Как ще излязат без багаж, как ще оставят чантите "Луи Вюитон" и анцузите от Дубай, майтапят се в мрежата
Кошмарният сблъсък на 2 януари на два самолета на японското летище "Ханеда" и блестящото спасяване на близо 400 души в рамките на златните 90 секунди отприщиха у нас лавина от коментари, която набъбваше всеки ден - възможно ли е подобен подвиг да се случи и с български пасажери? Как ще реагират те, ако самолетът гори, носът е наклонен напред и се даде команда: "Оставете всички лични вещи!". Но не по уредбата, която вече не работи, а с обикновено подвикване и с единствения мегафон на борда. Придвижването в пламтящия самолет е повече от трудно, но никой не посяга да вади личните си вещи. Всички в редица по най-бързия начин тръгват към надуваемите устройства за евакуация.
Точно този изумителен ред и дисциплина на японските пътници предизвика
невиждано цунами
в социалните мрежи у нас. Те буквално "завряха" от пиперливи подмятания как подобен подвиг с български пасажери е "мисия невъзможна".
И не защото нашите стюарди не са топпрофесионалисти или не са подготвени, а заради спецификите на нашенския характер на пасажерите.
Някои от тези български особености предизвикаха редица дискусии, изпъстрени с какви ли не случки, от които на човек или му "настръхва косата", или му идва да потъне вдън земя от срам.
Ето и някои от интересните моменти с български пътници в самолет. Известно е, че повечето инциденти и катастрофи стават, когато се излита и когато се каца, но сякаш това убягва на мнозина. Вероятно затова в мига, в който гумите на самолета докосват земята, повечето българи на борда започват бурно да ръкопляскат, когато приземяващата се машина все още не е напълно овладяна. Ако има чужденци, мнозинството търпеливо изчаква рулирането да приключи и чак тогава те благодарят с аплаузи. От тази гледна точка е любопитно защо някои бързат да демонстрират радостта си точно преди най-критичните моменти, гледайки свирепо останалите, които не ръкопляскат.
Друга особеност на пътуването с българи е, че веднага след мощните аплодисменти, докато самолетът още се движи по пистата, мнозинството чевръсто разкопчава коланите и започва да си вади багажа
за ужас на стюардите,
които с променени лица опитват да накарат всички да заемат местата си. И понеже в повечето случаи някои са непреклонни, те или за момент сядат, или остават прави, готови като в градския транспорт да "излетят" първи през вратата. Защо го правят - никога няма да стане ясно, тъй като автобусът пред самолета едва ли ще тръгне без тях.
От тази гледна точка и заради характерните ни особености като психология е много интересно как при инцидент от типа на този в "Ханеда" екипажът може да овладее подобна ситуация и да преодолее странностите ни.
Именно затова в социалните мрежи
започнаха облози и шеги как точно ще реагираме
на командата "Оставете всички лични вещи", която се дава при евакуация. Ето какво коментираха стотици хора в интернет: "Поне дузина нашенки с "вид на фолкпевици" ще се запънат и хладнокръвно ще обявят, че няма да тръгнат без чантите си "Версаче", "Шанел" и "Луи Вюитон". "Нацепени" във фитнеса батки ще си затърсят "диагоналките" и ръчния багаж, гледайки страховито всички, които им пречат. Очилати интелектуалци ще се хванат за лаптопите си на живот и смърт, пречейки на всички да се изтеглят по-бързо.
Някои ще понесат и куфари, бъдете сигурни", българин в никакъв случай няма да си остави "парцалките" и марковите анцузи, купени от Дубай, на борда, дори и самолетът да гори.
Други коментатори в социалните мрежи смятат, че
тези специфики не са само наш феномен,
тъй като често пътуват до Италия, САЩ, Мексико, Аржентина и някои арабски страни. Но пък други им отговарят, че сравнения с "наш Ганьо" трудно могат да се правят.
Макар това да са някакви крайни случаи, все пак е добре да се поучим от опита на героичните японски пасажери и екипажа на "Ханеда", защото ключът за овладяване на подобни животозастрашаващи ситуации винаги е бил в реда и дисциплината. За съжаление те не са най-силната ни черта, а
прочутото ни творческо инакомислие
е добре да го запазим за всякакви други по-безопасни моменти.
За целта "24 часа-168 истории" се обърна към Главна дирекция "Главна въздухоплавателна администрация" с молба за разяснение как се реагира в критични ситуации и оттам отговориха, че правилата са еднакви в цял свят.
Екипажите биват обучавани, тренирани и изпитвани регулярно, като "ежегодно опресняват процедурите и действията в аварийни ситуации" и този процес завършва с изпит. Изискванията да се разиграе аварийна ситуация са въведени през 1965 г., а след 1967 г. и правило, че евакуацията на всички пътници и членове на екипажа трябва да стане в рамките на 90 секунди, посочиха още от дирекцията.
Процедурите са детайлно описани и се актуализират редовно, посочиха още от институцията.
"В случай на пожар се използват средства като пяна, вода, прах в зависимост от типа на горящите материали (гориво, гуми, горивно смазочни материали от тип А и Б), като при теч на гориво се полага слой пяна, за да се предотврати евентуалното му възпламеняване – уточниха още оттам. - В случай на наличие опасни товари на борда на въздухоплавателното средство се образува периметър, който
да предпази спасителните екипи при експлозия
При пожар и наличие на вятър спасителните екипи се ситуират от подветрената страна, за да избегнат задушаване. Евакуацията на пътниците се извършва след оценка и заповед на командира на ВС и се отвеждат от спасителните екипи на безопасно и сигурно място."
ИНТЕРВЮ
За 90 секунди всеки трябва да евакуира 50 пътници
Понякога това време не е достатъчно на една дама да си сложи червилото, казва кап. Росица Иванова, командир на Airbus A220 на "България Еър"
- Капитан Иванова, кой в пилотската кабина взима решение за евакуация - как се решава, каква е процедурата?
- Командирът на полета взима крайното решение за евакуация.
Авиацията и конкретният полет са съвкупност от много неща, като една голяма и доста сложна машина И при една аварийна ситуация трябва да сработят всичките добре смазани части. Всъщност решението е съвкупност и координация от всичко това. Първо, пилотите трябва да се опитат по най-добрия начин да овладеят ситуацията, да я преценят правилно, да вземат дадени решения, да комуникират с ръководителя на полета, а след това да преценят кое в случая е най-безопасното действие. От друга страна, ръководителят на полета трябва да уведоми наземните служби, които да са в готовност. В това време от изключителна важност е и добрата комуникация с кабинния състав. Те трябва да са наясно какво ги очаква и какво трябва да направят.
- Имали ли сте подобни ситуации и ако да - може ли да ни разкажете?
- За щастие, не съм имала подобна ситуация и пожелавам на себе си и на всички колеги никога да не им се случва.
Това, разбира се, не означава, че не знаем как да реагираме в спешна ситуация. Може би знаете, че пилотите на всеки 6 месеца трябва да минават специално обучение и тренажор. Задължителен елемент и част от програмата на тренажора е евакуацията на пътниците. Всеки тренажор завършва с изпит и пилотът трябва да го премине успешно, ако иска да продължи да работи.
Всяка година също така заедно с кабинния състав упражняваме пълния набор от аварийни спасителни ситуации. Тренираме работа в аварийни ситуации с пожар и дим в кабината. Гасим пожари и правим евакуация. Търсим в димящата кабина загубени бебета, както и още много много неща.
При първоначалното започване на работа пилотите и кабинният състав минават и курсове по приводняване. По този начин тренираме какви биха били действията на всеки един от нас, ако се наложи да кацнем на водна повърхност.
- Кой дава инструкциите на пътниците?
- След подадена команда от страна на командира за евакуация всеки член на кабинния състав застава на своята позиция и започва да дава инструкции на пътниците и да ги евакуира.
Инструкциите трябва да са силни и ясни, за да се избегне паника.
Едва ли знаете, но всеки един член от кабинния състав трябва да евакуира до 50 пътници за максимум 90 секунди.
Понякога 90 секунди не биха стигнали на една дама да си сложи само червилото, а в авиацията тези млади момичета и момчета са готови в даден момент да евакуират 50 пътници за максимум 90 секунди. Това е високото ниво на професионализъм, което неизменно върви с униформата.
ИНТЕРВЮ
Паниката се преодолява, но стюардите трябва да са твърди
При караници са необходими твърдост и безкомпромисност, казва Дана Прихова - директор на кабинен състав на "България Еър", старша стюардеса и инструктор
- Г-жо Прихова, какво е първото нещо, което се прави, за да се изведат по най-бързия начин 379 души от борда на самолета?
- Първото и най-важно действие в този случай е бързата и адекватна реакция от страна на екипажа, а именно задействането на процедурата за евакуация. Това е аварийна процедура, която задължително присъства в обучението на кабинните екипажи и пилотите в гражданската авиация.
- Кой и как решава дали е необходима евакуация?
- Според процедурата на повечето оператори пилотите са тези, които задействат процедурата за евакуация, защото те по-добре биха преценили кога това решение е подходящо. Въпреки това при определени обстоятелства, изрично описани и документирани, кабинният екипаж може и трябва да инициира евакуацията. Разбира се, изключително важна е комуникацията в екипажа - летателен и кабинен състав. Те трябва постоянно да поддържат контакт помежду си, което води до висок контрол на действията в кризисната ситуация.
- Какъв е редът оттук нататък?
- Редът е строго определен и всеки член на екипажа знае своята роля. Независимо от естеството на ситуацията - пожар на борда, технически проблем със самолета, възникнала авария, заплаха по време на полет или, както в случая в Япония - сблъсък с друг самолет на пистата, се взимат решения по предварително отработен протокол.
- Какво се съобщава, за да могат всички тези хора в рамките на 90 секунди да напуснат самолета?
- Командите за евакуация са винаги кратки, ясни, положителни фрази, които нашите стюарди знаят наизуст. Кабинният екипаж буквално се упражнява да вика силно и владее до съвършенство тези команди по време на опреснителните курсове, които задължително се провеждат всяка година.
- Как се преодолява паниката?
- Паниката, която може да се появи по време на инцидент на борда на самолета, се преодолява преди всичко с хладнокръвие и висок самоконтрол.
- Как се преодоляват ситуации, ако някой реши да си вади багажа и става запушване в коридора?
- Нашите гости на борда винаги са предварително информирани, че в случай на евакуация, трябва да оставят целия си ръчен багаж и да напуснат незабавно самолета.
- Как се преодоляват караници?
- Важно е, преди всичко, стюардите и стюардесите да останат спокойни, внимателно да изслушат проблема, но в същото време да бъдат твърди и безкомпромисни в решенията си, особено щом се отнася до безопасността на пътниците. Като цяло безопасността на хората на борда е императивна норма в гражданската авиация и тя не може да подлежи на каквото и да е девиации от стандарта.
- Можете ли да разкажете подобни случаи от вашата практика?
- За щастие, в моята почти 15-годишна практика не се е налагало да евакуираме самолет.
ИНТЕРВЮ
Военният пилот Николай Калев:
Нашата култура е - на мен никой нищо не може да ми каже
О. з. подп. Николай Калев, военен пилот първи клас. Има 20 години служба в бойната авиация, преминал от старши летец до командир на 15-и авиационен полк на Равнец и Балчик. Летял е на безмоторни самолети, на L-29, УТИ-МиГ-15 (с такъв самолет загина Юрий Гагарин), МиГ-17, МиГ-17Ф с форсаж, МиГ-17 ПФ и МиГ-21 ПФМ. Общият му нальот е над 1600 часа.
- Г-н Калев, възможно ли е български пасажери да бъдат евакуирани бързо като японските на летището "Ханеда"?
- В Япония се правят тренировки и обучение на населението заради многобройните земетресения. Както казва Суворов: " Всеки войник трябва да знае своя маньовър!" Тоест да знае как да действа, при трус всеки знае какво да прави, независимо дали е вкъщи, в офиса, във влака и т. н. По същия начин се знае как да се реагира при пожар, при инцидент в самолета и др. Известно е, че азиатците са много дисциплинирани, но японците са още една степен над останалите.
Помня, когато се обучавах в академията в Москва, ни показваха как на автобусна спирка, ако хората се подредят по двама или по един в редица, ще влязат по-бързо, отколкото ако се бутат. По същия начин трябва да се знае как да напуснат автобуса, при авария кой откъде да слезе и т.н.
- Казват, че българските пасажери при инцидент в самолет ще започнат да си търсят багажа, ще стане задръстване в коридорите.
- Предварително трябва всеки да си знае къде са най-важните му предмети.
- Кои са най-рисковите моменти при един полет?
- Излитането и много повече кацането. Когато самолетът докосне пистата, все още не е сигурно, че всичко ще завърши добре, защото може да се превие колесникът, да стане пожар... Така че докато не спре самолетът, никой не трябва да става.
Полетът приключва, когато бъдат изгасени двигателите.
- Мнозина стават след докосването на пистата и започват да си ровят по багажа?
- Когато напусне полосата, може да се разкопчае коланът, но да се става, не може. За съжаление, всичко опира до културата и нашата е, че на нас "никой не може нищо да ни каже".
