ДНК изследване доказва родителите, оспорват се режимът на личен контакт и размерът на издръжката
Ден след разплитането на убийството на 44-годишния Пейо Пеев наяве излязоха сложни взаимоотношения между него, скорошната му съпруга Габриела Славова, обвинена за смъртта му, и бившия (само за две седмици) депутат Велико Минков.
Накратко - Пейо и Габриела имат 6-годишен син, който е припознат от него след раждането, двамата така и не заживяват заедно. През 2020 г. Габриела среща Велико Минков. Тя забременява от него през 2023 г. Три седмици преди да се роди детето, се омъжва за Пейо Пеев, който е вписан като баща в акта за раждането и на второто дете, също момче. Велико Минков започва през септември дело в окръжния съд в Бургас за оспорване на бащинство и доказване на произход. Категоричен е, че той е баща на второто дете.
Макар ситуацията да изглежда заплетена, тя съвсем не е необичайна. Десетки мъже, а понякога и деца са в неговата ситуация - оспорват бащинство и искат установяване на произход. Делата набъбват, но трудно може да се установи колко са, защото са отскоро и са във всички окръжни и апелативните съдилища в страната. Рядко стигат до ВКС, защото
категоричността
на ДНК
изследването
изключва
оборването
на самия факт на бащинството. Обжалват се други важни моменти, по които съдът служебно се произнася - издръжка, режим на виждане. На детето винаги се назначава адвокат, който да му представлява интереса.
Делата за оспорване на бащинство и признаване на произход започнаха след края на 2020 г., когато в Семейния кодекс беше направена ключова промяна. (Защо се наложи - виж в карето долу.) Дотогава децата, родени по време на брака, се приемаха категорично, че са на съпруга.
Поправката даде възможност на мъже, които смятат, че са биологични бащи, да оспорят бащинството в рамките на една година от узнаването на раждането, т.е. детето може и да не е пеленаче. Същото може да направи и съпругът на майката, като докаже, че то не е заченато от него. И този иск се предявява до изтичането на 1 г. от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от съпруга причини, жалбата се подава до изтичане на 1 г. от научаването им, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Важно е да се знае, че и дете може
да оспори
бащинството
от навършването
на 14 г. до една
година след
пълнолетието
Именно от тази възможност се възползва вече 20-годишната Стела, която започва дело за оспорване бащинството на съпруга на майка си пред Софийския окръжен съд. Двамата се женят през 1998 г., но живеят заедно само няколко месеца, разделят се, но не се развеждат. Правят го едва през 2008 г. В края на 2003-а се ражда Стела. Тя е от мъж, с когото майка ѝ живее от 1999-а.
Въпреки че знае, че партньорът на майка ѝ е баща, в акта за раждане е вписан съпругът. Съответно момичето носи неговите презиме и фамилия. След като жалбата е подадена, съдът назначава ДНК изследване на тримата - майката, съпругът и момичето. В съдебно заседание вещото лице потвърждава резултата от теста - бившият съпруг не е бащата. Важно е да се знае, че изследването се прави само от експерт, посочен от съда. Делото минава без проблеми, защото всички са наясно, че Стела не е дъщеря на бившия съпруг на майка си. Съдът уведомява общината, че имената на момичето трябва да претърпят промяна. Историята обаче остава с отворен финал, защото заличаването на съпруга автоматично не води до вписването на другия мъж в акта за раждане. Следва друго дело.
Млад мъж от Софийско завежда дело, защото детето, което се е родило по време на съжителството с неговата партньорка, е записано на нейния бивш мъж. Причината - детето се е
родило, преди да
изтекат 300 дни
след прекратяване на брака. Вече бившият съпруг, който има от жената две по-големи деца, не оспорва, че най-малкото не е от него. Казва, че никога не го е виждал.
Има и доста по-объркващи сътуации, в които децата се използват като средство за изнудване между родителите.
По време на брака между, да ги наречем, Иван и Мария се раждат две деца. Първото още в началото на съвместния им семеен живот, а второто - около две години преди края му. По твърдения на бащата той е този, който предимно осигурявал семейството финансово и се грижел за първородното дете, докато жена му още учела.
Около 2 г. след раждането на по-малкото Мария среща нова любов. Иван подава молба за развод. За него обаче разочарованията, а и шокът тепърва предстоят, защото бившата му съпруга “хвърля нова бомба”. Казва му, че
второто дете,
родено по време
на брака им,
не е негово,
а от новия любим.
Иван оспорва бащинството в съда. В жалбата си посочва, че има и ДНК експертиза, която била готова при подаването на исковата молба за развод от негова страна. Според нея той не бил баща на второто дете.
Съдът прекратява брака по вина на съпругата, но ѝ предоставя родителските права и определя режим на личен контакт на бащата с децата, който той оспорва. След като второто дете не било негово, не желаел да има срещи с него.
Иска по-разширена възможност за срещи с по-голямото. Осъден е и да плаща издръжка, която не оспорва и изпраща редовно. Ситуацията става по-заплетена, след като вторият мъж на майката също подава искова молба. В нея обаче твърди, че е биологичен баща и на първото дете.
Как ще се развие делото на Велико Минков срещу Габриела Славова, тепърва ще се изяснява. Ако обаче има обжалване, юристи прогнозират 3-4 години.
До правото да се оспорва произход се стигна след решения в Страсбург
Единият от родителите се опасява, че детето му може да стане и жертва на трафик на бебета
Борбата с трафика на бебета и невъзможността на бащи да оспорват бащинството е един от аргументите за законовите промени в края на 2020 г. Поне това изтъкват тогава като мотив народните представители, когато променяха Семейния кодекс.
Те се позовават на осъдителните решения по две дела - “Л. Д. и П. K. срещу България” и “Докторов срещу България”.
Л. Д. е мъж, роден през 1963 г., който през 2010 г. имал връзка с по-млада жена, която забременяла. През цялата бременност той ѝ помагал, покривал разходите, направил ремонт на апартамента си, за да го приспособи за отглеждане на детето, и търсил детегледачка. С напредване на бременността жената разредила контактите с него. Два пъти му казвала различни месеци за термина. Той се усъмнил и наел частен детектив, а и подал сигнал, че се опасява новороденото да не попадне в мрежа за трафик на хора. Така научил, че жената е родила момиченце, което припознал друг.
Подал жалба в прокуратурата, където бил разпитан и човекът, припознал детето. Той твърдял, че със съпругата си са готови да се грижат за пеленачето, родено от неговата извънбрачна забежка. Мъжът поискал по съдебен път да докаже, че е баща на детето, но магистратите не му дали тази възможност. Затова той отнесъл проблема до съда правата на човека в Страсбург.
Другият случай е за момченце, родено от връзката между колеги. Мъжът научил след време, че има син, който бил припознат от друг. Опитите му да докаже, че е баща, ударили на камък.
Решението по делото “Докторов срещу България” пък се отнася до това, че у нас не е дадена съдебна възможност да се оспори бащинството поради изтичане на срокове. Делото е заведено от мъж, който се развел със съпругата си със споразумение.
Той изплащал издръжката на двете деца, родени по време на брака, и се съгласил съпругата му да запази фамилното име.
По-късно обаче научил, че бившата му жена заченала второто им дете, родено през 2003 г., в резултат на връзка с друг мъж по време на брака им. Подложил се на ДНК тест, който да каже дали е бащата на по-малкото дете. Изследването показало, че не е биологичният баща. В нито един момент обаче резултатите не били разглеждани от съда. Скоро след това предявил иск пред съда, че оспорва бащинството си по отношение на второто дете.
Молбата му обаче била отхвърлена, защото било минало повече от година от раждането на детето или от узнаването, тоест времето, през което може да се оспори бащинство. Този извод бил потвърден и от двете по-горни съдебни инстанции. Започнал и второ дело за спиране на издръжка, но искът бил отхвърлен. Съдът казал, че е отпаднала възможността да оспорва, че е бащата.
