Наш филм не е показван по екраните в САЩ от “Хан Аспарух”. Защо най-новото българско кино преживява своя златен век
Още не тръгнал по широкия екран, “Уроците на Блага” едва не катурна една министерска глава. В деня на премиерата в София, докато шефът на МВР Калин Стоянов кротко гледал филма, улиците около стадион “Васил Левски” станаха арена на кървава битка между фенове и полиция.
Министър Стоянов обясни, че е бил на прожекцията, защото МВР е консултант на филма, който е за телефонните измами. “Това е много важен проблем. Не съм бил на кръчма или дискотека”, каза още Калин Стоянов.
Същия ден БТА разпространи радостна новина от Холивуд: филмът на режисьора Стефан Командарев “Уроците на Блага” попада в прогнозите на международни кинокритици за вероятните претенденти за наградата “Оскар” за чуждестранен филм. Българският кандидат е посочен в публикации на изданията “Холивуд рипортър” и “Скрийн интернешънъл”.
Отговорният редактор за наградите на Холивуд рипортър Скот Файнбърг публикува списък с водещите претенденти за отличията на Академията за кинематографично изкуство и наука в 11 категории. Неговата прогноза е въз основа на разговорите му с участници в гласуването за “Оскар”, с представители на киноиндустрията, анализи на маркетингови кампании, резултати от конкурси преди оскарите и историята на американските филмови отличия.
Според Файнбърг фаворити в категорията за международен филм са “Зона на интерес” (Великобритания), “Учителската стая” (Германия), “20 дни в Мариупол” (Украйна) и “Перфектни дни” (Япония).
Българският филм заедно с още десет продукции също е с шансове да влезе в битката за “Оскар”, твърди критикът Файнбърг.
Следващата добра новина е, че “Уроците на Блага” вече се разпространява в САЩ. Могат да го видят както обикновени зрители, така и членовете на Академията, критици, журналисти и разни важни фактори, свързани с индустрията.
В България “Уроците на Блага” ще стартира на 15 декември. Последният български филм, показван по американските екрани, е “681 - Величието на хана”. Продуцент е Томас Маршал. Това е съкратен до 2 часа вариант на епоса на режисьора акад. Людмил Стайков “Хан Аспарух”, който трае 6 часа.
Сюжетът на филма на Командарев е, както се казва, взет от живия живот. Главната героиня Блага - наскоро станала вдовица, жертва на телефонни измамници. Остава без спестяванията си и без грижливо събираните пари за гроба на покойния съпруг.
Животът й се преобраща като Черно море през есента. Тя разбира, че няма как да си върне парите. Когато обаче е на върха на отчаянието си, получава примамливо, но подозрително предложение да работи в екипа на ало измамниците.
Какво става с почтената и честна Блага и как се развива животът и след това предложение, ще видите във филма.
Какво обаче още трябва да се направи, за да премине филмът успешно лабиринта на мечтата, наречена “Оскар”?
Като начало има 2 важни условия. Първото е да се снимат много български филми. Тогава ще има по-силна конкуренция и повече качествени ленти. Второто е определен процент от тези филми да бъдат заснети от млади режисьори. Така кинематографията ни се обновява със свежа кръв. А това действа положително и тонизиращо на всички участници в производствения филмов процес. Във Франция например държавата финансира около 150 филма годишно. Традицията е една трета от тези филми да са на режисьори дебютанти.
Сега да си представим, че български режисьор прави филм шедьовър, печели много награди от световни кинофестивали и избран от НФЦ, застава пред портите на Академията за кинематографично изкуство и наука в Холивуд.
За да се отворят тези порти, трябват пари. Много пари за реклама на филма и показването му пред членовете на Академията, които през годините са между 5000 и 6000 души.
А рекламният бюджет тръгва от 50-60 хиляди долара нагоре. Почти половината отиват за агенцията, коато ще прави рекламата на филма. Трябва да имаш като партньор много добра рекламна агенция. Те не са много.
Стефан Командарев обяснява: “Аз работих с една американска за “Светът е голям...”. Когато се обърнах към тях за “Съдилището”, казаха, че имат много добри спомени от добрата ни работа, но поискаха целият екип на агенцията да гледа филма. Защото менажират само ленти, които могат да бъдат номинирани и да стигнат нагоре. Изгледаха, на другия ден се обадиха и се съгласиха. Големите агенции не взимат всеки филм, взимат само този, в който вярват”.
Какво фактически означава да си българското предложение за “Оскар”. Означава, че имаш една прожекция, можем да я наречем казионната (официалната), която ти се полага по регламент в Академията, но нямаш право да присъстваш на нея. Членовете са между 5 и 6 хиляди. На тази прожекция ще дойдат примерно 200 човека. Огромният смисъл на финансите, които се влагат, е с тях да накараш, да предизвикаш интерес и да дадеш възможност на останалите членове да видят филма.
Основно парите, които са за кампанията, отиват за купуване на допълнителни прожекции. Наемане на зали, плащане за някакъв малък кетъринг, плащане на паркинга пред залата, защото те няма да дойдат, ако трябва да си платят паркинга.
Лос Анджелис е огромен град и ако прожекцията е в единия му край, за да се стигне до нея, трябват три часа шофиране. Ония от другия край няма да дойдат.
Трябва да направиш прожекция в Малибу, защото много от членовете на Академията живеят там. Трябва да направиш прожекции в колкото се може повече райони на Лос Анджелис.
Филмите с големи бюджети правят по 20, 30 прожекции. За “Съдилището” нашите се гордеят с 6 прожекции. Тези прожекции трябва да са приятни, да са интересни, да има поне по чаша вино. Немалка част от парите от бюджета отиват за рекламните карета и страници в “Холивуд рипорт” и другите големи списания и сайтове за кино. Но там половин страница струва “майка си и баща си”.
С какво можем да впечатлим академиците?
Като разказваме наши, български истории - искрени, човешки, по начин, който вълнува както българския зрител, така и китайския и американския.
Директорът на Кан казва на Командарев по повод филма му “Посоки”: “Шест истории в шест таксита в София могат да се случат в абслютно всеки европейски град.”
Да бъдем искрени, автентични - не да копираме някакви филми и модели. Да правиш филми със сърцето и тогава нещата могат да се получат, казва Командарев.
Държавата трябва да вземе стратегическо решение. Дали тя има интерес от развитието на духовност и култура в това население, или няма. Самият факт, че България е държавата с най-ниския процент от брутния вътрешен продукт за култура, е показателен.
Очевидно е, че културата не е приоритет, не е любимо дете на властта.
