17 години след влизането ни в ЕС мораториумът падна
Дългогодишна забрана граждани на ЕС да купуват земеделска земя в България падна в резултат на запитване на районния съд в Бургас до Съда на ЕС в Люксембург.
Питането отправи председателят на съда Евгени Узунов, който е съдия по дело, заведено от австриец. (коментарите на магистрата виж в карето). Чужденецът си търси правата върху 3 морски имота край кв. “Сарафово”. И води дело срещу сина на свой приятел българин, с когото навремето купуват земя у нас.
Австриецът и българинът се запознали в Москва в началото на 90-те години, станали добри приятели.
През 2004 г. решават да купят земеделски земи у нас
Чужденецът на 3 вноски дал общо 60 хил. евро за 3 парцела в местността Кьошето. Австриецът знаел, че чужденци не могат да придобиват българска земя, и затова се съгласил в нотариалните актове да фигурира само българинът. Уговорката била, след като отпадне ограничението за гражданите на ЕС, да му бъдат прехвърлени.
Така през 2004 и 2005 г. били купени ниви на метри от морето. През 2006 г. българинът изготвил 3 клетвени декларации за всеки от имотите, в които обявил, че австрийският му приятел притежава идеални части от трите имота.
По-късно обаче нашенецът починал и синът му наследил имотите.
Междувременно австрийският гражданин предявил искове, с които настоява да бъде установено, че той е собственик на идеални части от въпросните парцели, а сделките да бъдат признати за симулативни.
Изправен пред този казус, Бургаският районен съд си поставя въпроса за съвместимостта на чл. 3 “в” от Закона за собствеността и ползването на земеделска земя (ЗСПЗЗ) с правото на ЕС. А според въпросния чл. 3 “в” “право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват български или чуждестранни физически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 г.”. Това правило се появява през 2014 г., когато, вместо да отпаднат ограниченията за придобиване на земеделска земя от граждани на ЕС, се въвежда ново изискване за уседналост. То е предложено от депутати от БСП.
През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев налага вето, като отбелязва, че на практика разпоредбата
създава недопустимо ограничение
на българските граждани, като им въвежда изискване за уседналост. А за гражданите на ЕС да се въвеждат допълнителни ограничителни условия.
Следва наказателна процедура срещу България, но повече от 7 г. след това чл. 3 “в” е действащо право. Или поне до отговора на съда в Люксембург, който в началото на тази година бе получен в Бургас.
Българският съд пита Люксембург представлява ли ограничение, противоречащо на Договора за функциониране на ЕС правната уредба в България, която поставя като условие за придобиване на земя пребиваване за поне 5-годишен период. И дали това е
дискриминация спрямо свободното движение на капитали и хора
Отговорът е, че “Договорът за функциониране на ЕС не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на земеделски земи на нейна територия е обусловено от изискването приобретателят (правоприемникът) да е пребивавал повече от 5 г. в тази държава членка”. Така, 17 г. след като България е член на ЕС, съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас.
Съдът в Люксембург коментира и възможни мерки, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел. И посочва примери - облагане с по-високи данъци на сделките за препродажба на земеделски земи скоро след като са придобити, изискване за значителен минимален срок на договорите за наем на земеделски земи.
По конкретното дело ще трябва да се установи дали австрийският гражданин е бил подведен и дали действително е имало покупка-продажба между физическите лица. Следващото заседание е насрочено за 28 февруари. И двете страни имат искания за представяне на доказателства.
Синът на починалия съдружник твърди, че неговият баща се е считал за единствен собственик на парцелите, че пред институциите и обществото това е било известно и че не е имало конфликти, нито някакви съдебни дела.
Съдия Евгени Узунов: Защо французинът да не може да има парцел тук, а ние да можем във Франция?
Мотивът ми да направя това питане, от една страна, бе да изчерпим всички възможности пред европейските институции и защото течеше наказателна процедура срещу България. Това означава, че ние не прилагаме техните условия да си променим закона. Но това не е така - ние имаме механизъм да реагираме”, коментира казуса пред “24 часа” съдия Евгени Узунов. Той обаче признава, че не е очаквал такъв отговор.
“Мислех, че суверенитетът ни като държава следва да се уважава. Тази забрана не е безусловна, тя касаеше уседналост - т.е. ако имаш трайни намерения за живеене и инвестиции, не ти пречи след 5 г. да се регистрираш като земеделски стопанин, да развиваш дейност.
В тази забрана има логика именно заради промяната на статута на земделска земя. Едно е да купиш земя, за да я обработваш и да участваш в пазара на селскостопанска продукция, друго е да се купи с инвестиционна цел за замяна на предназначението. Което вече е изкривяване на целите на закона.
Правим го уж за да имаме равни права, а почваме да злоупотребяваме и по този начин се стига до бетонните комплекси в курортите ни. Често тези абсурдни комплекси, които дори не стават за експлоатация и се разпродават на груб строеж, са някакви схеми за източване на пари.
Ние като държава по-скоро трябва да направим да е много трудно преобразуването на земеделската земя в парцел за строителство - това е разковничето”, убеден е магистратът.
От друга страна той смята, че един от положителните ефекти на становището на съда на ЕС е да се спре наказателната процедура срещу държавата. И да се докаже, че инситуциите у нас работят и са независими.
“Ние като съд реагираме, парламентът ще трябва в един момент да се съобрази и да промени този текст”, казва Узунов. Не го възприема като пробив, а по-скоро като полезен ход за държавата.
“Вече можем директно да се осланяме на отговора на съда в Люксембург при мотивиране на актовете си. Ще видим как ще го прилагаме, но това решение няма да промени кой знае колко положението в цялата страна.
Съдът в Люксембург твърди, че срокът, заложен в закона, е дискриминационен. Да, съгласен съм с това. В Европа сме, след като ние можем да си купим парцел във Франция, би следвало и французинът да може да си купи земя у нас. Освен това хубаво е, че вече имаме такава практика, защото няма нужда да ни санкционират за нещо, което и без друго се заобикаляше толкова лесно преди. Чужденците и преди можеха да регистрират с по един лев капитал фирма у нас и да купуват земята на името на фирмата. Така реално не се изпълняваше това условие 5 г. да имат уседналост.
Огромните бетонни комплекси бяха направени точно по този механизъм. Купуваха се земеделски земи, променяше се статут и изникваха бетоновите мастодонти”, обобщава Узунов.
Но как решението на съда в Люксемург ще се отрази на делото в Бургаския районен съд, което тепърва предстои да приключи със съдебен акт?
“Решението на европейския съд казва, че дори да има ограничения в закона и чужденецът да не може да придобива земеделска земя, това вече не е така. Отсега нататък трябва да се възприема, че този човек (австрийският гражданин ищец - б.а.) е имал право. Дава се възможност за прогласяване на реалната сделка за действителна. И тя да е вече новият титул за собственост на човека, който претендира”, обяснява съдия Узунов. (24часа)
