Безплатното образование дава равен шанс, но дали всички ще “внимават в час”
Аз съм прясно завършил задочно студент. Таксата ми беше 150 лв. на семестър. На пръв поглед нищо и никакви пари. Но бъдещите студенти имат шанс и тях да си спестят, ако се приеме проектът за отпадане на таксите във висшето образование – държавна поръчка.
Този проект стана повод за множество разгорещени дискусии – от одобрителни до силно критични и саркастични. В него има известен смисъл. Все пак наистина ще бъдат привлечени още студенти, ще се даде достъп до образование на кадърни млади хора с по-ниски финансови възможности, броят на необразованите българи ще падне, може би демографската криза също.
И ще заприличаме най-накрая по нещо на държави, които са по на запад, които отдавна прозряха, че образованието е в основата на всяка успешна държава.
Но как това ще се отрази на мотивацията у студентите. Дали няма те (още повече) да видят образованието си като нещо, което „просто ще избутам, щото е безплатно“?
Знаем добре, че човек истински цени само това, за което е положил усилия и труд. Или за което е заплатил. Само тогава имаш право и на претенции, ако услугата не отговаря на очакваното. Само тогава гледаш отговорно, грижиш се и... внимаваш в час.
Затова има риск с това безплатно образование да се предизвика обратен ефект. Студентите да изгубят всякакъв интерес към следването си, а преподавателите... също да изгубят всякакъв интерес към преподаването си. Нали така или иначе всичко се поднася на тепсия и е по равно за всички.
Като в стария популярен израз “Шампанско за всички!”. Само дето най-често, когато е за всички, шампанското не струва.
И като стана дума за качество на услугата... в момента имаме безплатно основно и средно образование, нали? Колко да е безплатно, щом всички деца ходят допълнително на школи и курсове, за които си плащат? А паралелно се тюхкаме на поредното проучване, в което българските учащи заемат последните места.
Нали имаме безплатно здравеопазване? Колко да е безплатно, щом пациентите си плащат допълнително?
Хубаво е за дипломата, която дава шансове в живота, да има равен шанс за всички. Но е хубаво и наистина това образование да е достъпно за хора с реален интерес, реални амбиции и реална възможност да вложат усилия в своето развитие. Което гарантира в по-голяма степен, че от тях един ден (може би) ще излязат едни добри и грамотни професионалисти.
