В София заетостта е вече над нивата от 2019 г., Пловдив с големи инвестиции, Плевен с най-много лекари на човек, Видин и и Благоевград с най-ниски местни данъци
Почти двойна е разликата в заплатите между областите в страната. В София средната през третото тримесечие на 2023 г. доближава 2700 лв., докато възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са около 1300 лв. на месец. Това показват данните от новото издание на регионалните профили на развитие, които се изготвят вече 10 години от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Относително високо – около 1800 лв. месечно, е заплащането в София-област, Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две значителна роля за това има енергийният сектор.
Областите с най-висок ръст на годишна база са по-скоро със средно заплащане. Такива са Русе, където
средната заплата има годишен
ръст от 16%,
и Пазарджик, където е 14%. Единствените изключения в случая са Габрово, където годишното повишение е 6%, и Силистра, където средните заплати са пораснали с 4% на годишна база и на практика са почти равни на годишната инфлация за същия период, показват данните.
Като цяло обаче в България се наблюдава възстановяване на регионалните пазари на труда през 2022 г., които се подобряват с бързи темпове след шока по време на пандемията. В 24 от 28-те области се наблюдава увеличаване на коефициента на заетост на хората в активна възраст.
В няколко области например заетостта вече надвишава и нивата от предкризисната 2019 година, която беше рекордна за развитието на пазара на труда. В столицата например заетостта в момента достига 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75%.
Варна отбелязва и най-голямото повишение на заетостта спрямо 2019 г. – с цели 7,6 пункта, като за разлика от повечето области при нея
нямаше и видими спадове в хода
на пандемията и локдауните
С над 70% заетост вече са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София-област. Заетостта в икономически по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е 56% сред населението в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%.
Предишното издание на регионалните профили, а и изследването за икономическите центрове (виж 18-а и 19-а стр.) показаха огромната мобилност на работната сила в България. В един от областните градове – Перник,
почти около 40% от активното
население работи в столицата
От сегашното издание обаче се вижда, че тази голяма трудова миграция има и своята обратна страна. Перник например е един от малкото областни центрове в страната, в които се наблюдава спад на заетостта. През 2022 г. тя е била с 2 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2021 г. Същият тренд се наблюдава и в Сливен, където спадът е с 1,9 пункта, и във Велико Търново, където е 1 пункт.
Много по-значителни неравенства обаче съществуват по отношение на образованието и уменията, които са ключови фактори за пазара на труда, а оттам и за икономическото развитие.
Абсолютен лидер от гледна точка на дела на висшистите е столицата, където
те са 58% от населението в
активна възраст,
а това е с над 20 пункта повече от Варна, която се нарежда на второ място, и с над 40 пункта повече от областта с най-малко висшисти като например Ловеч.
Прави впечатление, че последна по този показател е София-област, което за пореден път подчертава близката взаимовръзка на столицата с непосредствената ѝ периферия. В периферията водеща роля има населението със средно образование, което достига 71% през 2022 година.
От гледна точка на разширяването на заетостта делът на хората с основно и по-ниско образование често е по-важен, тъй като
работните места, подходящи за тях,
стават все по-малко
Има области, в които те са значителна част: в Сливен – цели 38%, в Разград – 31%, в Търговище – 30%. Това от своя страна означава, че подобряването на образованието и уменията, а често и на грамотността е сред основните предизвикателства за по-нататъшното икономическо развитие на тези области.
Съществени разлики се наблюдават и в постиженията на учениците в отделните области. Прави впечатление, че средните оценки на държавния зрелостен изпит по български език и литература са значително по-ниски през 2023 г. в сравнение с предишните години, като над добър 4,00 са единствено две области – София-столица, в която е най-голямата концентрация на водещи средни училища, и Смолян, която от години е сред лидерите в сферата на училищното образование. Очевидно
пандемията се отрази негативно
на училищното образование,
тъй като прекъсванията по време на локдауните и дългите периоди, в които се учеше онлайн, са повлияли на оценките.
Областите с най-слаби резултати се приближават все по-близо до среден 3,00, като в Шумен средната оценка спада до среден 3,43, а в Разград – до добър 3,50.
От по-голямо значение обаче е делът на слабите оценки – този показател обхваща учениците, които не са успели да покрият минимума за издържане на изпита по български език и литература. Най-малко са те в Смолян (7,2%) и в столицата (7,9%), а в седем области – Шумен, Разград, Плевен, Пазарджик, Перник, Кюстендил и Враца, надхвърлят 1/4 от всички ученици, явили са на изпита. Това равнище на обща грамотност в тези области ще има и реални последствия за бъдещото развитие на местните пазари на труд, тъй като търсенето на работници с ниско образование и умения е все по-слабо.
Дори и на фона на подобренията в повечето области
обхватът на системата на
училищно образование остава проблем
в някои области,
особено видимо в Добрич и Търговище, където 85% от децата в прогимназиалния етап посещават училище, както и в Сливен, където техният дял е едва 82% с тенденция към спад.
В годините след пандемията се наблюдава и повишаване на дела на повтарящите ученици, като те са 3,6% от всички ученици в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2% в Ловеч, Монтана и Пазарджик. Тези индикатори говорят за по-ограничен успех на мерките за задържане на учениците в икономически по-слабо развитите и по-бедни части на страната.
Демографията също остава сериозен проблем и
тя е сред
най-сериозните средносрочни
предизвикателства пред регионалното развитие
Преброяването от 2021 г. регистрира значителен спад в числеността на населението във всички области, в това число и в столицата, а пандемията доведе до повсеместно влошаване на естествения прираст в резултат на значителния ръст на смъртността.
Разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) между областите продължава да е крайно неравномерно. Столицата запазва своето водещо място с 59 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, или 43% от общия за страната (виж инфографиката). Втората икономика е тази на Пловдив, която вече надхвърля 10 млрд. лв., или 7,4% от националната, следвана от Варна, Бургас и Стара Загора.
Все още има области, като Видин, Силистра, Кюстендил, Перник и Смолян,
чиито икономики са под границата
от 1 млрд. лв.
брутен вътрешен продукт. В средната част на класацията Русе отново с малко задминава по общ размер на икономиката тази на Велико Търново, а благодарение на силното си индустриално развитие София-област вече се доближава до водещите пет области.
Неравномерното разпределение на БВП на човек от населението още по-ясно
показва голямата разлика между
столицата и всички останали области
През 2021 г. в София-столица той е 45 хил. лв. – това е единствената област, чийто относителен БВП е по-висок от средната за страната стойност, която е 20,2 хил. лв. на човек.
С близки до средния БВП се нареждат Стара Загора (20,2 хил. лв. на човек), София-област (19,3 хил. лв. на човек) и Варна (17,9 хил. лв. на човек).
Разликите между по-слаборазвитите области са относително малки, като цели 17 области са с БВП на човек от населението под 13 хил. лева. Малкото отстояние означава, че настоящото подреждане отразява различните темпове на растеж в годината на възстановяване след пандемията и
изглежда много вероятно през
следващите години то да се промени отново
Брутната добавена стойност на човек от населението варира от почти 41 хил. лв. в столицата до малко над 9 хил. лв. в област Хасково.
С най-силен превес на услугите е икономиката на столицата, където те съставляват 87% от добавената стойност, а същевременно земеделският сектор практически отсъства. С висок дял на услугите, отчасти благодарение на бързото възстановяване на туризма след локдауните, са също и областите Бургас (78%) и Варна (72%).
В областите с най-висока добавена стойност на човек от населението след столицата
значима роля има индустрията
В Стара Загора (53% добавена стойност в индустрията) и Враца (52%) това е най-вече производството на електроенергия.
С най-висок дял на индустрията (54%) се отличава област София, в която са разположени бързо развиващите се индустриални зони около столицата, както и силните местни икономики на Средногорието.
Същевременно икономически по-слаборазвитите области се характеризират с по-високи дялове на селското стопанство. Например в Силистра то съставлява 27% от добавената стойност, в Добрич – 21%, а в Разград – 20%.
Видимо свързана със степента на икономическо развитие е и инвестиционната активност в регионите. Към 2021 г. преките чуждестранни инвестиции с натрупване
отбелязват ръст спрямо предишната
година в почти всички области,
но остават съсредоточени най-вече във водещите регионални икономики.
Претеглени спрямо населението, най-много преки чужди инвестиции има в столицата (11,2 хил. евро), следвана от областите София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро).
В редица области – Велико Търново, Кюстендил, Ямбол, Силистра и Монтана, нивото на чуждестранните инвестиции остава под 500 евро на човек от населението.
Въпреки че на национално ниво се наблюдава значителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи,
това се дължи преди всичко на свиване на
инвестиционната активност в столицата
през 2021 година
Въпреки това столицата остава с най-високите инвестиционни разходи в рамките на годината (7,8 хил. лв. на човек от населението), следвана от областите Пловдив (3,3 хил. лв.) и София-област с 3,2 хил. лева.
Туризмът е още по-силена, отколкото
преди пандемията, и то
не само във Варна и Бургас
Сред важните маркери на постпандемичното възстановяване е постепенното завръщане на туризма. Той бе сред отраслите, най-сериозно засегнати от затварянето на граници и ограниченията, свързани с пандемията. Сривът през 2020 г. беше много голям и чуждите туристи, посетили страната ни през лятото на 2020 г. например, бяха с около 50% по-малко, отколкото през 2019 г.
Но сравнението на реализираните нощувки между ниските нива от 2020 и 2022 г. показва бързо възстановяване почти навсякъде, отбелязват регионалните профили на ИПИ.Това е особено видимо в областите, където туризмът съставлява значителна част от местната икономика – нощувките в Бургас от 8,8 хил. на хиляда души от населението през 2020 г. нарастват до 23,7 хил., във Варна – от 4,1 хил. на 9,5 хил., а в Добрич – от 5 хил. на 9,5 хиляди.
Прави впечатление, че част от традиционно не толкова туристическите области – Монтана, Разград, Видин, също постигат по-добри резултати на местния туризъм в хода на пандемията. При тях също има увеличение на нощувките спрямо броя на населението до нивата отпреди пандемията и дори до още по-високи.
Безспорно това отразява търсенето на алтернативни локации за почивка в този период, а твърде възможно е това да стане дългосрочна тенденция, тъй като усилията на местните и на централната власт са в посока на привличане на това българите да предпочитат за почивка родината си.
Доколкото във водещите туристически области нощувките са много близо до броя от 2019 г. в регионалните профили се прави заключението, че секторът се е възстановил напълно от ефекта на кризата. Данните на НСИ за приходите на хотелите от нощувки през 2022 г. също показаха, че те надвишават тези от 2019 г., но това отчасти се дължи и на високата инфлация през този период.
