В Конституционния съд винаги са пращани знакови за партиите имена, но днес се опитват да я натоварят с грях, който не тегнеше на мъжете политици преди нея, заседаващи в този арбитър между институциите
Когато бившият премиер на първото демократично правителство на България Филип Димитров облече тогата на конституционен съдия през 2015 г., обществото посрещна това с адмирации.
Днес председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова ще бъде подложена на кръстосан огън от въпроси в конституционната комисия на парламента като кандидат за член на КС. И обществото или поне социалните мрежи посрещат издигането ѝ с много жлъч. Близо десетилетие по-късно дългата политическа кариера се оказва голям проблем.
Директен паралел между биографията на Филип Димитров и на Десислава Атанасова не следва да се прави, но сходства има. В крайна сметка водещата фигура в Народното събрание на водещата политическа сила в една парламентарна република би следвало да се ползва с тежест. Не е преподавател по право, но в КС отдавна не заседават само най-маститите юристи в страната. Бе често подценявана и дори иронизирана, но израсна като политик пред очите на всички - с грешки, но и с признания и взети поуки. И с видими усилия групите в парламента да си говорят, управлението да върви, законите да бъдат приемани.
“Конституционният съд не е съд в строгия смисъл на думата
и както съм подчертал още някога в дисертацията си, е замислен по-скоро като арбитър между институциите. Естествено е в него да участват лица с ярък политически профил. Това колко скоро те са били в политиката, не се мери на години”, коментира самият Филип Димитров тези дни. Впрочем мандатът на някогашния лидер на СДС, депутат в 3 парламента, премиер и посланик на България в ООН, изтича през ноември, така че темата за биографията на кандидатите за КС скоро пак ще стане актуална.
Димитров дава пример с колегите си Станислав Димитров, Васил Гоцев и Янаки Стоилов - “влязоха в КС почти директно от политически постове”. Това не ги прави лоши конституционалисти. Нито лоши конституционни съдии, напротив, категоричен е той.
“Опитът на хората, които са били съдии, добавя към широтата на подхода, но не трябва да го изчерпва. Аз самият не съм бил съдия, което, мисля, не ми пречи. Впрочем мисля, че имам ясен политически профил, което не ми попречи да бъда достатъчно уважаван и като зам.-председател на Венецианската комисия”, каза пред “Фактор” известният юрист и политик.
И ако всеки си има мнение по това трябва ли политици да стават конституционни съдии, то фактът, че Конституционният съд не е класически съд - както Димитров напомня, е безспорен. В някои държави такъв съд само от юристи изобщо не съществува. (Виж карето долу)
В настоящия състав на КС има още трима освен Филип Димитров, чиято звезда изгрява първо в политиката
Преди да влезе в него през 2015 г., председател на ВАС и омбудсман Константин Пенчев бе депутат (от 2001 до 2004 г.) от НДСВ. Самият той е признавал, че надали е щял да бъде предложен за шеф на ВАС, ако не е бил от царската партия.
Проф. Атанас Семов, който е в КС от 2019-а, също тръгна от политиката. Преподавателят по право на ЕС в Софийския университет бе зам.-председател на партията РЗС (с лидер Яне Янев), депутат в 41-ото НС и негов зам.-шеф.
Другият професор в КС и доскорошен преподавател Янаки Стоилов ярко присъства в политиката през целия преход, сред авторите е на настоящата конституция.
Президентът първо го назначи за служебен правосъден министър, а после и в КС от своята квота. Затова Стоилов напусна БСП. Конституционните съдии нямат право да членуват в партии, така че и Атанасова трябва да се откаже от ГЕРБ тези дни, ако вече не го е сторила.
В предишните състави също бе пълно с бивши партийни имена. Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през 2021 г., е сред съучредителите на ГЕРБ в родния Ямбол. Бе депутат и зам.-шеф на парламента през 2009-а, когато бе избран в КС с гласовете на колегите си от ГЕРБ.
Покойният проф. Георги Петканов, бивш декан на Юридическия факултет и зам.-ректор на СУ, също бе депутат - от НДСВ, преди да стане вътрешен министър в правителството на царя, а после правосъден при тройната коалиция.
Знаково име в СДС бе покойният Васил Гоцев, депутат в 3 парламента и правосъден министър при Иван Костов. И ако той имаше сдържаността на старата школа, то това не може да се каже за Георги Марков като синьо острие - автор на култовите фрази “Силен седесарски шут по БКП” и “Избори до дупка”.
Като депутат във Великото НС Марков не само не подписа конституцията, но и инициира гладната стачка срещу нея. Това не спря Желю Желев 3 г. по-късно да го направи конституционен съдия. Аргументът на президента бе, че е човек със самостоятелно мислене.
От министерското кресло в КС отива Станислав Димитров през 1992 г. - бе земеделски министър в кабинета на Филип Димитров. Макар че легендарният шеф на ВКС Иван Григоров никога не е бил в политиката, малцина не знаят за неговите политически пристрастия. Неделчо Беронов е знаменателно име в правото и също има депутатски мандат. Истинска парламентарна легенда е покойният проф. Любен Корнезов, дългогодишен депутат от БСП, който е от първия състав на КС.
Така че определено няма изненада креслата там да се попълват от парламентарните банки. Но изборът да е Десислава Атанасова първоначално леко изненада и бе прието като политическа пенсия за следащите поне 7 години. Сега Бойко Борисов поема лично ръководството в парламента, така както взе на ръчно управление и най-голямата организация на ГЕРБ - тази в София.
Като шефка на групата Атанасова изнесе битките на ГЕРБ в последните парламенти. Въпреки това се е случвало съпартийците да ѝ съчувстват, защото понякога научава едновременно с “по-широкия формат” в ГЕРБ важни намерения на правителството, за които вицепремиерът Мария Габриел директно е информирала Борисов. Денков също директно си говори както с Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, така и с лидера на ГЕРБ.
Все пак Атанасова е амбициозна жена, която трудно би се разочаровала
от подобни ситуации. Извървя дълъг път, учейки се от грешките - свои и чужди. И преди Габриел да напусне комисарския си пост в Брюксел, за да стане вице и бъдещ ротационен премиер, точно тя бе жената с най-голяма власт в партията. Но и останала на втори план през последните месеци, винаги бе редом (и в помощ) на лидера.
Тя се записва в ГЕРБ, когато е едва на 26 г., съучредител е на партията в Русе. Избират я за общински съветник, става и организационен секретар в областта. По това време е юрист на русенската болница. 3 г. по-късно вече е в парламента, а първият проект, който внася, са поправки в закона за здравното осигуряване.
Опитът ѝ като юрисконсулт на две русенски болници не изглеждаше солиден на фона на маститите юристи, които по това време пишеха законите в българския парламент, но тя упорито искаше да навакса. Дълго бе иронизирана заради репликата си, че е “тежката артилерия” и затова поема поста здравен министър (март 2012 - март 2013). Но се научи не само на законодателство, а и на политика. Тя е човекът, който за един час пленарно време успява да координира всички групи, за да се прокара важно решение.
Когато Гешев преди свалянето му обяви, че е звънил на жена от ГЕРБ, сама се изправи пред тв камерите да каже, че е тя. Което си бе постъпка на “мъжко момиче”, каквото Атанасова е в политиката - признават ѝ го дори тези, които откровено я хулят.
С почти садистично задоволство го правят най-вече вътре в (не)коалицията - не ѝ простиха дори усилието да цитира иконата на ДБ Кристиан Таков, че правото трябва да бъде пазено от закона.
“Правото е първата ми голяма мечта. По стечение на обстоятелствата се занимавам с политика дълго. Липсва ми магистратски опит, но имам парламентарен. Ако моята кандидатура получи подкрепа, ще се стремя да пазя правото дори от закона”, каза Атанасова при представянето на номинацията ѝ. Последва смразяващ хейт във фейсбук.
И заради това освен заради липсата на магистратски опит задачата на втората най-млада в историята на КС (след Георги Марков, станал съдия на 44 г.) изглежда изключително трудна.
Но пък не са първите дълбоки води, в които съпартийците я хвърлят.
Не се чувствам хвърлена на кучетата
а като тежката артилерия на ГЕРБ - именно в такава ситуация тя произнесе “онази” реплика, когато ѝ се падна да стане четвъртият здравен министър в първия кабинет “Борисов”. След като първият Божидар Нанев “изгоря” с обвинения за неизгодни сделки, ендокриноложката Анна-Мария Борисова си заслужи един от най-бързите вотове на недоверие, а Стефан Константинов се провали в лекарствената политика, тя пое раздирано от скандали министерство и макар без опит, успя да завърши мандата. Бе на 33 години.
Атанасова често мие очите след скандали с колеги. Преди министерстването си оглави здравната комисия в НС, след като предшественичката ѝ Геновева Алексиева журира дъщеря си в конкурс за доценти, а преди това Лъчезар Иванов вкара лобистка поправка.
И първия пост в групата пое в труден за ГЕРБ момент - след напускането на Цветан Цветанов. От 45-ото НС насам Атанасова е неизменната бюстителка на реда в парламентарните редици. В тази роля най-добре показа, че бързо се учи. Без леко назидателния ѝ, но за сметка на това конструктивен тон ротационното правителство едва ли щеше да се случи с тази привидна лекота. Всички признават важната ѝ роля при “совалките” към кабинета на Росен Желязков - там, където ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС договориха кабинета “Денков/Габриел”.
Има магистратури по право, политология и дипломация и европейска интеграция. От 2011-а е член на русенската адвокатска колегия.
Великобритания има много "пазители" на закона, във Франция отреждат място за бившите президенти
Великобритания няма писана конституция, а поредица от закони, които регламентират основните постулати на държавното устройство. В този смисъл тя няма и конституционен съд, който единствен да казва кое е правилно. Подобно е положението и в Израел и Нова Зеландия.
Причината е, че така наречените писани кодифицирани конституции обикновено се създават след голяма историческа повратна точка, като получаване на независимост, революция, поражение във война или пълен колапс на предишната система на управление. Тъй като нито едно от тези неща не се е случвало на Обединеното кралство, то никога не е имало причина да пише своя конституция. През вековната му история обаче са приемани редица закони, конвенции, съдебни решения и договори, които много точно са определили държавното устройство, правата и задълженията на гражданите и избирателната система. Такива например са регламентите, според които монархът назначава министър-председателя, но той трябва да се ползва с доверието на Камарата на общините в парламента. Затова обикновено е и лидер на спечелилата парламентарните избори партия. Такова е и изискването премиерът и министрите първо да бъдат избрани за депутати, за да станат членове на правителството.
Също така конституционните разпоредби в Обединеното кралство имат множество пазители. Сред тях са Върховният съд, комисиите по конституционни въпроси в двете камари на парламента, редица други специфични конституционни наблюдатели и органи по съдебни назначения и изборни права.
Това гарантира, че макар и по-лесно да се правят промени в тях, отколкото в държави с писана конституция, когато това се налага, те наистина ще биват добре обмисляни и съобразявани с основните принципи на държавното управление. По-трудно за разбиране е, но пък позволява по-голяма гъвкавост при изменения, а такива са правени доста през последните години. През 1999 г. например със Закон за Камарата на лордовете от нея бяха изгонени няколкостотин наследствени перове.
Във Франция институцията, която е отговорна за съответствието на новото законодателство с основния закон, се нарича Конституционен съвет. Създаден е на 4 октомври 1958 г. Следи и за спазването на гражданските права и осигурява редовността на избора на президент и провеждането на референдумите.
Конституционният съвет е от 9 души, които се назначават еднократно за срок от 9 г. Трима са от квотата на президента, трима са номинирани от председателя на Националното събрание и трима - от председателя на горната камара (Сената). 1/3 от съвета се подновява на всеки 3 г., като всяка от институциите предлага по 1 нов кандидат. Всички бивши президенти са членове на съвета по право до края на живота си, но малцина са се възползвали. Няма ограничения за възраст, нито изискване 9-имата да са непременно юристи, а само да не заемат друга длъжност в момента. В разговорния език често ги наричат Мъдреците.
В Германия основната задача на Федералния конституционен съд е съдебен контрол. Той може да обяви закони за противоконституционни. Състои се от два сената, всеки с по 8 членове, ръководени от председател. Съдиите се избират за 12-годишен мандат от Бундестага и Бундесрата. Те трябва да са навършили 40 г. и да са добре обучени юристи. Трима от всеки сенат са съдии в едно от федералните съдилища. От другите петима членове повечето са академични юристи в университет, държавни служители или адвокати.
