- С Мариан Бачев превръщат случаен гаф в хит
- Влиза в болница, след като го отстраняват от БКП и го уволняват от театъра
- Най-големият шок в живот му - Живков пита пред него Станислав Стратиев: Ти имаш ли деца?
- Калин Сърменов: Със Стратиев създадоха един цял нов свят, основан на принципи
Океан от подкупваща доброта. Така описват Славчо Пеев почти всички, които го познават. Легендарният сатирик си отиде от този свят малко преди да навърши 85 г.
"Нямаше да ни разреши да тъжим за него, починал е в съня си като ангел – каза пред "24 часа-168 истории" колегата му Мариан Бачев. - Синът му сподели, че не са се чули тази сутрин и е разбрал... "Отлетя" си обгрижен и много обичан."
Двамата се запознали още, когато Бачев бил студент. По-късно, някъде през 2002 г. той и колегите му
поканили Пеев и Георги Калоянчев да гледат "Сако от велур"
на Станислав Стратиев, тъй като били първите изпълнители на тези роли. Благодарение на все по-честите контакти стават близки приятели и запазват сърдечни отношения до края.
"Помня, че когато направихме постановката "Да, господин премиер" в Сатиричния театър, Славчо Пеев играеше Джеръми Бърнам - шефа на Би Би Си – разказа Бачев. - Там имахме една изключителна сцена с него, но най-хубавите ми спомени всъщност са от турнетата. Той се появяваше на сцената, когато аз казвах на Кръстю Лафазанов: "Г-н премиер, генералният директор нетърпеливо чака." В този момент, когато Славчо влизаше, залата избухваше в аплодисменти, които не стихваха. Всички му засвидетелстваха обичта си – той бе доайенът на Сатирата, а ние с колегите изпитвахме удоволствие, че играехме с една жива легенда. Когато свършваше сцената, той се обръщаше зад кулисите към мен на шега и казваше: "Сърдечно ви благодаря, г-н Бачев, за удоволствието да съм на една сцена с вас."
Пеев играе до 80-годишна възраст, но накрая започнал да се притеснява дали ще запомни репликите и доколко ще ги каже правилно.
"Затова аз сядах до него, отварях текста на тази сцена и във всеки момент по време на спектакъла можех да му помогна – просто си седях с текста в ръка в готовност да му покажа репликата. Никога не погледна, не се наложи, но така той бе спокоен", спомня си Бачев.
По време на пандемията, когато са на представление, актьорът се приближавал до Славчо Пеев с маска на лицето за тази сцена и я свалял чак когато възрастният сатирик се оттегли.
"За всички бе ясно, че не персонажът ми, а аз пазя Славчо Пеев да не бъде заразен", разказа още той. И тъй като двамата са тандем в постановката, така се ражда и един куриозен шедьовър.
"Бяхме в Плевен на турне и там аз имам две излизания от сцената – разказа актьорът. – Но трябваше да влизам и излизам от различни места, а
декорът не бе този, с който бях свикнал
И така, докато се лутам, трябваше да видя Славчо Пеев, но не го намирах. Когато споменаха героя му и "поканиха" "генералния директор на Би Би Си", мен ме няма на сцената с пиесата в ръката. Затова Славчо отговорил на Тони Минасян: "Не, щом Мариан го няма, аз не влизам без него." Кръстю го подканва със: "Заповядай, влез, какво ще пиеш...", в този момент Тони ме намира и казва: "Славчо не иска да започне без теб".
Когато накрая се озовах на сцената, Пеев на шега споменал:
"Къде сте бе, сър Хъмфри?",
"Тук съм, Джеръми, тук съм!", отговорил Бачев.
"Аз очаквах да ви видя тук, пък вас ви няма – засмял се Пеев и допълнил: А така се радвам да ви видя - като ви няма, сър Хъмфри, все едно нещо ми липсва."
"Това го вплетохме в сюжета по време на постановката, беше един наистина великолепен момент", разказва Мариан Бачев.
Актьорът си спомни и колко весело са прекарали пандемията.
"Театърът бе затворен – отбелязва той. – Чувахме се със Славчо и един ден той спомена, че му липсва общуването чрез храната. Разбрахме се със съпругата ми, както готвим за нашето семейство, ще приготвим храна и за него. Макар че си има деца и внуци, които си се грижат за него, то това бе едно внимание от наша страна, а и исках да общуваме с него. Така през няколко дни аз отивах до дома му, звъня, с маска съм, дърпам се настрани, оставям бурканите с топла храна, а той отговаря: "Великолепно, какво е това?". Аз отговарям, че е примерно крем супа с картофи."
Преди месец двамата се чули за последно и Мариан Бачев го поканил да го гледа в новата постановка "Познай кой ще дойде на вечеря?", но Славчо Пеев споменал, че това ще стане по-нататък, за да му се оправи кракът.
"Защо се излагаш така", на шега го попитал младият актьор.
"Е, а, де! И аз не знам",
засмял се Пеев. Обединили се около тезата да не се занимава с болести и "подобни глупости".
"Винаги ми се обаждаше, за Нова година - в 0,05 ч след полунощ, през лятото ще звънне, когато е с децата и внуците на море, никога не забрави рождените ми дни", спомня си още актьорът.
Когато говорели за миналото, Пеев винаги разказвал някои случки, които дълбоко го били потресли, свързани с приятеля му Станислав Стратиев и Тодор Живков.
Със Стратиев били неразделни. За него Пеев винаги посочвал, че е научил цяло едно поколение да вижда истината. По време на социализма дисидентът поставил в Сатиричния театър пиеса, която била отхвърлена от властта като вариант за филм. Затова
всички треперели кога ще бъде свалена и от сцената
Една вечер Тодор Живков се появил в публиката с генерал.
Имало традиция след представлението екипът да се срещне с партийния и държавен лидер, за да чуят мнението му. Приказливият иначе Живков обаче стоял и мълчал недоволно. В един момент Тато изстрелял въпроса: Кой е писал пиесата? Високият почти 1,90 м Стратиев, без да каже нищо, само се изправил и изгледал невъзмутимо нисичкия политик.
"Ти женен ли си бе, момче?", попитал го Живков
"Женен съм". "А деца имаш ли?". "Две, другарю Живков?"
"Е, не те ли е страх за децата, бе?!" - засмял се Живков.
Пеев и Стратиев изтръпнали от въпроса, но впоследствие на постановката провървяло и в театъра продължили да я играят.
Заедно с този Пеев често си спомнял още един момент, свързан с тежка репресия, който лично е описал в статия за "24 часа".
За 30-годишнината на Сатиричния театър Стратиев пише пиесата "Балкански синдром".
"Обаче вътре имаше едни работи, дето... – отбелязва Пеев. - Стана си като представление и продължихме да го играем в театъра." Не след дълго обаче, на 4 декември 1988 г. казват на Пеев и Стратиев, че са уволнени, тъй като имало по-млади хора, които да бъдат издигнати. Междувременно двамата били "освободени" и от БКП.
Три дни след този драматичен момент Пеев е откаран в болница. Стратиев по свой начин го изживява и става все по-мрачен. Амбицирани да продължат да се борят за свободата и истината, двамата приятели създават през 1989 г. театър "Надежда", но не след дълго и той е забранен от соцрежима, макар да се извиват опашки за билети.
Макар и трудно, Пеев преодолява този период и остава слънчевият актьор, който намира добра дума за всеки.
Сега всички са убедени, че със Стратиев най-накрая ще се срещнат в Небесния театър. А той е точно под купола на Сатиричния и там са маските на всички големи артисти, играли там, както и авторите.
"За да помнят хората, да знаят и да учат",
каза пред "24 часа-168 истории" директорът Калин Сърменов.
Проектът е реализиран с помощта на карикатуриста Чавдар Николов и скулпторката Кунка Димитрова.
"За мен Славчо Пеев е част от едно мощно силно поколение, което до ден днешен носи посланията и създаде театралната и тв логика, на която се базираме днес – допълни още Калин Сърменов. – То генерираше много завист, негативна енергия, която бе определена от характеропатията на българина и необятните таланти на тези хора. Как всички те са били събрани тук? Някои казват случайност, но тук е имало принципи, по които са селектирани – в основата му са критерии и оценъчна система."
Сърменов се спря на периода, когато Славчо Пеев и Стратиев са били директори. Бил поразен от начина, по който двамата формирали ценностна система на публиката и политиката им, основана на принципи.
"Станислав като директор бе създал система за
издигане в култ на морала,
на критерии, които не те вкарват в дребнотемие, а да отстъпиш една-две крачки назад и да видиш цялото и твоя принос в това цяло – посочи Сърменов. - Славчо до последно казваше как се прави трупа, какъв е принципът. Двамата създадоха цял един свят – до такава степен моралът бе на преден план."
Тандемът изчаквал да види у някого морала, "колко струва" като професионалист и чак тогава започвали да общуват с него.
"Това е много важно, не може да си приятел, преди професията да каже на кое място се намираш в пъзела – отбеляза още Сърменов. - И това го разказвам на моите студенти."
За него най-важно е да се запази паметта, затова в театъра има столове, кръстени на основателите и вдъхновителите му.
"Сега Славчо ще има свой стол – допълни Сърменов. – Всеки един е с QR код, за да може хората да видят историята на всеки един, да проследят представления, филми. И най-важното, за да не ги забравяме."
