Научно доказан е и ако го следвате, ще се измъкнете с минимални щети
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Aко обичаш, ела при мен, казва шефът ви с онзи прекалено любезен тон, който не предвещава нищо хубаво. Или още по-лошо - виждате го да се приближава с бързи стъпки и с вид на градоносен облак към бюрото ви. Леле, ще ви се кара пред публика.
Ясно, че ви е ядосан и даже се досещате за какво. За съжаление с началника не можете да приложите онази тактика, която психолозите препоръчват да практикувате със семейството и приятелите: да изчакате гневът - техният или вашият - да отмине и после да обсъждате проблема, за да избегнете непремерени думи и скандал. С началника се налага да поемете удара веднага.
Като не ви е позволено да изчакате да му мине, поне се постарайте да не го разпалвате. В този първи момент няма значение дали шефът правилно ви е ядосан. Основното, което определя вашето ответно поведение, е, че насреща си имате човек, изпитващ силно негативно чувство. И трябва да се измъкнете с минимални щети.
Първата задача е градусът на емоциите поне малко да спадне. Мълчете и слушайте, особено пък ако случката се разиграва пред колегите ви (което един добър мениджър не би трябвало да си позволява). Това е разумно и защото може да се окаже, че шефът е ядосан не за това, за което предполагате.
Чуйте го, не го прекъсвайте. Повечето хората, като се изприкажат, се поуспокояват. Е, някои още по-силно "палят моторетката", но тогава още по-малко помага да вмъквате реплики и да отговаряте, ако не ви задава въпроси. С този гневен човек трябва да се отнасяте с доброта и със съзнателно желание да помогнете да бъде отстранен проблемът, предизвикал яда му. В момента най-вече показвайте, че разбирате чувствата му.
Това означава да владеете собствените си емоции. Много е трудно, когато не сте виновни или пък началникът прекалява с божествения си гняв. Дори да ви крещи, не се оставяйте на своята обида, не позволявайте да ви обхване възмущение. В мига, в който допуснете някаква такава емоция да ви сграбчи, веднага ставате уязвими. Постарайте се да не бъдете огледало за гневния човек и да запазите самообладание. Само по този начин можете да излезете от конфликта. Иначе ще влезете в огромен скандал, а нали все пак помните - гневният човек насреща е вашият началник.
Най-важната ви цел е с мълчанието си да го оставите да се освободи от негативните емоции. Затова докато шефът не се успокои, не започвайте да се извинявайте. Каквито и причини да изтъкнете, каквито и думи да изречете, той няма да ви разбере и да ви съчувства. Наивно е да вярвате, че ако си посипете главата с пепел, ще го смирите, даже да сте съвсем искрени. Това можеше да проработи, ако бяхте изпреварили гнева му и бяхте отишли сами да си кажете какво сте направили или не сте направили. Сега си трайте, малко по-късно ще дойде време да си признаете грешката.
Колкото и да е ядосан, шефът ви все пак не е истерик. В един момент ще се овладее и ще заговори рационално. Тогава вече най-добрата стратегия е тихо и спокойно да отговаряте на въпросите, които ви задава. Или вие да зададете конкретни въпроси, за да доизясните къде са корените на проблема, ако се налага.
Още по-добре е, ако веднага можете да насочите разговора към решение, като предложите съвсем конкретен начин за действие. Така минавате в диалог, започвате ясно и безпристрастно да обсъждате различни гледни точки и възможности за изход.
Ако не можете да дадете идея, попитайте как да оправите нещата. Въпросът "Какво мога да направя?" би трябвало да прозвучи успокояващо на гневния ви шеф. Това показва желанието ви да работите за решаване на проблема възможно най-ефективно. И също премества центъра на случката - от гневната началническа тирада към диалога. Или ако не чак към диалог, поне към монолог, в който шефът ви казва какво да правите.
Слушайте внимателно инструкциите и си записвайте, задавайте уточняващи въпроси. Не му противоречете. Не влизайте в спор. Дори да не сте 100% сигурни, че това е най-добрият начин да се свърши работата, гневният шеф все още няма да ви чуе. В крайна сметка той е началникът и има пълното право да ви нарежда.
Към края на разговора, когато страстите са се уталожили, може много внимателно да се върнете към причината за конфликта и да формулирате как я виждате вие. Отново възможно най-обективно. Дори да не сте виновни вие за онова, което е предизвикало гнева на шефа, постарайте се да не звучи обвинение от сорта на "Напразно ме навикахте". Изяснявате само защото е важно за точното формулиране на проблема и за успешното му решаване.
Но преценете внимателно дали си заслужава. Не рискувайте, ако шефът отново може да се разпали. Само заявете, че бихте искали да се върнете към този въпрос по-късно. Защото имате какво да кажете, но предпочитате сега да се заемете с по-същественото - да действате за решаване на проблема. По този начин не се преструвате на човек, лишен от емоции, когато е бил несправедливо навикан от началника си.
След успокояването не се страхувайте и да признаете, ако сте направили грешка. Умният човек не смята, че е винаги прав. Увереният професионалист не се стеснява да си каже, че е сбъркал, и е сигурен, че от това не става по-слаб, напротив. Той се извинява, без гордостта му да бъде смъртно наранена, вади си изводи и търси начин да поправи грешката си. За това шефът му трябва да го уважава.
Впрочем и вие уважавайте началник, който ви показва яда си, без да нарушава добрия тон и да преминава границите на зачитане към личността ви. Това е неприятно, но е човешко. Далеч по-гадно е да си трае и да ви налага писмени наказания или тихомълком да ви дебне и в някакъв момент да ви уволни, позовавайки се на дебело досие с ваши прегрешения.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
3 сигурни симптома, че сте екстремно амбициозни в кариерата
Как да се защитите, когато шефът безогледно ви товари
5-те най-възпитани начина да издадете неувереност
И страхът от неодобрение е страшен
Когато имате шеф като Мечо Пух
Колко да питате, за да не изглеждате професионално некомпетентни
6 знака, че изопачавате конфликт в работата
Как да плените шефа и колегите за 5 минути с ефекта на ореола
Наръчник за оцеляване край колега грубиян
Защо е вредно самобичуване тип "Аз съм провал" дори и при голям провал
