Амбициозният експеримент ще отговори на много въпроси, но ще постави и етични предизвикателства
XXI век е времето на новата космическа надпревара. Велики сили като САЩ, Китай и Индия са в непрестанно съревнование за лидерското място в областта на иновациите в технологиите за изследване на Вселената.
Към момента астрономите са се съсредоточили да усъвършенстват технологии, чрез които да се създадат добре работещи космически кораби.
В желанието си да изобретят сигурен и безопасен междузвезден транспорт обаче учените пропускат много съществена подробност – там, където има хора, има и активен полов живот.
Няма как да завладеем звездите, преди да осмислим и анализираме проблемите, отнасящи се до един от най-първичните и силни инстинкти на хората в условията на липсваща гравитация и неспирни бомбардировки от космическа радиация.
С изучаването на този непреодолим аспект от живота на хората в орбита се е заела нидерландската компания “Спейсборн Юнайтед”. Целта ѝ е
да намери начин за зачеването на човешко бебе в Космоса
“Тъй като човечеството се превръща в мултипланетарен вид, трябва да се научим да се възпроизвеждаме и извън Земята”, смята създателят и главен изпълнителен директор на фирмата д-р Егберд Еделброк.
Но създаването на дете отвъд земното кълбо може да бъде сериозен риск. Бременността би могла да пострада от всичко - от вредното въздействие на космическата радиация до потенциалните промени в структурното формиране на човешките ембриони в безтегловна среда.
Замисълът на д-р Еделброк и неговия екип е процесът на естествено зачеване в Космоса да бъде изцяло пропуснат, тъй като от етична и медицинска гледна точка това не е добра идея. Затова учените стигат до заключението, че единственият друг възможен вариант е да се създаде космическо инвитро, което те наричат асистирана репродуктивна технология в Космоса (АРТИК).
С много усилия от “Спейсборн Юнайтед” успяват да конструират миниатюрен дискообразен
инвитро инкубатор за ембриони, в който има множество малко канали
На него в различни камери се съхраняват сперматозоиди и яйцеклетки. Дискът се върти непрестанно, за да симулира ефектите на земната гравитация.
На Марс - най-подходящата планета за изграждане на човешка колония, силата на привличането е само 39% от тази на Земята. Все още не се знае дали това е достатъчно за здравословното развиване на зародиши.
“Завъртайки този диск, ние създаваме изкуствена гравитация. Като контролираме скоростта на неговото движение, можем да тестваме различни нива на привличане. Да предположим, че открием, че безопасното развитие на ембриона изисква поне 62% гравитация. Това е съществена информация за НАСА и Европейската космическа агенция”, обяснява д-р Еделброк.
Космическият инкубатор ще бъде изстрелян в земната орбита с ракета. Той ще се намира в контейнер, не по-голям от кутия за обувки. Когато устройството достигне желаното място, ще бъде даден старт на процеса на оплождането.
Ембрионите ще бъдат оставени да се развиват в продължение на 6 дни. След това ще бъдат криогенно замразени, за да се спре развитието им и да се гарантира безопасното им връщане при навлизането на космическия кораб в земната атмосфера.
“По време на снижаването в кабината ще има множество трусове и вибрации. Тя ще бъде подложена на натиска на гравитационните сили на планетата ни. Не искаме да изложим ембрионите на подобен стрес, затова се налага временно да ги замразим”, пояснява д-р Еделброк.
След като кацнат на Земята, зачатъците ще бъдат прегледани, а след това имплантирани в утроби, за да бъдат износени до края на термина им.
Първите полови клетки, които ще се изпратят в Космоса, ще бъдат от мишки
От “Спейсборн Юнайтед” се надяват това да се случи в края на 2024 г.
Друг сериозен проблем, който екипът на Еделброк трябва да преодолее, е космическата радиация, която може да предизвика мутации на ДНК и да увеличи риска от рак. За ембриона, чиито клетки се делят бързо, този вид намеса може да бъде катастрофална.
В ниска околоземна орбита, като например на борда на Международната космическа станция, нивата на облъчване все още са сравнително ниски, но пак са по-високи от земните.
Астронавтите, които работят там, са изложени на над 10 пъти повече радиация от нормалното. Устройството на “Спейсборн Юнайтед” ще бъде обезопасено със слой вода, за да се намали излагането на радиация, но няма да я елиминира напълно.
Учените се надяват да увеличат шанса за преживяемост на половите клетки, като тестват доколко силна е естествената им устойчивост към космическото облъчване преди пращането им в орбита.
Ще бъде възможно да се провери и в каква степен те могат да възстановят увредената си ДНК.
Д-р Еделброк и екипът му са разработили план за шест мисии, които трябва да бъдат изпълнени до края на десетилетието, за да стане възможно зачеването в Космоса.
Първата, наречена “АРТИК тестов полет”, беше приключена в края на август т.г., когато “Спейсборн Юнайтед” тества функциите на инкубатора в орбита, но без наличието на биологичен материал на борда.
Втората - АРТИК I, която ще е догодина, ще утвърди метода на инкубация и ще бъде техническа демонстрация на зачеване на ранно ембрионално развитие при мишки в орбита.
При АРТИК II, която е планирана за 2025 г., се очаква да бъде имплементирано успешното криогенно замразяване и връщане на мишите клетки на Земята, като преди това се оптимизира моделът на инкубатора съгласно резултатите от предишния опит.
Вече при назначената за 2026 г. мисия АРТИК III в орбита ще бъдат пратени човешки полови клетки, които ще бъдат подложени на абсолютно същите процеси. Кулминацията на експериментите ще бъде през 2027 г., когато от екипа на д-р Еделброк се надяват да върнат живи човешките зачатъци на Земята.
Ако експериментът се окаже успешен, това ще е една малка победа. Но пред компанията стои огромното
предизвикателство да отговори на множество морални и етични въпроси,
преди един от космическите им ембриони да бъде имплантиран в сурогатна майка.
“Това е деликатна тема. В крайна сметка излагаме уязвими човешки клетки на опасностите в Космоса, за които те никога не са били предназначени”, казва Еделброк.
Компанията заявява, че не планира да провежда експерименти с хора без съответното одобрение и съгласие от компетентните органи и институции.
Въпреки това нашата цивилизация трябва да свикне с мисълта, че един ден хората ще се размножават в Космоса по един или друг начин.
