- Ако Антон Славчев стане прокурор, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ще бъде само от трима души
- В проекта за промени в основния закон депутатите сложиха текст, който да ги подсеща, че регулаторите се избират в разумен срок
Месец преди да изтече срокът, в който да бъде избрано ръководството на новата Комисия за противодействие на корупцията, депутатите забравиха, че трябва да я попълват. А трябва да го направят до началото на януари.
Според текста, който парламентът гласува, в тримесечен срок от влизането на закона в сила, Народното събрание избира нейните членове. Пак в него е посочено, че това става след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на един параграф, който засяга промени в НПК. Те пък трябва да влязат в сила от 1 март догодина.
Новият закон за борба с корупцията беше обнародван в “Държавен вестник” на 6 октомври. Така че крайният срок е 6 януари - дата, до която остава по-малко от месец, включително с коледни и новогодишни празници. За момента обаче
не се чува да има
кандидати за
Комисията за
противодействие
на корупцията
А създаването на новата институция, която се отделя от сегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), беше сред най-важните приоритети на (не)коалицията само допреди два месеца.
Към днешна дата обаче от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС очертават като основни приоритети до края на годината приемането на бюджета и промените в конституцията. И не са споменавали попълването на комисията “Антикорупция” да е сред тях.
А и като се има предвид, че всяко кадрово назначение е съпроводено със скандали, едва ли ще успеят в първите дни на 2024-а да изберат тримата членове. Още повече, че вотът за тях е обвързан със събирането на конституционно мнозинство от две трети, или 160 народни представители.
Освен това, преди да се стигне до гласуването в пленарната зала,
кандидатите
трябва да
се явят
пред нарочна
номинационна
комисия
от петима независими членове.
Това също е новост, залегнала в закона. По един ще предложат съответно от ВКС, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.
Номинационната комисия действа по правила, разработени от парламентарната антикорупционна комисия. Тя за последно се е събирала на 30 ноември, показва справка в сайта на Народното събрание. Тогава е обсъждала бюджета на 2024-а и свои вътрешни правила.
От съобщенията за заседанията на комисията не става ясно до момента да са коментирали правила за номинационната комисия.
Докато обаче депутатите изберат хора за “Антикорупция”, на път съвсем да остане без ръководство е КПКОНПИ.
Нейният временен шеф Антон Славчев, който
изкара начело на
комисията повече
от титулярите,
ще става прокурор в Софийската градска прокуратура. В сряда Прокурорската колегия на ВСС публикува имената на кандидатите за места в окръжните прокуратури. Оказа се, че юристът Славчев, който преди да отиде в КПКОНПИ, беше в ДАНС, е кандидатствал през юли за мястото. И спечелил конкурса за Софийската градска прокуратура, като е получил максимален бал 12. Изкарал е шестица и на писмения, и на устния изпит.
Славчев разполага с три дни да реши дали отива в прокуратурата, или ще продължава да бъде на досегашната си позиция. Предвид неяснотите, едва ли ще избере втория вариант. Още повече, че при отказ за държавното обвинение не е ясно кога пак ще има конкурс за подобна длъжност.
Хаосът обаче не свършва и с това негово решение. Причината - Славчев трябваше да остане начело на другата комисия, която се отделя от КПКОНПИ - за отнемане на незаконно придобитото имущество.
При това за неопределено време, защото в закона беше записано, че той ще е на поста до края на мандата си. Който пък изтича през март догодина, но новият избор трябваше да бъде предшестван и от нов закон.
Резултатът -
в КПКОНПИ, чието
ръководство е
от петима, ще
бъдат трима -
Антоанета Цонкова, Пламен Йоцов и Силвия Къдрева. Комисията е без титуляр председател вече близо две години след напускането на Сотир Цацаров през януари 2022 г.
По този начин институцията се влива в огромния списък на органи с изтекъл мандат или непопълнен състав, което поставя под въпрос легитимността на техните решения.
В момента десетки са органите в подобна ситуация. Някои от тях - например Инспекторатът на ВСС, е на крачка да започне дори трети мандат. ВСС пък е вече година и два месеца над мандата. И за двете институции обещанията са, че избор ще има, след като бъдат приети промените в конституцията.
Според поправките гласуването трябва да се случи до три месеца след обнародването на основния закон. Проста сметка показва, че ако конституцията бъде приета до края на годината, то в седващите два-три месеца народните представители трябва да посветят значителна част от времето си на сложни избори, за които са необходими гласовете на две трети от тях.
Засега обикновено мнозинство е достатъчно за конституционни съдии, но пък и там вече две години не са избрани двама. КС работи в състав от десет вместо 12, което не се е случвало никога в неговата 30-годишна история. Има вероятност обаче след поправките в конституцията и там да са нужни две трети от гласовете на депутатите.
И за да стане още по-сложно, вносителите на промените в конституцията решиха да включат в нея и регулаторните органи.
В основния закон се създава нов текст, според който
регулаторните
органи
трябва да бъдат
избирани в
разумен
срок
Дава се възможнст в отделни закони да се посочи при кои от тях ще се изисква квалифицирано мнозинство.
Идеята изобщо не се приема добре от юристи от средите на академичната общност. Според проф. Екатерина Михайлова например мястото на регулаторите не е в конституцията.
Вероятно като средство за противодействие на възраженията срещу квотен подход в избора на членовете на ВСС в проекта за изменения в конституцията, в нов член се предвижда конституционноустановен ред за номиниране и избор на парламентарните квоти не само във ВСС, но и за членовете на други т.нар. регулаторни органи, избирани от Народното събрание.
Това е добре, но какво ще стане, ако тези процедури не се изпълнят или се изпълнят формално? Какви ще са последиците? Ще бъде ли такъв избор атакуем пред Конституционния съд? Може ли КС да го отмени? Така, както е формулирана разпоредбата, има само пожелателен характер без правни санкции при неизпълнение, смята бившият конституционен съдия Румен Ненков.
Дали регулаторите ще останат в конституцията, ще се разбере в дните до края на годината, когато се очаква тя да бъде приета окончателно.
