Въпреки по-евтиния ток на свободния пазар цената е като миналата година, когато се вдигна с 20 до 380%
Десетки пъти по-малко площи, но за сметка на това скъпа вода. Така накратко описват фермери състоянието на напояването в България в момента.
Земеделците са недоволни, че “Напоителни системи” са запазили миналогодишната цена на водата и за предстоящия сезон. През 2023 г. тя скочи между 20 и 380%. Мотивът беше поскъпналия ток на свободния пазар, но макар вече да не е на същите равнища, нищо не се промени.
През 2023 г. бяха отпуснати 16 млн. лв. от земеделското министерство, с които
да се покрият до 80% от разходите
на фермерите за доставката на вода. Подкрепа е предвидена и за тази година, но Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, недоумява защо е включена като част от украинските помощи. Проблемът е, че подпомагането заради войната в Украйна е с определен лимит и когато той бъде достигнат, изплащането на помощите спира. А това лишава много производители от подпомагането за вода.
Другият проблем е, че такава субсидия получават само стопани, които ползват вода от “Напоителни системи”, или една трета от консуматорите. Останалите с течение на времето бяха принудени да изградят собствени източници за напояване. Те също имат високи разходи, но не получават и стотинка.
Проблем има и с това, че водата не е достатъчна. Да, рехабилитират се канали, но водосборът е много малко, на критичния минимум е и
не позволява да се стартира напоителна кампания
и да се осигури необходимото количество воден ресурс, казва Георги Видолов, който отглежда 22 хил. декара ориз в Съединение.
Това налага редуциране на засетите площи. Оризът например е култура, която изисква много вода, и онези, които са близо до пълноводни язовори, ще имат добро производство. Но там, където няма достатъчно вода, изобщо няма да се сее ориз. В района на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора се отглежда ориз, но вода стига едва до 1/3 от площите.
Основният проблем са достъпността, наличието на инфраструктура. Важно е да я има водата, а не фермерите да се оставят всеки сам да се оправя, категоричен е Васил Грудев, бивш земеделски министър. Той посочва, че в България се напояват около 380 хил. декара площи, а трябва да са минимум 5 милиона. Това е проблем, на който трябва да се намери решение възможно най-скоро, убеден е Грудев.
Имам 240 декара, но реално произвеждам върху 120. Напоявам чрез сондажи, като на 60 декара има по един, казва Йордан Балабанов, който държи едни от най-старите оранжерии в Първомай. За вода той плаща около 20 000 лева годишно, което по думите му не било много.
Сходно е положението и при други негови колеги. Дамян Бялков, който има оранжерии на няколко километра от Първомай, допълва, че
освен сондажи, вече си е направил и соларен парк,
за да има собствен ток. За Стоян Берберов от Раковски, който стопанисва 150 декара и също напоява със сондажи, цената на водата не е такъв проблем, каквито са високите сметки за ток.
Данните на “Напоителни системи” показват, че 308 хиляди декара земя е била напоявана през 2023 г. От дружеството твърдят, че през последните 10 години площите, до които се е доставяла вода, плавно са се увеличили с близо 100 хил. декара. Само че през 1989 г. площите с напояване са били над 12 млн. декара.
Сега от “Напоителни системи” са се заели с цялостното подобряване на напояването. По програмата за селските райони ще се извърши рехабилитация на участъци от инфраструктурата за доставка на вода, каквато не е правена от построяването на съоръженията досега.
За целта дружеството участва в програмата с 24 проектни предложения, чрез които
ще се възстановят най-използваните участъци из цялата страна
Проектът е на стойност 112,3 млн. лв. Предвидено е работата да приключи през 2025 г., като в резултат капацитетът на ремонтираните участъци ще се повиши до над 80%. Ще бъдат включени и още 200 000 декара към напояването.
Общата дължина на изградените открити канали за напояване у нас е около 5441 км, а на тръбната мрежа - около 9269 км. Има и деривационни канали с дължина 530 км, а напорните тръбопроводи са около 2238 км. Те обхващат цялата страна и са годни за използване.
Сам да си направиш кладенец? Може, но със здрави нерви и време като за нова къща
Заради сложни процедури и тежка бюрокрация производители се отказват от земеделието
Липсата на канална мрежа, която да доставя вода за напояване на фермерите у нас, кара много от тях да изграждат собствени съоръжения. За да го направят обаче, те се сблъскват с изисквания като при строителството на къща.
Най-напред е необходимо разрешително, ако на територията на земеделеца, който задължително трябва да бъде регистриран като такъв, има воден обект, от който да черпи вода. Държавно ли е мястото обаче, освен от Басейновата дирекция трябва позволение и от екоминистерството. Когато то бъде издадено, е валидно за 20 години.
За да се открие процедура за разрешителното, трябва да се подаде заявление пред съответния директор на Басейновата дирекция, в чиято територия попада имотът. Ако става въпрос за изграждане на сондажен кладенец, чрез който ще се черпят подземни води, е нужно и разрешително за проучване и изграждане, както и да се прецени трябва ли да се прави ОВОС.
Цялата процедура се провежда в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Тя извършва служебно съгласуване със съответната басейнова дирекция, която издава становища за допустимост на инвестиционни предложения. Обикновено дирекцията изисква проучвания и технически данни по отношение на водовземното съоръжение, които не могат да бъдат известни на земеделските стопани, тъй като те трябва да уведомят РИОСВ за своето намерение на най-ранен етап.
Точно този момент е и най-тежък
- за определяне на допустимост с плана за управление на речния басейн или с плана за управление на риска от наводнения чрез съгласуването между Басейновата дирекция и РИОСВ.
Няма определени специфични изходни данни, с които фермерите трябва да разполагат преди стартиране на процедурата, а същите се определят в хода на преписката и с многократно препращане на писма през инспекцията, обясняват от земеделското министерство.
След издаването на всички разрешителни идва ред на документите, които трябва да си приготви всеки фермер, дръзнал да пожелае собствено напояване. А те
никак не са малко на брой
Първо се предоставя нотариален акт за собственост. Ако имотът не принадлежи на земеделеца, е необходимо да има документ за отстъпено право на строеж. Вади се и скица за недвижим имот от действащ регулационен и кадастрален план. Тя пък се издава от районната служба по кадастъра в срок от 3 до 14 дни в зависимост от вида на поръчката.
Задължителна е и виза за проектиране, която се издава от главния архитект на общината или на района за приблизително две седмици.
След като се свърши всичко това, трябва да се направи и геодезическо заснемане на парцела. На експертите в най-добрия случаи ще са им необходими няколко дни да направят кадрите, но разбира се,
това зависи от големината и сложността на парцела
После трябва минимум седмица за обработка на данните, като тези срокове често не се спазват.
Това съвсем не е края на сагата - идва ред на изготвянето на инвестиционния проект - задължително условие е в него да присъстват хидротехническа, архитектурна и конструктивна част на проекта с характеристика на почвата.
Всяка една част от проекта трябва да бъде придружена с обяснителни записки и количествени сметки. Одобряването става от главния архитект на съответната община, който издава разрешение за строеж.
Резултатът от този омагьосан кръг - фермери споделят, че тези изключително тежки процедури ги карат да се откажат от земеделието и да се насочат към други сектори.
