Цените на услугите са с до 20% по-високи, засяга всички занаяти
Красотата поскъпна - най-евтината прическа, която е мъжко подстригване с машинката, вече струва поне 30 лева, показа проверка на “24 часа” в различни фризьорски салони. На практика обаче навсякъде това е придружено от измиване и подсушаване, при което крайната цена е 40 лева. За оформяне на брада се искат още 10 лв.
Поне двойно по-високи са цените за жените. Подстригването със сешоар е поне 50 лв. в зависимост от дължината на косата.
Включването на екстри като измиване и боядисване значително оскъпява и цената може да се качи до над 150 лева в зависимост от вида на боята - дали е с амоняк, или без.
Услугата може да стигне и до 280 лева,
ако фризьорът е много реномиран. Така приготвянето за официална вечеря или друго събитие е все по-скъпо удоволствие.
Поддържането на маникюр в салон за красота е другата услуга, при която има поскъпване. Ако клиентът поиска класически лак, би му струвало между 30 и 40 лв., поставянето на масово използвания гел лак обаче е 45 лв.
Една от основните причини за увеличението на цените е вдигането на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се на 933 лева. Фризьори и други занаятчии посочват, че това няма как да не се отрази върху цените на стоките и услугите.
Сега вече на работодателите се налага да плащат допълнителни 153 лв. към разходите за по-високи възнаграждения на служителите.
Тези, които работят за себе си и се осигуряват сами, най-често избират минималния праг, но сега и те трябва да заделят също с толкова повече за вноската си към Националния осигурителен институт.
Поне с 20% ще бъде поскъпването
на услугите, твърдят и от Националната занаятчийска камара.
Най-сериозно било увеличението във фризьорството, отбелязват от камарата, тъй като по закон то е занаят и те имат конкретни наблюдения върху тази услуга. Инфлацията също променила цената на красотата. Фризьори в София потвърждават, че вдигането на минималния осигурителен доход е сред причините за корекция на цените.
Продуктите, които се използват в салоните -
шампоани, балсами, лакове и пяна за коса,
също се появили през януари 2024 г. с увеличение
Това означава, че се очаква втори скок с 10-20% нагоре във фризьорските салони.
Поскъпване има и при стоките, произведени от други занаяти – гайтанджийство, изделия от кожа, художествена керамика и т.н. Клиенти на артмагазини твърдят, че до миналата година две рисувани чаши от керамика стрували 30 лв., сега не можеш да намериш подарък под 50 лв.
Не е възможно да няма поскъпване на услугите, когато се вдигат заплатите на хората, които ги предлагат, категоричен е Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Вариант било шефовете на фирмите да плащат възнагражденията на служителите и от по-високи обороти, но тенденцията напоследък била и те да спадат.
Минималният осигурителен доход е нараснал от януари 2023 г. до януари тази година с 19,6% при инфлация от 4,7% - имаме изпреварващ ръст на заплатите, добавя Велев.
Най-лошият сценарий бил да има фалити на фирми, защото е възможно потребителите да не приемат поскъпването. Не било изключено и все повече бизнеси да се насочат към сивия сектор, за да не променят цените.
Велев припомня, че бизнесът се обявил против рязкото вдигане на минималната заплата и осигуровките още миналата година, докато бе обсъждан бюджетът за 2024 г.
Проучване на Българската стопанска камара показва, че вдигането на минималната заплата в най-голяма степен се отразява върху инфлационните процеси. Половината от анкетираните мениджъри са заявили, че
ще калкулират този допълнителен
разход към цените
на стоките и услугите. Едва 15% посочват, че за тях няма проблем.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от директорите на фирми виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторната тежест, както и цената на труда.
Увеличението на минималната работна заплата е като
наливане на бензин в огъня
на инфлацията,
коментира Павлин Петров, съпредседател на Съюза на заведенията в България.
Според него в ресторантьорския бранш масово през 2020 г. по време на отварянията на заведенията след първите локдауни заплатите са били от порядъка на 800 лв., когато официалната минимална бе 620 лв.
“Сега е 933 лв., тепърва ще се види дали има нужда от повишение на цените. Зависи как ще реагират нашите доставчици. Все още не са плащани заплатите за януари, за да се види ясно дали това повишава разходите”, коментира Петров.
Според него по-голямо отражение ще има върху цените в региони като Видин, Монтана, Враца, Плевен, където заплащането принципно е по-ниско от това в останалите части на страната.
Например във Видин средната заплата в момента е 1456 лв., а в Монтана - 1474 лв. Това е доста по-малко от средното за страната равнище, което е 2072 лв. А средната заплата в ресторантьорския бранш в България е 1306 лв. и е най-ниската в сравнение с всички останали.
