От 2021 г. досега цената се е удвоила, изчерпването на количествата е световен проблем
Пясъкът става дефицитна стока - доставчиците или орязват поръчките, или изобщо не ги изпълняват.
За този неочакван проблем алармират главни инженери на големи строителни компании в България. Поради липсата на суровината напоследък бетонови центрове се налага да спират неочаквано работа.
Дефицита на пясък строителите си обясняват с опит за поредното вдигане на цената. Защото без тази суровина не може да се прави бетон за сградите. Очакванията в бранша са, че поскъпване ще има от март, когато вече речният ще се продава с 20% по-скъпо.
През 2021 г. вече е имало вдигане на цената, както и на чакъла, който също се използва за направата на бетонови смеси. Тогава заради полуделите котировки на тока
добивът и доставката на пясък поскъпнаха почти двойно
Дотогава един тон речен пясък със сертификат за произход струваше 7-8 лева. След това стана 10-15 лева без транспорта. Превозът до бетонов възел добавя още толкова и нерядко из специализираните сайтове за продажба има обяви за 30-32 лв. за тон пясък, а вече се появяват оферти и за 36 лева.
Поскъпване с 20% означава цената вече да гони 40 лева.
Има и по-скъп пясък, с цени, които са далеч над 60 и стига до 100 лева на тон, но той служи по-скоро за производство на зидарии и други елементи, а не за приготвяне на бетон за фундаменти.
Едновременно с това
се очаква и поскъпване на цимента,
който е третата съставка за производство на бетон след пясъка и водата. Но за разлика от цимента, чието производство е съсредоточено в три големи фирми в България и има възможности за внос, пясъкът се добива на десетки места в страната. Вместо това да осигури голяма конкуренция и така да се поддържат цените ниски, обаче става точно обратното.
У нас
през последните години се добиват между 6 и 7,5 милиона тона речен пясък годишно,
но ако се гледат хронологично данните на НСИ, няма ясна тенденция на спад или на ръст в производството.
Всъщност пясъкът се оказва дефицитна стока не само у нас, а в целия свят. От години се твърди, че този, който се използва в строителството, е най-консумираният природен ресурс след водата. Това става причина за нелегален добив, който унищожава природата. Най-мрачните прогнози сочат, че около 2050 г. на планетата вече няма да има достатъчно за строителството.
Светът е пълен с пясък, но по-голямата част от него е негодна за приготвяне на бетон. Oгpoмнитe пустини нaпpимep не служат за нищо, защото това е фин пясък с прекалено гладки зърна. Те не прилепват добре едно към друго и циментов разтвор, приготвен от такъв пясък, е с лошо качество, а бетонът няма якост.
Неслучайно
Дубай е един от най-големите вносители на пясък в света
заради мащабното строителство, като основният му доставчик е Австралия.
Морският пясък също не може да се използва, защото съдържа твърде много сол и ако се вложи в бетон, след време той се напуква.
Съществуват технологии за измиване на солта от него, но не са икономически оправдани. По време на последното голямо земетресение в Турция медиите в южната ни съседка бяха пълни с информации, че разрушените сгради са изградени от бетон, направен точно с морски пясък, поради което строителството е некачествено.
В България поне досега няма доказан случай за употреба на плажен пясък в строителството. Преди десетина години нашумя един такъв случай в Созопол, но според ДНСК няма доказателство, че строителят е забърквал бетон от морски пясък.
Идeaлният вapиaнт зa cтpoитeлcтвo e да се използва peчен пяcък,
чиитo зъpнa имaт ъглoвa фopмa и дoпpинacят зa пo-cилнa вpъзкa c дpyги кoмпoнeнти нa бeтoнa. Гoдишнaтa глoбaлнa yпoтpeбa нa тoзи вид ce oцeнявa нa oкoлo 50 милиapдa тoнa.
Зa пocтpoявaнeтo нa eднa къщa ca нeoбxoдими cpeднo oкoлo 200 тoнa пяcък, а зa вceки килoмeтъp oт мaгиcтpaлa - дo 30 xиляди тoнa. За построяването на атомна електроцентрала са необходими 12 млн. тона.
Някои разновидности на речния пясък с по-малки размери на зърната ce изпoлзвaт зa пpoизвoдcтвo нa cтъклo, a нaй-мaлкитe – за cлънчeви пaнeли и микpoчипoвe.
Ha фoнa нa глoбaлния cтpoитeлeн бyм през последните десетилетия за последните 100 години cвeтoвнoтo тъpceнe нa peчeн пяcък ce e yвeличилo 23 пъти. А до 2060 г. според експерти ще достигне рекордните 82 милиарда тона.
Заради недостига някои държави пиратстват пясък
Например Китай редовно от 2019 г. насам напада тайвански територии, най-често Мацу – архипелаг, състоящ се от 19 острова, където има големи залежи от речен пясък. Режимът в Пекин нe cмятa тази дeйнocт зa нeзaкoннa, зaщoтo според него Taйвaн e чacт oт Kитaй.
Миналата година Ройтерс съобщи, че китaйци ca зaбeлязaни и във вoeннoмopcкaтa бaзa Реам в Kaмбoджa, където е докарана огромна драгираща техника. Това е близо до района, в който Пeкин финaнcиpa изграждане на свои големи пристанищни съоръжения.
Речният пясък изчезва или намалява и по естествени причини
Например построяването на много язовири по течението на река намалява количеството на утайките в следващите участъци, както се е случило в делтата на Меконг във Виетнам. Там годишно се добиват по около 50 млн. тона пясък, но с всеки следващ язовир добивът спада.
А в Кения, Гамбия, Индонезия, Индия и РЮА има и много
жертви на истински пясъчни мафии
- нелегалният добив е толкова разпространен, че различни кланове и банди се избиват едни други.
В световен мащаб цената на пясъка все повече оправдава този интерес към него. Строителният бум, който предшестваше световната финансова криза, доведе до това, че само за десетина години цената на тон речен пясък се вдигна от 7 до 11 долара.
За първи път през тази година търсенето в световен мащаб е надхвърлило предлаганите количества на легелния пазар. Ако дисбалансът се запази, прогнозите са, че до 2100 г. цената на тон пясък ще достигне 19 долара. Лeгaлният ceктop oбaчe пpeдcтaвлявa мaлкa чacт oт cвeтoвния пaзap - ocнoвнитe кoличecтвa ce пpoдaвaт в сивия сектор.
