Сега всеки съдебен състав, който гледа
такива процеси, трябва да реши как да
продължи – да прекрати или да оправдае
Дело за 1030 лв. заем, но с 50% лихва на месец, даден от бивш общинар на две бедни жени, стана един от поводите Наказателната колегия на ВКС да преобърне съдебната практика и да обяви, че лихварството вече не е престъпление, когато се дават лични пари. Решението на върховните магистрати по тълкувателно дело №1 от 2020 г. беше обявено миналия петък, макар че беше образувано преди повече от 3 г.
То е
задължително
за всички съдии,
които според това на какъв етап е делото при тях трябва да преценят как да го приложат. Могат да прекратяват или да оправдават.
Началото постави въпрос на Висшия адвокатски съвет. Той попита дали предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява банкова дейност. И нейното осъществяване без разрешение представлява ли престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК?
А ВКС отговори, че когато средствата не са набрани чрез публично привличане, не е банкова дейност. Дори “по занятие”, тоест да се е превърнало в работа. Затова не се нуждае от разрешение и няма как да бъде преследвана от НК, защото въпросният текст се отнася, само ако се извършва банкова и застрахователна дейност без разрешение.
Проблемът всъщност е, че обикновеното лихварство досега беше преследвано по този текст, който се отнася до банкова дейност без разрешение. А друг текст в НК няма.
Той казва, че който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до една втора от имуществото на дееца.
Другите две алинеи на този текст, които препращат към първата, предвиждат по-високи наказания. По една от тях беше разследван банкерът Стоян Александров. (За него виж по-долу.) Решението на ВКС се отнася и до тях.
Текстът е в НК от 1995 г., когато се създадоха т. нар. пирамиди, а хората, които ги оглавяваха, бяха наричани фараони. От 2007 г. обаче е в сила Законът за кредитните институции, който регламентира тази дейност.
Преди ВКС да обяви решението си, състав от трима върховни магистрати, които гледат дело за лихварство, отправи преюдициално запитване. Това е питане, за да се уеднакви съдебната практика в ЕС.
Делото, заради което те попитаха съда в Люксембург, е за заем на обща стойност 1030 лв., даден на две жени. Действието се развива през 2016 и 2017 г. в Кнежа, а парите ги отпускал бивш общински съветник. Той дал седем заема, като сумите били от 30 до 200 лв., лихвата обаче била свръхголяма. Трийсетте лева например били дадени при 100%.
От решението на Плевенския, а после и на Великотърновския съд, които го осъждат на 3 години условно, става ясно, че жените били в затруднено положение.
През ноември 2016 г. едната имала парични проблеми и
нужда от
средства,
защото детето ѝ
било болно
От свой братовчед знаела, че бившият общински съветник дава пари назаем срещу лихва, макар че не бил единственият в региона, който го правел.
Двамата се срещнали и тя взела от него 100 лв., като се договорили да му изплаща по 50 лв. лихва на месец. Жената поела задължение да ги върне за месец и като гаранция му дала дебитната си карта, както и ПИН кода. На 16 ноември 2016 г. той сам изтеглил дължимата главница и лихва в размер на 150 лв. Последвали още два заема.
Втората жена също имала нужда от пари през април 2016 г. Тя му се обадила по телефона. Срещнали се на паркинг пред общината в Кнежа.
Той ѝ дал 200 лв., като се договорили тя да му изплаща по 80 лв. лихва на месец, представляваща 40% от дължимата главница. Като гаранция, че ще му върне парите, тя дала дебитната си карта от май до декември 2016 г. Жената изплащала по 80 лв. лихва на месец, като изплатила общо 640 лв. После последвали още два заема. Бившият съветник бил
осъден на
3 г. условно
от двете съдебни инстанции, но когато делото стигнало до ВКС, магистратите отправят питането до съда са ЕС.
В него те искат тълкуване на Регламент № 575/2013, в който са дадени определения за кредитна институция и за лиценз. И да се установи дали според правото на ЕС кредитните институции осъществяват кредитирането единствено с публични средства и не могат да извършват кредитиране и със средства, получени от други източници - лихви, такси и т.н.
Отговорът на съда на ЕС дойде през ноември м.г. и до голяма степен предопредели решението на ВКС. Европейските съдии казаха, че в обхвата на понятието “кредитна институция” попадат предприятия, чийто предмет на дейност включва извършването на публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити за своя сметка.
След решението на съда на ЕС беше ясно какво ще е решението на ВКС.
В него върховните съдии посочват, че бланкетният характер на текста в НК препраща към ненаказателни нормативни актове за определяне на понятията - “банкови”, “застрахователни”, “финансови сделки”, “платежни услуги” и “електронни пари”, както и относно разрешителния режим за осъществяването им.
След това съдиите анализират понятието “банка”. Те изтъкват, че тя се характеризира с извършването на типични дейности.
Първата е публичното привличане на влогове или други възстановими средства. Втората е предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск.
Изводът на съдиите е, че банката не би била банка без публичното привличане на влогове или други възстановими средства. Затова, казва съдът, отпускането на заеми срещу лихва със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, не може да се квалифицира като банкова дейност. А щом не е банкова дейност, не трябва разрешение, а щом не трябва разрешение, липсата му не е престъпление и не би могла да попадне под ударите на НК.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от съдия Мина Топузова.
Тя посочва, че това разбиране е в противоречие със съдебната практика след 1 юли 2007 г., откогато е Законът за кредитните институции.
“В редица свои решения ВКС е приел, че предоставянето на кредити от физически лица срещу получаването на нерегламентиран доход е престъпление, независимо дали се касае до банкови сделки, за които се изисква лиценз, или финансови сделки, които са под регистрационен режим”, казва тя.
Стоян Александров – най-известният обвиняем по този текст от закона
Приживе покойният финансист Стоян Александров се превърна в най-известния лихвар у нас. Според прокуратурата, която го разследва, от 2002 до 2015 г. той раздал на 61 човека 3 738 600 евро, 1 693 160 долара и 541 000 лева. Парите се давали срещу ипотека на жилище, 18% лихва или скрита лихва, например при заем 50 хил. лв. за 6 месеца се връщат още 4060 лв. Делото срещу него беше прекратено през 2020 г. поради смъртта му. Наскоро за бившия финансов министър се заговори отново, след като синът му Петър беше задържан по обвинение, че е участвал в убийството на един от длъжниците на баща си - Кирил Русев.
Самият Александров обясняваше, че не е криел, че дава заеми, но като физическо лице, и то само лични средства с платени данъци. Лихвар бил този, който се издържал от това. И тогава законът не забраняваше да се предоставят лични пари. Забранено беше да се извършва “дейност по занятие”, тоест това да се превръща в работа. Именно сега ВКС каза, че и дори да е по занятие, ако парите са лични, не е престъпление.
