Първият правосъден министър след демокрацията у нас смята за порочен начина, по който се избира прокуратурата - извън професионалната квота
Ако главният прокурор бъде избиран по начина, залегнал в новите промени, той ще бъде по-зависим. Това е позицията на първия министър на правосъдието след идването на демокрацията в България - проф. Пенчо Пенев.
„Прокуратурата беше позиционирана, така че придоби прекалено голяма самостоятелност и власт. Самият начин, по който се избира извън професионалната квота е порочен. Избира го не кой да е, а най-политизираният орган – Народното събрание. Това позволява да прониква политическо влияние в системата", посочи той в предаването "120 минути" по бТВ.
Професорът, който е бил и конституционен съдия, смята, че в съдебната колегия трябва да има превес на професионалистите – съдии, избрани от съдии, но не в тази пропорция, която проектът предлага, защото "в прокуратурата навлиза повече политическият фактор". Той припомни, че текстовете предвиждат съотношение 1:2:6 - шестима души ще бъдат посочените от парламента. "Освен главния прокурор, ще има двама прокурори и един следовател. Смисълът на извън професионалната квота е да контролира, наблюдава и създава усещане, че обществото не е изолирано от дейността на съвета. В случая това е прекалено", допълни проф. Пенев.
Самият той преди години е предлагал в Конституцията да залегнат текстове, ограничаващи правомощията на главния прокурор и да навлезе моделът „прокуратурата към съда". Предложенията обаче срещат отпор от прокуратурата и Върховния съд. „Моделът означава признаване ролята на съда като основен носител на съдебната власт, а този модел не позволява прокуратурата да има собствен голям апарат, с който вероятно да упражнява нерегламентирано по-голямо влияние, от това, което законът дава. „Прокуратурата към съда" означава, че йерархията се упражнява без прескачане на нива, последователно и не може главният прокурор да командва как да се решава делото на един първостепенен или второстепенен прокурор", обясни Пенев.
Според него вариантът е или парламентът да избира, но друг да номинира, или – парламентът да избира най-много четирима, а други институции, като президентът, академичните среди и адвокатурата, да избират останалите до 11.
"Тогава ще е ясно кой стои зад кандидатурите. Най-важният въпрос за прокуратурата е как да функционира йерархията – тя трябва да бъде законово установена, йерархичната намеса да става без прескачания на нива, да бъде проследима, открита и да бъде упражнявана по начин, който да укрепва независимостта на наблюдаващия прокурор", допълни той.
