите Кирил Ананиев да намери изход.
Междувременно във фонд “Земеделие” буквално до днес са приемали заявленията
от стопаните за помощта за Украйна и тепърва ще се смята колко пари са нужни. Като негов шеф Георги Тахов може да създаде организацията за плащанията, обясняват запознати.
Тахов е финансист, специализирал е и управление на икономиката и промишлеността в Германия. Оглавява фонда от април 2022 г., преди това е в системата на НАП, като през 2006 г. става шеф на териториалната дирекция в Пазарджик, а 3 г. по-късно - зам.-шеф на окрупнената пловдивска дирекция.
Земеделците реагираха веднага на поисканите промени в министерството им - излязоха с
гневна позиция, че също искат незабавната оставка
на Вътев. В отворено писмо до президента и служебния премиер го обвиниха: Той доведе сектора ни до ликвидация и тотална разруха. При нито един министър на земеделието не е царял такъв хаос. Понякога сме имали чувството, че сме на автопилот, но такова “безмоторно летене” като в последната 1 г. не ни се беше случвало.
Основното им притеснение е точно липсата на заложени средства по украинската помощ.
От Асоциацията на зърнопроизводителите на този етап не са се включили в отвореното писмо. Според шефа ѝ Илия Проданов без значение кой е министър, няма да допуснат парите да останат неизплатени.
За първи път зърнарите ще получат пари по украинската помощ според това кой колко декара обработва. Асоциацията начело с Проданов при последните протести беше част от преговорния екип, който подписа споразумението с правителството.
Остава обаче въпросът кога президентът ще реагира на поисканите смени. Това, че Главчев до четвъртък вечерта е в Брюксел (виж долу) може би измества отговора на Радев за петък.
Няма как да бъда говорител на президента, очевидно е, че той
обмисля своето решение, събира всякаква информация - това е нова ситуация с променените текстове в
конституцията, коментира вицепрезидентът Илияна Йотова. И добави, че явно не само се задълбочават политическите кризи от тези промени, но и се раждат нови.
Няма посочен срок в конституцията и много юристи презумират, че “разумният” е седемдневен, т.е. до понеделник.
След промените президентът ясно даде да се разбере, че не носи отговорност за служебния кабинет - затова и го прати за клетва в НС, а не на “Дондуков” 2. По тази логика би следвало да се съгласи да подпише укази за смените, поискани от Главчев. Така ще потвърди, че политическата отговорност за тази власт е само на служебния премиер и партиите.
Ако откаже, просто остават досегашните министри,
обясняват прависти. Но влизаме в нова конституционна криза, добавят други.
Президентът не е длъжен да подпише указа за освобождаване на едните и назначаване на другите министри, коментира и конституционалистът Орлин Колев.
Иначе няма пречка да стане с един общ указ. Или пък с два - исканията на Главчев бяха отделни.
При всички случаи ако Радев подпише указите за Даниел Митов и Георги Тахов, те трябва да положат клетва пак пред Народното събрание. Това е служебно правителство, което имитира редовно, но със санкция на президента, която е задължителна, обяснява преподавателят по конституционно право Христо Орманджиев.
Йотова предупреди: Дали няма да са първите избори с непризнати резултати?
Това правителство не издържа теста, а това означава и че конституционните промени не издържат. Самото служебно правителство не е заредено с енергия да изпълни задачите си - да гарантира честни избори, а и не може да взема трудни и важни решения, не е ясно кой носи отговорността.
Това коментира вицепрезидентът Илияна Йотова, отговаряйки на въпроси как президентската институция е приела искането на служебния премиер за рокадата във Външно.
И предупреди за вероятността да се озовем за първи път в демократичната ни история в ситуация, в която резултатите от избори да не бъдат признати.
“Ситуацията е сложна за цялата страна. Тук не става въпрос за отговорността на една или друга институция, а отговорността пред всички българи. За съжаление, този служебен кабинет не издържа изпита”, допълни вицепрезидентът.
Тя самата останала изненадана от настояването да бъде сменен външният министър.
Христо Орманджиев: Разумният срок за указа на президента е 7 дни, ако откаже - конституционна криза
АННА МИХОВА
- Г-н Орманджиев, може ли президентът да откаже да подпише указа за смяната на двамата служебни министри?
- По принцип е възможно, но смятам, че няма да се случи, защото ще се създаде конституционен прецедент, конституционна криза.
Ако има желание на министър-председателя да освободи министър, тази необходимост трябва да бъде декларирана с указ на президента.
Указът трябва да бъде разписан, за да може да се направи персоналната смяна в състава на правителството. Ако не го направи, той няма да се съобрази с желанието на министър-председателя.
На практика чл. 99, ал. 5 от конституцията в новата редакция всъщност се свързва с отговорността на министър-председателя и един регистрационен режим на президента, който трябва да утвърди състава.
- Има ли срок, в който Радев трябва да издаде указа?
- Конституцията не казва кога трябва да стане. Проблем е, че няма срок, но по принцип се приема, че трябва да е в разумен срок. За разумен срок се приема седемдневният.
- А може ли Народното събрание да гласува вот на недоверие на служебното правителство?
- Това се коментира във връзка с полагането на клетва от служебното правителство пред НС. Но на практика то е служебно правителство, макар вече водещата роля да е на министър-председателя. То има санкция на президента и в това е служебният му характер.
Задачата му е да подготви изборите. Каква е логиката да се иска вот на недоверие и да се назначава ново служебно правителство? То затова е служебно, за да подготви изборите и спрямо него да няма типичните парламентарни ходове.
