ДС и Капитан Андреево отгледаха в Хасково милионерите с прякори

Последният крими герой, свързван със службите от соца - Паскал, е бил в детската градина, когато каналите вече действат

Бившата държавна сигурност остави една мръсна зестра на демократична България. Тя метастазира като малигнен тумор и трови българското общество.

Това са т. нар. контрабандни канали, създадени от Държавна сигурност още през 60-те години и експлоатирани от българската държава с цел рушене на Запада. Съвременна демократична България няма за стратегическа цел унищожаването на колективния Запад и поради тази причина каналите не се ползват от държавата, а са “приватизирани” от различни участници в тях. Началото поставя легендарният Фатик, който обсебва в своя полза контрабанден канал за крадени автомобили, създаден навремето от баща му в полза на ДС.

Какво е общото между

Никола Николов-Паскал,

Иван Тодоров-Доктора,

Тенчо Тенев-Свинаря,

Димитър Начев-Сачмата,

Евелин Банев-Брендо

и няколко други герои от прехода, които не са толкова известни? Първо - всички са от Хасково и региона. Второ - по един или друг начин са свързани с Държавна сигурност, а след това и със службите по времето на демокрацията. И трето - имената им се свързват с контрабанда на дрога, цигари, луксозни стоки и всичко, което може да мине през границата, ощетявайки държавния бюджет. Всичко това важи и за “колегите им” от страната и най-вече от столицата, които влизат в тези канали по-късно.

Но първи бяха хората от Хасково и това не е случайно. На територията на тази област е ГКПП Капитан Андреево - най-големият в Европейския съюз. Легендарната бариера между Стария континент и източния свят. Две култури, които имат какво да дадат една на друга, но невинаги законно. Игра за милиарди, в която сочените като най-големи контрабандисти са само върхът на айсберга. Съдбата на тези хора е различна. Повечето са убити като Константин Димитров-Самоковеца, Доктора и легендарния Фатик например. Живите са прехвърлили 60-те като Паскал, а някои като Тенчо Свинаря и 70-те. Издигналият се най-високо в йерархията Евелин Банев-Брендо се издирва от три държави и все остава неуловим.

След 30 г. в

контрабандата от

седмица насам се

издирва и Никола

Николов-Паскал,

който остава най-голямата загадка в разследването на ДАНС и Антикорупционната комисия.

Другите арестувани са бившата директорка на агенция “Митници” Петя Банкова и двама мъже от Хасково - бащата Марин и синът Стефан. За тримата има обилна информация от институциите. Известни са техните биографии, приятели, братя, появяват се неофициално снимки от частни партита и дори пудела на единия. Информация тече отвсякъде. За разлика от четвъртия, обвинен задочно - Паскал. Но все пак чудото се случи: служби и прокуратура преследват легендарен контрабандист за... контрабанда.

Какво се знае до момента от прокуратурата, която ръководи разследването на КПК и ДАНС - Паскал кадрувал в митниците чрез Стефан и Марин Димитрови, за да минават тировете му с цигари. Така се стига до шефката на митниците Петя Банкова и до главния секретар на МВР Живко Коцев, които пък са близки на Димитрови.

Без високопоставени държавни служители контрабанда в големи размери е невъзможна. Остава загадка как Паскал е работил от началото на 90-те до 3 април тази година и имал ли е покровители.

Всъщност контрабандата през границите е създадена от държавата. 

Най-мистериозният член на престъпната група е роден през 1961 г. Разсекретени още преди 15 г. документи от времето на комунизма разкриват, че контрабандата официално започва през 1966 г.

Тогава Паскал е

в детската градина

През 1966 г. по предложение на министъра на външната търговия се създава държавната “Кинтекс”. Официално тя ще търгува с текстил, но всъщност ще изнася оръжия за размирни райони без разрешение от различните държави. Започва да действа през 1967 г. Пътят на стоката се осигурявал от офицер в Държавна сигурност. Оръжията пристигали у нас през летището, след това се претоварвали на контейнери в базите на “Кинтекс”. После се товарели на камиони и тръгвали през Турция за Близкия изток. Офицерът осигурявал митничари, които да пуснат товара без проверка.

 Освен по суша оръжията са пътували и по море през пристанищата във Варна и Бургас. По този начин в държавата са постъпвали пари, за да помагат на плановото стопанство. Средствата минават през специално създадените задгранични държавни дружества. За парите в тях и как се стопяват около падането на комунизма, още се носят легенди. През 60-те и 70-те през държавните канали вървят още злато, цигари, алкохол и много други стоки. Включително и медикаменти. Но истинската контрабанда, която се доближава до днешните размери, започва с каптагона и Исмет Тюркмен-Фатик. Той е кюрд, който е преследван в Сирия заради социалистическите си убеждения. Емигрира в България със семейството си през 70-те. Държавна сигурност веднага забелязва потенциала му.

Шабан е човек с много контакти. Запазва и тези в родината си. Тогава народната власт започва скрития транзит на каптагон - хапчета, които се произвеждат в Германия. Официално е лекарство, което се бори с липсата на внимание и концентрация. Съдържа психостимуланти, сред които и амфетамини. Известен в Близкия изток като “кокаин за бедни”. Най-популярен е в Сирия, която през 80-те е най-големият вносител, а години по-късно ще стане и най-големият производител. В началото обаче са нелегалният внос и транзитът от държави в социалистическия блок. Чрез фирмата си и под контрола на Държавна сигурност Исмет

Тюркмен започва да внася

у нас оригиналния продукт

от Германия

Хапчетата струват стотинки. Следва реекспорт по каналите на Фатик до Близкия изток. Там цената скача десетки пъти, а пазарът е огромен и жаден за евтиния стимулант.

Голямата печалба обаче е за държавните фирми със скрития транзит, а постъпленията влизат по сметките на задграничните дружества. Тюркмен получава отчисления. Бил е агент на няколко управления на ДС, но първо е вербуван от Второ главно, което след демократичните промени преминава в МВР, а днес е самостоятелна агенция - ДАНС. След няколко години официален внос в България от Германия и реекспорт фармацевтичните предприятия у нас започват да го произвеждат полулегално. Продукцията заминава по същата дестинация, но печалбите вече са по-големи.

За разлика от контрабандистите след 1989 г. Исмет Тюркмен е уважаван член на социалистическото общество, а връзките му са директно с върховете на държавата. През 1988 г. е награден с орден “Кирил и Методий първа степен”.

В началото на 90-те има

плах опит да се разследва

контрабандата на каптагон, но прокуратурата не стига далеч. Фатик умира през 1998 г. Остават легендите за каналите на ДС, които се носят и до днес, въпреки че много от героите преди 50­60-те години са покойници.

И независимо кой е на власт, “канал на ДС” остава синоним на контрабанда с държавна протекция. 

И тогава в ремаркетата на камионите е имало тайници, както се прави и днес. Освен по суша, оръжията са пътували и по море през пристанищата във Варна и Бургас. По този начин в държавата са постъпвали пари, за да помагат на плановото стопанство. Средствата минават през специално създадените задгранични държавни дружества. За парите в тях и как се стопяват около падането на комунизма още се носят легенди.

Фатик убит на 40 г., има арестувани за стрелбата срещу него, но не стигат до съд

Фатик Тюркмен е сочен за контрабандист, но никога не е разследван и обвиняван за това престъпление.

Той е един от тримата синове на легендарния Исмет Тюркмен, който е наричан Фатик. От арабски думата означава баща. Градската легенда носи, че освен прякора Малкия Фатик наследява и каналите за трафик на баща си, въпреки че няма доказателства.

Фатик Тюркмен е роден в Турция, където живее баща му със семейството си, преди да се пресели в България. Тук му осигуряват къща в “Бояна”, където расте синът му, и то в компанията на елита. Едно от тези момчета е Илия Павлов. По-късно, през 2003 г., двамата ще бъдат разстреляни в рамките на 5 месеца.

Още като малък Фатик се разделя с арабските си имена и приема българските Филип Найденов заради бащата на Илия Павлов.

В бурните години на мутрите и войната между групировките Фатик е приятел с всички. Официално бизнесът му е внос и износ на коли. Живее охолно и е душа на всяка компания. Баща му умира през 1998 г., но синът се е адаптирал отлично в новата си страна. Приживе и след смъртта му е наричан Царят на контрабандата заради държавния бизнес на баща си. В МВР обаче няма дори разработка за него. 

Фатик е убит на 19 август 2003 г., когато е на 40 г. Мерцедесът, с който го вози шофьорът му, спира на кръстовището на бул. “България” и бул. “Гоце Делчев”. Фатик няма охрана. Зад лимузината е малък фолксваген, от който слиза маскиран мъж и започва да стреля с автомат по колата. Фатик умира на място. По-късно за престъплението са арестувани 5-има приближени на Йосиф Йосифов-Костинбродския - Борчо, Шаки и още 3-ма. Обвиниха ги, но бързо ги пуснаха. А малко по-късно ги убиха.

Първо Доктора се снима с министри, оправдаха Маргините за убийството му

Иван Тодоров-Доктора е един от героите на прехода, наричан бос на цигарената контрабанда. И той като останалите, с изключение на Николай Методиев-Пилето, никога не е бил арестуван и съден за трафик.

Роден е в Димитровград, на 15 км от меката на контрабандистите Хасково. Учи медицина в Стара Загора, откъдето е и прякорът му. Не успява да се дипломира, за да лекува. Още като студент в началото на 90-те се занимава с цигари. Дори краде цял тир. От дребен трафикант израства покрай познанството си с Фатик. Около него в началото е бъдещият кокаинов крал Евелин-Банев-Брендо. Оперативни разработки в МВР свързват Доктора само с контрабанда на цигари, но не и на дрога. И неговата дейност често се свързва със сътрудничество на службите за сигурност, но няма доказателства за това.

Връзките му с политици станаха ясни през 2003 г., когато взривиха мерцедеса му при опит да бъде убит. Скандалът тогава е много по-голям от този сега със снимките на обвиняемите по аферата с митниците Стефан Димитров и баща му Марин, които имат кадри с бившия главен секретар Живко Коцев и с Бойко Рашков. 

В багажника на взривения през 2003 г. мерцедес полицията намери любопитни снимки. На власт са НДСВ и ДПС. На кадрите Доктора е на яхта в Монако. До него на маса играят карти финансовият министър Милен Велчев, транспортният Пламен Петров и депутатът Мирослав Севлиевски. С тях е Петър Петров-Амигоса - съдружник на Доктора, който по-късно бе осъден за пране на пари и лежа в затвора.

Скандалът тогава води до две оставки. Първата е на главния секретар на МВР Бойко Борисов, а втората е на Милен Велчев. Премиерът Сакскобургготски не приема и двете и те остават на постовете си. По-късно министрите твърдят, че не са познавали Доктора и не са знаели, че е контрабандист. По това време Доктора е подсъдим за отвличането на Милослав Кръстев от Свиленград.

След излизането на снимките през 2005 г. Тодоров е арестуван и обвинен за пране на пари, но не и за нелегален трафик. Същото обвинение има и Амигоса. Доктора не доживява правосъдие. На 22 февруари 2006 г. е убит в поршето си в столичния кв. “Лозенец”. И той като Фатик няма охрана, а само шофьор. Надупчен е с 13 куршума и умира на място. След време бяха арестувани няколко души, сред които Красимир и Николай Маринови-Маргините. Те бяха обвинени за подготовка на три убийства, едното от които на Доктора. Оправдаха ги на три инстанции.

Брендо стига най-високо – трафик на кокаин от Южна Америка към Европа

Единственият осъден за трафик на забранени стоки, и то кокаин, е Евелин Банев-Брендо. Присъдите за това престъпление не са от България, а от Румъния и Италия. У нас бе признат за виновен само за пране на пари, и то след като бе наказан по големите дела в чужбина. И точно преди българската присъда да влезе в сила, той избяга. Оттогава минаха повече от 6 г. Брендо остава неуловим.

Роден е в граничния Тополовград, област Хасково. Като дете Евелин Банев тренира борба. За разлика от колегите си, които стават охранители, застрахователи, а след това и добре облечени бизнесмени, Брендо никога не е бил типичната мутра с анцуг и бухалка. В бизнеса прохожда покрай Иван Тодоров-Доктора, който също е сочен за интелигентен бандит. През 1998 г. регистрира фирма заедно с приближения на Тодоров Петър Петров-Амигоса. Години по-късно ще се разделят, а Брендо ще работи с баджанака си - финансиста Константин Дишлиев, разстрелян в центъра на София през 2005 г. Според делата срещу него по-късно те перат пари от трафик, а след това ги легализират у нас и в чужбина.

Брендо не си играе на дребно. Още от края на 90-те пътува с фалшиви паспорти, създавайки канали за кокаин. Има връзки в цяла Европа. През новия век става един от големите лидери на наркотрафика от Южна Америка. Тонове кокаин тръгват с кораби, прехвърлят се в други в открити води, след това влизат през различни пристанища и тръгват към различни мащабни клиенти. Заради връзките му с италианската Ндрангета Брендо е разследван в Милано. Трябвало да го арестуват още през 2008 г. Тогава има съвещание между прокурори и полицаи от Италия и България, но информацията изтича към Брендо. Акцията се проваля. Арестуван е през 2012 г. до Созопол по искане на Италия. 

Тогава е открит и документът, с който е информиран за предстоящия му арест 4 г. по-рано. По същото време срещу Брендо вече има дело и у нас за пране на пари. Затова първо е екстрадиран в Италия, а след това го връщат в България, за да се явява на заседанията в Софийския градски съд. Междувременно е осъден на 10 г. затвор за трафик на кокаин в Румъния, след това на 20 г. в Италия, но остава на свобода у нас, за да чака края на първото си дело. Избяга, а през 2020 г. го арестуваха в Украйна, когато стана ясно, че е техен гражданин. Оттогава се издирва.

Паскал се задържа най-дълго в бизнеса, живее в Гърция и се издирва

Актуалният герой Никола Николов-Паскал е от хасковската школа. Получи първото си обвинение за контрабанда на цигари след повече от 30 г. в занаята. Не е арестуван и е обявен за издирване. Доскоро 63-годишният мъж спокойно се е прибирал в България. Има офиси и имоти в София и Хасково. И той, както и другите, израснали през 90-те покрай трафика на ГКПП Капитан Андреево, има солидни връзки с офицери от Държавна сигурност. Дали след това е поддържал контакти с шефовете на демократичните служби, дали е отчитал от печалбата към партии и политици, има ли чадър, регистриран ли е като агент - всичко това остава загадка.

За Паскал се знае, че се занимава само с трафик на цигари, също както е правил Доктора. За разлика от останалите герои в българската контрабанда, той се задържа най-много в бизнеса, поне според неофициалната и оперативна информация.

Първата операция срещу него е от 1998 г. и за нея намекна Атанас Атанасов покрай актуалния скандал. Тогава той е шеф на Национална служба “Сигурност”, по онова време част от МВР, сега ДАНС. 

В онези години контрабандата цъфти, а играчите в този бизнес стават все повече. През юли 1998 г. МВР открива нелегални цигари за над 10 млн. долара, складирани в халета до Хасково. Стоката е влязла от Гърция през пункта в Ново село и е трябвало да бъде претоварена. Арестувани са 10 души, но не и организаторът на канала Никола Николов - Паскал. Трима шефове от областната дирекция на МВР в Хасково са отстранени заради скандала. Директорът е понижен. Обвинени са повечето от задържаните. Съдът ги оправдава. Както обикновено, осъдени са само шофьорите на камиони. Паскал, естествено, минава между капките, както през целия преход.

В последното десетилетие живее в Гърция или поне такава е публичната информация. Държавата е в ЕС и ако бъде задържан, ще го екстрадират възможно най-бързо.

Доайенът Тенчо Свинаря е агент Стефан при комунизма и съдружник с Любен Гоцев при демокрацията

Безспорният доайен сред сочените за контрабандисти е 73-годишният днес Тенчо Тенев по прякор Свинаря, от Харманли.

Още по времето на комунизма управлява бар “Изворът на Белоногата”. Месец след оттеглянето на Тодор Живков полицаи от Харманли му правят проверка. В заведението намират кашони, а в тях - близо 30 хиляди опаковки каптагон. Редовите ченгета бързо научават, че Тенчо има връзки с шефовете на Държавна сигурност в областта. Още по това време е близък приятел на Исмет Шабан-Големия Фатик. Оттогава се носят легенди за контрабандни канали на Тенчо Свинаря. Фактите показват друго. Още през 90-те става съдружник в две фирми с ген. Любен Гоцев - бившия зам.-шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност. Една от тях е “Източноевропейска петролна компания”, която е регистрирана през 1993 г. в столичния хотел “Орбита”. Точно като член на директорите на тази компания Тенчо Тенев е разкрит от комисията по досиетата като агент на ДС с псевдоним Стефан. Носил е информация на полицията в Хасково от 1974 до 1984 г. Петролната фирма е голям длъжник на две от фалиралите банки през 90-те. 

Една от легендите за Тенев е, че е учител на Доктора и Паскал в занаята на трафика. Легалният му бизнес след периода на контрабандата е разнообразен, включително и производство на цигари.

Съдиха и оправдаха за контрабанда вдовицата на Косьо Самоковеца, той остана с чисто досие

Константин Димитров-Косьо Самоковеца е един от легендарните контрабандисти, срещу когото, разбира се, не е имало дело за това престъпление.

В началото на кариерата си е портиер в един от баровете в Самоков, а по-късно и на дискотеката на хотел “Рила”. Там се запознава с хора от групировката ВИС-2 и стига до Георги Илиев. По това време брат му Васил е жив и е лидер на компанията. Внедрява се в редиците им и става представител на ВИС-2 за Самоков. Още тогава почва търговия с Турция. Неофициалната информация е, че е един от хората, които контролират контрабандата на групировката. Досието му остава чисто, с изключение на няколко сбивания по дискотеки. Името на Самоковеца винаги се е свързвало с трафик на наркотици. Винаги се е представял за производител на картофи, с които е известен родният му град. Има няколко опита да бъде убит, но оцелява. Женен е за скромното момиче Ангелина, но с богатството расте и апетитът му за по-луксозни жени. В последните години е с модела Цеци Красимирова. Точно с нея се е разхождал в центъра на Амстердам, когато наемникът Еврин Врекер го застига с колелото си и стреля в главите им. За разлика от България, нидерландските полицаи залавят убиеца за минути, а по-късно е осъден и лежи. Самоковеца умира на място, а Цеци оцелява. 

Бил ли е сътрудник на службите Косьо Самоковеца, остава загадка също както участието му в контрабандата. Публична тайна е, че и двете са истина, но не са разкривани официално.

За разлика от него, съпругата му Ангелина бе съдена за контрабанда от Турция за 700 хил. лв. Аферата се е случила, докато съпругът ѝ е жив, а фактурите са били на нейна фирма. Оправдаха Ангелина на три инстанции, а по-късно тя осъди прокуратурата.

Пилето победи прокуратурата и ходи спокойно по улиците

Столичният бохем Николай Методиев-Пилето е един от най-разпознаваемите мъже, сочени за контрабандисти. За разлика от другите, той не бяга от медиите и често се появява на публични места и до днес. Остана и чист пред закона.

Арестуваха го през юни 2003 г. и го обвиниха в контрабанден внос на китайски стоки през ГКПП Кулата и ГКПП Калотина. Тогава името му се свързва с това на Косьо Самоковеца. Според разследването стоката без платени мита е трябвало да пътува за вътрешните митници на Варна, Бургас и Горна Оряховица с фалшиви документи. Каналът е разбит след проверка на тирове, паркирани в митническо бюро в София. Ремаркетата са разпломбирани, а по-късно митничари тайно ги пломбират отново. Години по-късно започна мащабно дело срещу Пилето, негови помагачи, както и митничари, които според обвинението са имали участие в контрабандната схема. Години по-късно всички са оправдани. 

Прокуратурата твърдеше, че през 2002 и 2003 г. Методиев е участвал в трафик на китайски стоки за 3,5 млн. долара, които били обмитявани като строителни материали.

Общо 278 тира със стока са минали през границата и митниците за това време. Нищо от това не се доказа в съда, а днес Николай Методиев е чист бизнесмен, който спокойно се разхожда по улиците. Това не беше така преди години, когато няколко пъти в заведението му избухваха бомби.

Маслинката, Джуджето, Дънката, Дебелия – още прякори на босове, които остават в сянка

“За Север, за морето - Дънката, за юг - Димохода, за Турция - Паскала, за Капитан Андреево - Джуджето, за Кулата - Маслинката”.

Това казва през 2015 г. бившият шеф на Агенция “Митници” Емил Димитров-Ревизоро, попитан кои са актуалните босове на контрабандата у нас. Ревизоро по-късно два пъти беше министър, както и депутат.

Дори написа книга за митниците с имена, актуални по времето, когато е бил митничар №1. През годините той е казвал, че митичният Митко Маслинката е наследник на убития Иван Тодоров-Доктора. Внасял цигари с фалшив бандерол. Дебелия бил високопоставен представител на митниците, който е покривал преписките за контрабанда.

Павел от Свиленград пък е бивш митничар и осигурявал прозорец през границата за фалшивите бандероли.

През 2008 г. тогавашният директор на ГДБОП Ваньо Танов потвърди част от прякорите на замесените. По-късно и той оглави Агенция “Митници”.