На достолепната възраст 102 години и три месеца почина съпругата на летеца Богдан Илиев, чийто паметник се намира в градската градина на Монтана. Марийка Христова Илиева е племенница на убития премиер, финансов министър и управител на БНБ Добри Божилов. Бил е разстрелян заедно с принц Кирил, регенти и министри, депутати през 1945 година. Баща й Христо е брат на Добри Божилов и са от град Котел. Мария е учила в София в гимназия, след това за детска учителка при сестрата на писателя Гео Милев Пенка Касабова, наложила американската система в детските градини у нас.
В столицата се запознава с летеца Богдан Илиев.
Минали под венчило през 1941 година . През 1942 година се ражда дъщеря им Ивана, а 2 години по- късно синът им Николай. След няколко превратни години живот по летищата и уволнението на съпруга й като царски офицер през 1946 година се установяват в град Монтана. Мария се посвещава на отглеждането и възпитанието на децата си.
Семейството преминава през тежки периоди на политически гонения, болести, но благодарение на вярата успяват да запазят духа си.
На 30 март 1944 година българската столица София претърпява една от най-мощните унищожителни бомбардировки. За отбиване на втората вражеска вълна се вдигат и летците от извънредната изтребителна школа. Въпреки условието, че като инструктор не може да участва в бойни действия, без заповед и колебание Богдан Илиев излита с току-що усвоеният френски самолет „Девоатин" и тръгва сам след противниковите армади и над планина Плачковица, в Македония, влиза в самоотвержен героичен бой сам срещу осем изтребителя „Лайтнинг". В неравностойното въздушно сражение сам срещу осем вражи изтребителя, Летецът-герой не само успява да свали един от тях, но – при 20 пробойни в летателната си машина – запазва живота си и един от малкото останали по това време български самолети.
Вторият героичен въздушен бой на Богдан Илиев е на 24 юни 1944 г. Като крилен командир патрулира с четири изтребителя „Девоатин" над Казанлъшкото поле и провежда бойна акция срещу два вражески самолета „Лейбърейтър".
След затихването на бомбардировките Богдан Илиев продължава да обучава нови летци на летище „Асен" в Казанлък и Карлово.
През месец Юли 1946 година той е един от уволнените „царски офицери летци с фашистко минало". Неясни остават мотивите за това уволнение. Вероятни са няколко причини: защото е завършил немската Изтребителна школа „Вернойхен" или защото цар Борис Трети го поздравява по телефона за улучената от него земна цел при Беледие хан или заради „неблагонадеждните" си братя и непокорния си баща. Истинската причина за тази несправедливост остава неизяснена.
Богдан Илиев е принуден да се прости с мечтаната професия и работи като шофьор в Монтана , бил е миньор в град Чипровци, строителен работник на язовир „Огоста", автотехник в държавното автомобилно предприятие, където се труди тридесет години. В един от промеждутъците на наземния си трудов стаж става и хоноруван учител по немски език в техникума в Монтана.
Когато навършва петдесет години, Богдан се явява на изпити за селскостопанската авиация. Взема ги и чака да го приемат, но това не се случва – под предлог, че ще избяга със самолета в чужбина.
Най-после на 30 март 1994 г. след 48-годишен принудителен престой на земята, в Аероклуба в нашия град Богдан Илиев извършва юбилеен полет с двуместен акробатичен самолет „Злин". Този полет той посвещава на 50-годишнината от въздушното сражение над Плачковица.
През своята кариера като летец-изтребител Богдан Илиев е пилотирал следните самолети: „Avia B-534" (Доган), Девоатин (Dewoitine D.520), „Хайнкел", „Арада", „Фокевулф", „Авиа", „Злин".
Богдан Илиев, наричан още Богдан Летеца, почива на 24 март 1996 г.
С решение на Общинския съвет в Монтана му е издигнат паметник, дело на скулптора Александър Хайтов.
