- Оракулът от Омаха чака предстоящия срив със 167 млрд. долара в пълнителите, за да уцели снайперски цените на акциите, когато са на дъно
- Големите световни фондове се готвят за буря, наливайки милиарди в земеделски земи
- У нас поръчките на бизнеса намаляват, но до съкращения едва ли ще се стигне
Криза ще има, но едва ли ще е страховита и чудовищна като онази през 2008 г., установи проучване на „24 часа - 168 истории". Въпреки това на „Уолстрийт" вече забелязаха, че Оракулът от Омаха и може би най-богатият човек в света Уорън Бъфет вече зарежда револверите и се е приготвил за богат урожай. Той буквално „отряза живо месо" от фонда си, продавайки акции на производителя на чипове в Тайван TSMC, на Apple и на две големи американски банки, за да си осигури между 167 и 174 млрд. долара. Подобно освобождаване на капитал легендарният Бъфет направи и преди 2008 г., когато изкупи огромна част от акциите на най-добрите компании в САЩ на възможно най-ниската цена. Затова и сега прогнозите са, че той ще действа „снайперски", изчаквайки цените да започнат да рият в „дъното", за да започне тихомълком да изкупува големи пакети.
И ако е ясно защо Оракулът се освобождава от акциите на тайванския производител на чипове, опасявайки се от китайска окупация на Острова, то продажбата на книжа на Apple и на две от големите банки повдига много интересни въпроси.
Дали Бъфет очаква сътресения в тези сектори, или просто сега ги продава „на връх", след което ще си ги купи отново „на дъно"? Според финансисти това ще стане ясно до няколко месеца, а дотогава действията на най-добрия инвеститор на планетата определено подсказват, че на пазара предстои сътресение.
Вторият сигнал е една фундаментална статия, която се появи наскоро във „Файненшъл Таймс". В нея се посочва, че тенденцията да се защитят парите при криза по този начин започва още през 2008 г., когато големи инвестиционни групи като PGIM, PSP и TIAA стартират масирани покупки на терени в САЩ, за да се презастраховат срещу спад на пазара на акциите.
„Инвеститорите наливат рекордни суми пари в земеделска земя в САЩ, купувайки актив, който се очаква да надмине сегашната цена, тъй като населението на света нараства рязко, а ресурсите стават по-оскъдни – се отбелязва в материала. - Стойността на земеделската земя, притежавана от инвестиционни групи, се е увеличила повече от два пъти през последните три години, според Националния съвет за инвестиции в недвижими имоти. Средната стойност на обработваемата земя в САЩ също набъбна през последните десетилетия, като достигна 5460 долара на акър (малко над 4 дка) миналата година, а през 1997 г. бе 1270."
Според статията във „Файненшъл Таймс" тези стойности ще продължат да бележат ръст заради изменението на климата и нарастващото световно население, което през 2050 г. ще достигне 10 млрд. и ще се нуждае от все повече храна.
В материала се подчертава, че въпреки инфлацията, въпреки войната в Украйна инвестицията в земя е първокласен актив, с който няма как да се загубят вложенията. За пример се дават фондове като Fiera Comox и Cordiant Capital, фокусирани върху големи площи с достъп до вода за отглеждане на трайни насаждения като ябълки, череши, бадеми, а други се концентрират върху култури като пшеница, царевица и соя.
Подобна теза разви неотдавна пред „24 часа - 168 истории" и проф. Стив Ханке, който с данни през годините показа, че земята за обработване е една суперинвестиция, при която не само че няма как да се загуби, а напротив – стойността й бързо расте, което трудно може да се постигне с друг актив.
Тогава той бе изчислил, че от 1941 г. до 2022 - 2023 г. цената й в определени земеделски райони на САЩ се е повишила над 6 пъти и продължава да върви стремглаво нагоре.
У нас е в ход същата екстремна тенденция. През 2023 г. стана ясно, че през последните десет години цената на земята е нараснала 6 пъти и в Северозападна България декарът е прехвърлил 3000 лв.
Ако през 2018 г. един хектар (10 хил. кв.м) е струвал 5011 евро, година по-късно той вече струва 5382, а в края на 2022 г. е 6096 евро.
Заедно с неумолимия възход на цената на земята друг сигнал за криза е прекалено рязкото свиване на паричното предлагане в САЩ. В няколко поредни статии проф. Ханке и бившият главен икономист на инвестиционния фонд „Инвеско" Джон Грийнууд, управлявал там 1,6 трилиона долара, предупредиха какво ще се случи и до момента прогнозите им се сбъдват едно към едно.
Със старта на пандемията през февруари 2021 г. Федералният резерв увеличи агрегата М2 (паричното предлагане) с 26,7% и тогава Ханке и Грийнууд отбелязаха в статия в „Уолстрийт Джърнъл", че инфлацията ще се повиши до 9%, базирайки прогнозата си на количествената теория на парите. Оказаха се прави и през 2022 г. обезценката вече бе 9,1%.
Когато бяха взети мерки да се ограничи паричното предлагане, тандемът обяви, че индексът на потребителските цени ще намалее в диапазона между 2 и 5% и в края на 2023 г. на годишна база вече бе 3,1%. Но тъй като Федералният резерв на САЩ прекалено рязко сви паричното предлагане, Ханке и Грийнууд неотдавна в своя статия информираха, че „икономиката работи на изпарения".
"Очаквам, че ще има рецесия в Съединените щати в края на 2024 г.", коментира пред „24 часа - 168 истории" проф. Стив Ханке.
Причината винаги е една - когато рязко се дръпне ръчната спирачка на икономиката и се ограничи паричното предлагане, настъпва спад.
Нещо повече. Ханке и Грийнууд в своя статия отбелязват, че подобно драстично ограничаване на паричното предлагане не е имало от времената на Голямата депресия, а подобни аномалии до момента винаги са водели до рецесия.
От същия симптом вече страдат и много страни в Европа. И причината е, че след периоди на висока инфлация обикновено следва забавяне или срив, за да се тушират дисбалансите. Неслучайно страни като Финландия, Дания, Ирландия вече обявиха, че са в рецесия, Румъния съобщи за спад в производството, Германия и Полша алармираха, че са в стагнация, а в Естония върви поетапно свиване на икономиката. От друга страна, има държави, които се справят неочаквано добре и благодарение на тях заетостта в еврозоната се е повишила с 1,3%.
Друг скрит знак за евентуална криза е, че както у нас, така и по света потребителите се опитват да се приспособят към по-високите цени, като намаляват разходите си и се опитват да заделят по-сериозни спестявания, ако ситуацията неочаквано се влоши.
Вероятно затова през декември българите ограничиха новогодишните харчове за сметка на рекордни спестявания, които набъбнаха с 2,3 млрд. лв. и така общо достигнаха 79,9 млрд.
От друга страна, все повече нашенци търсят имоти, за да съхранят стойността на парите си и през м.г. бяха регистрирани нови ипотечни кредити на стойност 407 млн. лв. По данни на БНБ общо изтеглените заеми са 20 млрд. лв., като една от причините за лавинообразния скок е, че у нас лихвите са около 2,5%, а в Европа средно 4,5%.
По този повод шефът на БНБ Димитър Радев тези дни предупреди, че банките са свръхликвидни и че може да се наложи да охлади пазара с повишение на лихвите.
Това бе причината да се обърнем към финансиста Любомир Дацов дали забелязва у нас и в Европа евентуални скрити сигнали за предстояща криза.
„Наблюдава се лек спад в индустриалното производство и намаление на поръчките при износа – обясни той пред „24 часа - 168 истории". - Това е определящо за нашата икономика, защото почти всичко в областта на технологиите зависи от експорта. Но това е нормален процес, защото Германия вече няколко месеца има проблеми, както и Холандия, която е голям двигател на икономиката в Европа. Великобритания, независимо че не е член на ЕС, също е определяща за европейската икономика и там вече няколко години се забелязват съществени проблеми, макар че за последното тримесечие има подобрение. В Италия и Франция резултатите са позитивни като цяло. Тоест в Европа картината като цяло е смесена."
„От тази гледна точка не очаквам кой знае каква криза да се развие в България – отбеляза още Дацов. - Защото имаме силен пазар на труда, който се определя от недостига на работна сила. Тоест ако стартира по-лош сценарий и се задълбочат някои негативни процеси в Германия и Холандия, тогава би могло да намалее търсенето на работна ръка. Въпреки това не очаквам освобождаване на работници, защото кризата, каквато и да е, не се очертава да е дългосрочна. Прогнозирам, че ще намалее натискът за увеличаване на заплати, а оттам ще се понижи и натискът върху инфлацията, което допълнително ще стабилизира ситуацията. Затова по-скоро очаквам, че ще се развие нормален сценарий за изчистване на дисбалансите в икономиката. Макар че инфлацията ни все още е по-висока от тази в други страни в ЕС, тя вече намалява."
От тази гледна точка, въпреки че ситуацията все още не е много ясна, може да се прогнозира, че криза като тази през 2008 г. едва ли ще има.
Разбира се, никой не може да каже как глобалната геополитическа несигурност би се отразила на всичко това, но чисто икономически нищо не предвещава жестоко корабокрушение във финансовия свят като онова преди 16 години.
