Няма заложена продажба на българска земя в договора за държавния бюджет. Това заяви финансовият министър Асен Василев в студиото на "На фокус" по NOVA. Думата земя изобщо не се обсъжда в бюджета, защото тя не съществува и в законодателството, а бюджетът се пише по него.
Попитан дали трябва да се продава българска земя, Василев обясни, че по негово лично мнение не бива да се продават активи, от които може да се спечели в бъдеще.
Приемаме конкретни текстове на конкретен закон. Ако в някой друг ден се приеме нов закон и в него този текст за продажба на българска земя фигурира, то това ще мине през обществено обсъждане. Законът за бюджета не е променен", коментира Василев.
Финансовият обясни, че съществува документ, наречен 3-годишната прогноза. Той съпътства бюджета и не е гласуван от парламента, защото е примерно развитие на българската икономика. Този документ за последно е писан през 2020 г. - преди управлението на Василев. По думите на министъра в него пише, че България ще има БВП от 140 млрд. лв. "Тази година обаче ние ще имаме БВП от 191 млрд. лв. Там пише също, че ще имаме дълг към БВП от почти 30%, а реално ние имаме 22,5%. На практика този документ описва хипотеза.
Активите - 40 млн. лв. от графа "други" ги е подало земеделското министерство, уточни Василев. Те били примерни. Не е задължително да бъдат реализирани.
ГЕРБ подкрепили бюджета, защото финансовото министерство се е съобразило с изискванията на партията. Било е постигнато споразумение по основните точки. "Позициите ми са ясни и аз ги отстоявам от самото начало. Ако те се сбижават с други - добре, но аз не ги променям", заяви Василев.
Той поясни, че отношенията му с парламента винаги са били прагматични. "Като финансов министър ми се е налагало да пиша 3 пъти или бюджет, или актуализация без парламентарно мнозинство. Това означава разговор с всички политически формации", коментира той.
По негови думи хората говорели всякакви неща, но важното било какво реално се случва. "Това, което се случва, откакто правителството е на власт, е, че приехме законите за второ плащане на ПВУ - по тях се създаде Антикорупционната комисия, тръгна реформата в енергетиката, върви промяна в конституцията, тръгнаха ключови промени в регулаторите. Видяхме, че с бюджетната политика, която много хора не харесват, дефицитът на България като процент от БВП е спаднал от 2020 г. досега. Доходите растат по-бързо от инфлацията. Европа в момента е на ръба на рецесията, ние ще отбележим 2% ръст на БВП, движен от 2 неща, които досега сме нямали: вътрешно потребление и ръст на инвестициите", изтъкна финансовият министър.
По негови думи президентът не работи за българския национален интерес. Относно острото мнение на Румен Радев за промяната в конституцията Василев посочи, че си имало закон кой може да променя. "Там пише, че 2/3 от депутатите имат право да го направят. Нищо не пише за доверието на обществото към тях", уточни министърът.
По отношение на обвинението на бившия енергиен министър Росен Христов, че досега са платени само 150 млн. от данъците на "Лукойл" и това се е случило по негово време, Асен Василев отговори, че само тази година компанията е платила 400 млн. лв. данъци.
Договора на България с турската компания "Боташ" за природен газ финансовият министър определи като неизгоден по две причини. На първо място той постави неустойките - дори и да не ползваш, трябва да платиш. "Това не е пазарно. Освен това са дава преференциален достъп на "Боташ" до българската газопреносна мрежа на определени цени с определени капацитети, където няма записани неустойки. Договорът не е равнопоставен между двете страни", категоричен бе Асен Василев.
