Русия си търси всички задгранични имоти, дори тези от времето на Руската империя и СССР. Това стана ясно от указ, подписан от президента Владимир Путин.
Страната ще отпусне средства за издирване, регистриране и правна защита на имотите в чужди страни, пише руската информационна агенция ТАСС.
За целта ще бъде отпусната субсидия на Предприятието за управление на собствеността в чужбина. Такава субсидия е отпусната за пръв път в Русия през 2015 г., но е спряна 6 години по-късно.
С настоящия президентски указ субсидиите се връщат и се назначава конкретно упълномощено предприятие.
С друг указ на държавния глава се отпуска субсидия на предприятието за възстановяване на разходите за поддръжка и експлоатация на федерални руски недвижими имоти в чужбина.
У нас също има такива имоти. Руската църква „Свети Николай Мирликийски", която беше затворена през септември 2023 г. и отворена отново през ноември, е един от тези имоти.
Скандалът около затварянето и изгонването на свещениците в нея породи въпросът чия собственост е църквата.
Казусът се задълбочи, когато проверка в Агенцията по вписванията показа, че собствеността на сградата е спорна. В документи от Държавна агенция "Архиви" пише, че земята, върху която е построена Руската църква, е дарена на Руското царско дипломатическо агентство от Общинския съвет на столицата през 1882 година. После е издаден и крепостен акт.
В началото на ноември стана ясно, че "битката" за Руската църква ще се води в съда. При проверка на прокуратурата са открити важни документи, от които изобщо не можело да се направи извод, че храмът и земята под него са руски, каквито претенции има посолството. С нотариален акт от 23 юли 1997 г. то се признава за собственик на църквата и земята въз основа на дарение от Руското царско дипломатическо агентство. Въпросният крепостен акт е издаден на 7 ноември 1898 г., за дарение на "едно празно градско място в София" от Софийското градско общинско управление на дипломатическото агентство в България. В него е казано, че имотът се подарява за построяване на църква. Останалите документи по нотариалното дело са унищожени според информацията от Агенцията по вписванията. Нямало доказателства обаче, че посолството се явява правоприемник на дипломатическото агентство на Руската империя.
