Подборът е по гръцки модел, всички трябвало да съзнават гражданския си дълг
Това са хора, които няма да бъдат, образно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже: “Аз те правя премиер, ти ще слушаш моята воля”. Опростявам, но искам съвсем плакатно да стане ясно това, което се стремим да избегнем.
Така лидерът на “Да, България” Христо Иванов обясни ограничението при подбора на служебните премиери, което парламентът въведе в конституцията. Бившият правосъден министър и настоящ съпредседател на ДБ е основният двигател на промените.
Занапред президентът ще избира измежду председателя на НС, шефовете на БНБ, Сметната палата, омбудсмана или техни заместници.
Големият въпрос обаче е
какво ще стане, ако откажат
Той беше задаван и на обществените дискусии в ресорната комисия.
Конституцията не дава отговор. Според Надежда Йорданова, която също е от вносителите на промените, “тези хора ще съзнават гражданския си дълг и не би се стигнало до ситуация, в която да откажат”.
Не става дума за “интересно предложение, което президентът да направи на един или друг висш държавен служител и той или тя да прецени дали иска”, допълва Христо Иванов. Тоест да приемат, ще е “тяхно конституционно задължение”. И всеки, който се съгласи да бъде номиниран, а след това и избран за управител на БНБ, Сметната палата, омбудсман или шеф на парламента да не забравя, че може да му се наложи да изпълнява и такъв обществен дълг.
Списъкът с хора, измежду които да се търси служебен премиер, е по гръцки модел. В южната ни съседка служебен министър-председател може да стане само шефът на Върховния съд, Държавния съвет или Сметната палата. Например
последният служебен премиер там беше шефът на Сметната палата
Йоанис Сармас.
Разликата е, че в Гърция президентът се избира от парламента и затова шефът на депутатите не е в списъка му. А нашият модел е хибриден, обясняват юристи.
Вероятно заради гръцкия почин в проекта първо се появи председателят на КС, но вариантът беше тотално разкритикуван.
От една страна, КС е единственият орган, пред който се оспорват парламентарни избори, тоест ако шефът му е служебен премиер, който трябва да организира вота, може да изпадне в ситуация сам себе си да проверява. От друга - конституционните съдии нямат право да заемат каквато и да е обществена или държавна длъжност, да упражняват свободна, търговска или друга платена дейност през мандата. Затова дори преподавателите спират да четат лекции.
И поради сериозното опасение, че текстът ще бъде отменен от КС, той изпадна. Но пък беше заменен с шефа на ВКС.
Реакцията беше още по-бърза - само 3 часа след като предложението видя бял свят, ВКС изпрати становище, че то “противоречи на конституционната повеля, че съдебната власт е независима”. Според върховните съдии назначаването на техния председател пряко засяга независимостта на ВКС и го натоварва с политически отговорности в нарушение на принципа на разделението на властите. Макар ресорната комисия да го остави, падна в пленарната зала. Иначе наред с президента и опозицията и ВКС можеше да атакува в КС - ненужен трети фронт. Но твърдо остана шефът на парламента, въпреки че
това не се хареса на Венецианската комисия
Тя по принцип ни съветваше служебният кабинет да отпадне като в много страни от ЕС, но управляващите не се решиха на крайната стъпка. Такава комисията подкрепи да се ограничи преценката на президента до избор между няколко души, но без шефовете на НС и КС. Причината - парламентарният е ярка политическа фигура, което се разминава с идеята за служебно (неутрално) правителство, обясни проф. Екатерина Михайлова. Освен това, ако стане премиер, няма да е кандидат за депутат и идва въпросът дали управляващата партия, която по традиция излъчва шеф на НС, ще е готова да се лиши от една от най-ярките си фигури. Скептицизъм има и към шефа на Сметната палата - след служебния мандат да не прави одит на себе си, предупреди доц. Наталия Киселова.
А правосъдният министър Атанас Славов призна, че е бил против краткия списък - предлагал президентът да избира измежду всички висши публични длъжности.
На досегашните рядко им се е тръгвало от политиката дори когато него признават публично
Професори, юристи, дипломати, военни - такива са деветимата, изпълнявали ролята на служебен премиер през последните 30 г. в България.
От миналия петък резервната скамейка за служебни управници рязко окъся. С влизането в сила на промените в конституцията президентът вече ще може да избира само между 7 висши лица. Всяко от тях ще управлява държавата за поне 90 дни - толкова средно изкарват служебните кабинети.
Има обаче и рекорди. Такъв постави последният - на Гълъб Донев, който управлява 309 дни в две поредни правителства. Така той би предишният рекорд, също на назначен от президента Румен Радев - Стефан Янев управлава общо 215 дни като служебен премиер. И задмина по живот редовни правителства като това на Кирил Петков (изкарало 233 дни) и двата кабинета на Андрей Луканов (258 дни общо).
Именно Радевите рекорди по продължителност на управлението през служебни кабинети са причината за ремонта на конституцията в тази ѝ част, не скриха съуправляващите.
“Ясно е защо се правят - тъй като служебното правителство при ситуацията, която имахме в последните 2 г., се оказа, че управлява дълги периоди без парламентарен контрол. Включително поемайки дългосрочни ангажименти, задачи, договори, което не е целта на едно служебно правителство. Неговата цел е да проведе честни избори”, каза и премиерът Николай Денков наскоро.
В близо годината, през която Гълъб Донев бе стопанин на МС, се случи именно това, което далеч надхвърля организацията на едни избори - водиха се преговори за еврозоната и Шенген, написани бяха 17 закона, нужни по плана за възстановяване и устойчивост (после пак бяха пренаписвани), купи се втората осмица американски изтребители F-16 и др. Мандатът му стартира на 2.08.2022 г., за да проведе избори след падането на кабинета “Петков”. Но новият парламент не успя да излъчи ново правителство и Донев положи клетва втори път. А когато сдаде на 6 юни 2023 г. поста на акад. Денков, пресече не само жълтите павета, за да се прибере на “Дондуков” 2 като секретар на президента, а и някои досегашни червени линии в българската политика. Защото продължи да се държи като премиер (в сянка), събирайки служебните си бивши министри на (не)формални заседания по въпроси като “Лукойл”, цените и сигурността.
Освен това със завръщането си при президента от секретар по социални политики Гълъб Донев бе издигнат до шеф на кабинета на Румен Радев, което го официализира като негова дясна ръка. И вече често го придружава на различни събития.
Съвсем не така стоят нещата с предшественика му Стефан Янев.
Политическата клюка го раздели с Радев още на финала на мандата му, тъй като избра да остане в кабинета на Кирил Петков като министър на отбраната. Двамата не потвърдиха да са скарани, но и не заработиха заедно. Президентът не даде рамо за партията, която генералът създаде - “Български възход”. Катализатор за нея пък бе скарването на Янев с Петков. Наложи се да напусне правителството заради думите си, че войната на Русия в Украйна е военна операция.
“Български възход” успя да влезе в 48-ото НС още на първите си избори, но изпадна на следващите. На местния вот обаче 8 от новите кметове са подкрепени и от неговата партия, макар в София да се провали.
Извън активната политика остана първият назначен от Радев служебен премиер - проф. Огнян Герджиков. Именитият юрист сам обяви, че вече няма амбиции за политиката, и се отдаде на правото и преподавателската си кариера. Председателства Арбитражния съд на Стопанската камара, консултира правна литература, дава становища към Конституционния съвет при омбудсмана. Но не спира да критикува депутатите.
“Трябва да има стабилност в уредбата и да я изменяме само ако е възникнал някакъв голям проблем. Президентът назначава служебния кабинет, но той не го командва. Бил съм министър-председател 98 дни и не съм усещал никаква намеса. Аз самият съм имал потребност да се консултирам. Например за излъчването на еврокомисар - дали сега да се излъчва, след като сме на края на мандата си. И президентът ме посъветва, че може би не е разумно да се бърза. Не съм чувал да е оказал някакъв натиск и на Стефан Янев, и на Гълъб Донев”, коментира проф. Герджиков пред “Лекс”. С което демонстрира, че запазва добри чувства към президента Радев.
На преподаване се отдаде и професорът по конституционно право Георги Близнашки. Но и той громи промяната за служебните правителства.
“Поправките в конституцията, специално за служебното правителство, са грешни и се дължат на едно озлобление заради падането на правителството на Кирил Петков. Когато то беше бламирано с вот на недоверие, се стигна до служебно правителство и те очевидно не могат да се примирят, че властта им се изплъзна от ръцете”, коментира той пред Нова тв.
Основно занимание за Марин Райков пък си остана дипломацията. Той седна в премиерското кресло при президента Плевнелиев от посланическия пост във Франция. А след мандата смени мисията - отиде в Италия. По-късно, през 2019 г., пък бе преназначен в Лондон, мандатът му изтече наскоро. Единственият служебен премиер в историята ни, който не влезе в реалната политика.
Преди ерата на Радев пък най-известният служебен премиер у нас бе Стефан Софиянски. Защото след падането на Жан Виденов и хиперинфлацията при неговия служебен кабинет България влезе във валутния борд. А на 17 март 1997 г. Софиянски е премиерът, подал молбата на страната ни за членство в НАТО.
Връща се като кмет на София и през 1999 г. Точно преди президентските избори през 2001 г. обаче напусна СДС и основа Съюз на свободните демократи. С новата си партия взе третия си мандат като столичен кмет. Със ССД успя да влезе и в парламента през 2005 г., после дори стана един от първите български евродутати. Последно през 2011 г. Софиянски пак бе кандидат-кмет на София, но взе едва 1,67%, а в момента май е по-популярен като сват на Васил Божков.
В политиката, но с прекъсване и затихваща слава остана и единствената у нас досега жена премиер Ренета Инджова, която Желю Желев назначи след свалянето на кабинета “Беров”. След края на служебния си мандат тя специализира бизнес и замина за САЩ. Върна се през 2008 г. като финансов директор на болница “Токуда”, после бе шеф на НСИ, но кабинетът “Орешарски” я уволни. Под прожекторите пак застана през 2020 г. при протестите срещу кабинета “Борисов 3” заедно със скандалния отец Дионисий.
Малко след тези протести започна и политическата криза с дългата власт на служебни кабинети.
“Каквото законодателят е предвидил” - попадналите в новия списък са сдържани. Всички са свързани с ГЕРБ или сглобката
Лаконично и сдържано хората на едни от най-важните постове в държавата реагират на включването им в списъка, от който президентът ще може да кани служебни премиери.
“Каквото е предвидил законодателят” бе коментарът от кабинетите на шефовете на Сметната палата, БНБ омбудсмана на въпрос на “24 часа” виждат ли се в ролята на временни министър-председатели.
Всички тези хора вече са получили доверието на законодателната власт, дава аргументи за промяната в конституцията Христо Иванов. И всички те са свързани по някакъв начин със съуправляващите в момента и най-вече с ГЕРБ, добавят наблюдатели.
Политически логичен, но и най-невероятен избор сред четиримата е именно шефът на парламента. В момента на поста е Росен Желязков. Юристът е един от най-верните хора на Бойко Борисов. Бил е главен секретар на Столичната община и на Министерския съвет, както и министър на транспорта в кабинета “Борисов 3”.
Желязков бе избран за шеф на 49-ото НС едва от третия път и след като ГЕРБ и ПП-ДБ се договориха, че ще се сменят на поста на всеки 3 месеца. После договорката се измени и сега той трябва да освободи креслото при ротацията на премиерите през март, а в него да седне Никола Минчев от ПП-ДБ. Той пък бе най-младият парламентарен шеф в 47-ото НС, както и най-бързо сваленият от поста. Но дори сваляйки го, повечето опоненти декларираха, че го харесват, и така името му се завъртя за премиер след падането на Кирил Петков. Изглежда съмнително Румен Радев да се спре на него.
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев влезе през юли в новия си 6-годишен мандат като издигнат от ГЕРБ. Партията го предложи и за първия през 2015 г., когато коалиционен партньор на Борисов бе Реформаторският блок. От избора в БНБ тръгнаха разпадът на четворната коалиция и войната на Слави Трифонов с Кирил Петков. При сглобката с ГЕРБ “Промяната” отстъпи от кандидата си Андрей Гюров, за да се разсече възелът с избора на регулаторите. Сега Гюров е подуправител, както и бившият ДПС депутат Петър Чобанов.
Радев е сдържан, има широка политическа подкрепа. И репутация извън страната - не един и двама от финансовите министри лично е представил и препоръчал в международните финансови институции.
Шефът на Сметната палата или негов заместник пък попадна в списъка между първо и второ четене на промените в конституцията, когато стана ясно, че шефът на КС изпада от него. От 28 юли тази година поста зае Димитър Главчев. Кариерата на дипломирания одитор е изцяло свързана с ГЕРБ. Бе депутат цели 6 мандата, като през 2017 г. бе и шеф на НС. Бойко Борисов го свали заради тогавашния бойкот на БСП, за да върне опозицията и да отпуши работата на парламента. Сега го “компенсира” със 7-годишен мандат в палатата - достатъчно време, за да се допусне, че може и да бъде посочен за служебен премиер. И двамата му замове са счетоводители, неизвестни на широката публика.
И омбудсманът Диана Ковачева има политическа история с Борисов и ГЕРБ - бе правосъден министър в първото му правителство. През януари 2016 г. бе избрана за заместник-омбудсман (на Мая Манолова) от Народното събрание и довърши мандата ѝ, когато се кандидатира за кмет на София. Също с голямо мнозинство НС я излъчи през 2020 г. за национален омбудсман по предложение на ГЕРБ. Заместничката ѝ е от неправителствения сектор - Елена Чернева.
