Те са на двата полюса като ръководен стил. Ако се задържите дълго с единия, после с другия ще ви е трудно
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Идеален шеф няма, както знаят всички работещи хора. Но някои са истинско бедствие - некомпетентни, нямат качества да организират, обединят и вдъхновят екипа, не умеят да слушат, нито пък да обяснят на подчинените си какво трябва да правят или какво са направили не както трябва. И други подобни, свързани и с мениджърските способности, и с чисто човешките качества.
Има обаче два типа шефове, които не са непременно лоши, но с тях трудно се работи. Според специалистите по управление те са противоположни като стил и ако случите на такива началници, трябва да подходите по коренно различен начин към тях.
По неговия начин
Микромениджърът е ръководител, който иска активно да ръководи всички задачи. Дотук добре, защото това позволява подчинените да започнат правилно, после да сверяват с него изпълнението на проектите, да се допитват при проблеми, да използват информацията и опита му, по-лесно да отстраняват пречки с негово съдействие.
Ако този тип шеф обаче не уцели мярката, става вреден. Да не уцели означава да участва не само в първоначалното поставяне на целите, планирането на постигането им и разпределението на отговорностите сред подчинените му, а постоянно прекалено да се намесва и да упражнява контрол върху най-малкия детайл.
Това може да накара служителите да се чувстват под недоброжелателен надзор, понеже той ги смята за неспособни да си свършат работата или за безсъвестни хора, които я ще я претупат, я ще кръшкат.
Когато микромениджърът поставя под наблюдение всяка дейност и диктува начина, по който тя да се изпълнява, на практика не позволява никаква инициатива. Уж има делегирани отговорности, уж всеки знае какво и как да върши, обаче е принуден непрекъснато да чака одобрение от шефа. В крайна сметка подчинените се разочароват и демотивират, защото ръководителят им ги третира като роботи, командвани от някакъв "висш разум".
Правилният микромениджмънт е тънка игра, при която началникът участва, без да надзирава. Но понеже малцина ръководители успяват в нея, микромениджър се е превърнало по-скоро в мръсна дума.
За да нямате ядове с такъв шеф, трябва непрестанно да общувате с него и да сте много гъвкави. Ще спечелите благоразположението му не само като показвате компетентност и дисциплина, ами и като много внимавате да оставате в зададените от него рамки.
Предизвикателството в работата с микромениджър над главата е да научите начина, по който той иска да бъдат правени нещата. А ще разберете какво точно иска, като не забравяте да задавате конкретни въпроси за проекта, над който работите, да сверявате непрекъснато "часовника си", да отчитате неговите инструкции и критики. Никога не си мислете, че знаете нещо как става, колкото и професионален опит, квалификация, способности да имате. А предложения давайте деликатно и бъдете готови да ги забравите веднага щом той ги пропусне покрай ушите си или покаже неодобрение.
Ще имате успех с този шеф, ако никога не поставяте под съмнение ръководната му роля дори за незначителни подробности.
В много широка перспектива
Визионерът е точно на обратния полюс. Силата на този шеф се крие в неговите идеи. Той гледа напред, мисли в широка перспектива, иска иновации и е убеден, че точно това е пътят за по-голяма ефективност.
Вярно, така е, но този мениджърски подход става опасен точно за ефективността, когато началникът не се интересува достатъчно как идеята му може да бъде приложена в реални условия от екипа. Той не се концентрира върху изпълнението, не прави план с подчинените си, не разпределя задачи и отговорности. Понеже е прекален визионер, неговото съзнание е завладяно от нова идея още преди да сте изпълнили предишната.
Това обаче не означава, че няма да се сети за нея и да пита какво става. Означава само, че на подчинените му се налага да се справят с реализацията й без него.
Най-добрият начин да работите без непоносим стрес при този шеф е да вникнете в начина му на мислене. Да отчетете, че той гледа широко и далеко, но да намерите подход как да го "поприземите". Обикновено това значи да му задавате конкретни и практични въпроси, отговорите на които ще ви позволят да разберете идеята и да я изпълните. Ако той уважава екипа си и цени хората в него като специалисти, ще успеете да го ангажирате в изясняването и превръщането на идеята в задача, зад която стои план и организация.
Тук тънкият момент обаче е да не оспорвате идеите му директно, ако смятате, че са неосъществими. Всеки шеф мрази подчинените да му казват, че нещо не може да стане. Но визионерът особено мрази служителите да не са на висотата на неговата широка перспектива. Затова много внимателно се фокусирайте върху практичното измерение на идеята и се подгответе обосновано да посочите евентуални препятствия. Вашите въпроси може да го отдалечат от идеята, ако наистина види, че е неосъществима или твърде рискова.
Вашият Аз
И микромениджърът, и визионерът си имат особености, но как ще работите с шеф от тези породи зависи в голяма степен и от вашия характер.
При първия тип за някои служители е много удобно, след като веднъж разгадаят началника си, да влязат в рутината, която той налага. По-лесно им е да правят нещата по неговия начин, да питат, да искат позволение за всяка крачка. Ръководени от микромениджър, те се чувстват добре, защото не вземат самостоятелни решения и не поемат отговорност. Когато са свестни служители, не се притесняват от контрола му. Понеже не са инициатори по природа, не се обиждат от надзора му.
Виж, за инициативните, хората, които обичат промените и самостоятелността, работата с микромениджър е изключително изтощителна. Рано или късно те гледат да избягат от такъв шеф. Обикновено по-интересно им е да влязат в екипа на визионер, а поради личностните качества им е и по-лесно да работят под ръководството на такъв човек.
Обратното е за служители, които не са свикнали, не могат или не искат да бъдат подлагани непрекъснато на предизвикателства заради новите идеи на началник, който отгоре на всичко ги оставя да се самоорганизират за реализирането им.
Ако шефът микромениджър или шефът визионер пасва на характера ви, можете да постигате успех и да се издигате в кариерата при всеки от тях. Голям риск е обаче, щом примерно пет години работите с някой от тях, по някакви причини да попаднете при началник с другия ръководен стил.
Както с всичко в живота, и с шефа се свиква, човек се приспособява към него. Подчинен, който е работил с предписващ и контролиращ всяко действие микромениджър, много трудно ще се препрограмира за играч в екипа на визионер. И обратното - за служител, свикнал на самостоятелност, надзорът от началника е убийствен.
Изводът на специалистите по кариерно развитие е, че много внимателно трябва да преценявате първо себе си, а после шефа, на когото сте попаднали. Щом усетите несъвместимост в характерите, е разумно бързо да се разведете. Иначе ще провалите професионалните си шансове.
Неизгодни комбинации
Не завиждайте на служител, който има за собственик или директор тип визионер, а е директно подчинен на микромениджър. Често онзи отгоре дава идея и разчита началникът под него да я реализира. По-долният чин се притеснява да задава въпроси, за да не изглежда некомпетентен или неспособен. Свежда на екипа, каквото разбрал. Започва да ръководи, както си е свикнал, бъркайки се във всичко и контролирайки всеки детайл. Накрая се оказва, че не става или че идеята въобще не е била тази. Всички са се провалили. Естествено, обикновено микромениджърът се оправдава пред визионера, че виновни са некадърните му подчинени.
Не завиждайте и на служител, който има за собственик или директор тип микромениджър, а е директно подчинен на визионер. Подначалникът решава, че може да направи нещата според собствената си идея. По-големият шеф обаче се бърка във всички детайли, контролира, непрекъснато е недоволен и го отнасят служителите.
Обикновено тези два крайни типа висш мениджър и негов подчинен началник или се напасват по някакъв начин, свиквайки да се допълват, или не работят дълго заедно. Но докато трае това, дано не сте вие служителят в края на веригата.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как синдромът на късмета влияе на успеха в кариерата
Наръчник да се оправяте с колега циклофреник
И усамотението е полезно за успех в кариерата
Когато мразите началника, а обичате работата си
13 телесни хитрини помагат на интервю за работа
Как да си вдигнете психическия имунитет за успех в кариерата
Три трика за успешна лична енергийна ефективност в работата
Как пространственият мениджмънт в работата помага за успех
Най-сигурният признак, че сте намерили идеална работа
Най-сигурният признак, че трябва да смените работата
Как да се справяте с шеф емоционален манипулатор, който вменява колективна вина
