- Страната ни и Румъния са готови за членство в Шенген
- Наскоро стартирахме нова инициатива "Регионални иновационни долини", която има за цел да засили сътрудничеството между повече и по-малко напреднали региони
- Четете какво казва още българският еврокомисар след втората си визита в България, при която беше на гости и на "24 часа"
- Г-жо Иванова, Австрия изглежда непреклонна срещу влизането на България в Шенген, а румънският премиер Марчел Чолаку съобщи, че обмисля отделянето на България от Румъния – има ли, според вас, такава опасност?
- Не мога да гадая по въпроси, които са от компетентността на държавите членки.
Позицията на Европейската комисия е ясна: Преди 12 години Комисията потвърди, че и България, и Румъния са готови да станат изцяло част от Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници.
Доброволните проучвателни мисии през октомври и допълваща проучвателна мисия през ноември 2022 г. в България и Румъния потвърдиха готовността им.
Съгласно Договорите всички държави-членки на ЕС трябва да станат, когато са готови, пълноправни членки на Шенгенското пространство. Това е едновременно право и задължение на тези страни. България и Румъния са готови да го изпълнят.
Ето защо очакваме тази година Съветът (т.е. държавите членки) да вземе решения за тези две страни да станат пълноправни членки на Шенгенското пространство, допринасяйки допълнително за неговата сигурност и просперитет.
Комисията е в тесен контакт с настоящото и предстоящото председателство на Съвета. Ние активно подкрепяме председателството, за да може да се вземе решение през 2023 г. и за България, и за Румъния.
Нидерландия е поискала допълнителна проучвателна мисия в България. Комисията смята, че и България, и Румъния отговарят на изискванията за пълно присъединяване към Шенген.
Припомням какво каза в тазгодишната си реч за Състоянието на Съюза председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен каза:
„Искам да благодаря специално на България и Румъния, че показаха пътя, прилагайки добри практики по въпросите на убежището и връщането. Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство. Нека да ги приемем, без повече да се бавим“.
- Възможен ли е само въздушен Шенген, което се обсъжда периодично като евентуален компромисен вариант?
-Известно ми е, че такива варианти са обсъждани в миналото. Това е въпрос от компетентността на Съвета.
- Румъния все по-често плаши с бойкот и ответни мерки Австрия и Нидерландия – може ли такава заплашителна политика да проработи, трябва ли да я следва и България?
- Не е за мене като комисар да коментирам действията на правителства и отношенията между държавите членки. Комисията ясно е заявявала и заявява, че България и Румъния изпълняват критериите и са готови заедно да се присъединят към Шенген. Как биха постъпили България и Румъния е суверенно решение на техните правителства.
- Има ли добър сценарий при оставането на България извън Шенген при евентуални големи мигрантски вълни – така всъщност България ще трябва само да ги регистрира, без да поема по-сериозен ангажимент спрямо държавите от Шенген?
- Не бих желала да коментирам хипотетични сценарии. Повтарям, че очакваме тази година Съветът да вземе решенията за тези две страни да станат пълноправни членки на Шенгенското пространство, допринасяйки допълнително за неговата сигурност и просперитет.
- Доволна ли сте от резултатите на местните избори в България – как те ще рефлектират върху европейските политики, носочени към общините?
- Комисията не коментира вътрешнополитически въпроси на държавите членки.
- Какви финансови средства са предвидени по програмите, за които отговаряте, специално за общините? Как новоизбраните представители на местната власт в България да се подготвят, за да са успешни при усвояването на европейски средства?
- В България две оперативни програми - „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ - ще подкрепят инвестициите в научни изследвания и иновативни малки и средни предприятия с над 2 милиарда евро за програмния период 2021—2027 година.
„Хоризонт Европа“ ще мобилизира допълнително 95,5 милиарда евро в периода 2021-27 година и има специален компонент, посветен на разширяването на участието от страна на изоставащите региони в областта на научните изследвания и иновациите. Освен това наскоро стартирахме нова инициатива „Регионални иновационни долини“, която има за цел да засили сътрудничеството между повече и по-малко напреднали региони. Тази инициатива е конкретен пример за полезното взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие и „Хоризонт Европа“, които може ще предоставят финансиране в размер на 170 милиона евро в подкрепа на междурегионални иновационни проекти.
- Можем ли да кажем, че науката, иновациите и свързаните с тях индустрии бяха акцент на сегашната ви визита в България – ако съдим по срещите, които имахте с научни институти, с председателя на БАН и др.?
- Да, срещнах се с научноизследователската и иновационната общност в Пловдив. Посетих Аграрния университет в града и Лабораторията за 3D дигитализация и микроструктурен анализ на Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Разговарях с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и ръководители на международни проекти от научните звена на институцията.
Срещите ме убедиха, че България има потенциал в научните изследвания и иновациите, който далече надхвърля сегашното ѝ място в европейската класация.
В момента по разходи за научни изследвания и иновации на глава от населението България се нарежда на 24-то място в ЕС. Тези разходи представляват 0,77% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е под средното за ЕС (2,26%).България има 0,7 патентни заявки на милиард евро от БВП, което също е под средното за ЕС -от 3,4.
България има 2510 изследователи на милион население, почти двойно под средното за ЕС(4474). По този показател страната се нарежда на 22-ро място в ЕС.
28,3% от общата трудова заетост в България е в дейности интензивно свързани със знание, което също е малко под средното за ЕС-27. Въпреки подобрението, което страната отбеляза през 2021 година, нейното представяне остава с 45,2% под средното за ЕС и тенденцията е тази разлика да расте.
- Имате ли вече анализ върху разходването на средства по програмите, за които отговаряте – въведохте ли мерки за подобряването на отчетността и ефективността, намаляване на бюрокрацията?
- Окончателната оценка на „Хоризонт 2020“ е в ход и трябва да приключи до края на 2023 г. с приемането на доклад на Комисията. Междинната оценка на „Хоризонт Европа“ (това е програмата продължаваща „Хоризонт 2020“) също е основна задача по време на мандата. До края на годината ще създадем експертна група на високо равнище, която ще съветва Комисията за тази междинната оценка и ще даде предложения за бъдещето на програмата.
В последния доклад на Европейската сметна палата процентът грешки за „Хоризонт“ беше 2,7% - вторият най-нисък през последното десетилетие.
Все пак винаги има място за подобрение. Опростяването е един от основните приоритети, които виждам за „Хоризонт Европа“ в бъдеще.
Трябва да използваме възможностите за опростяване на разходите. Те ограничават административната тежест и така ще улеснят участието - особено на малките и средните предприятия и новите участници.
В други програми като „Еразъм +“ също има конкретни стъпки за опростяване.
Пример за това е „Еразъм без хартия“: Тази мярка (част от инициативата за Европейска студентска карта) позволява на висшите учебни заведения да администрират по-ефективно студентските пътувания без никаква бумащина.
Административните трансгранични процедури за напълно цифровизирани. 98% от ВУЗ-овете, организиращи студентска мобилност по „Еразъм+“, сега използват „Еразъм без хартия“.
Друг пример е продължаването на опростените безвъзмездни средства в програмата за 2021-2027 г. За повечето проекти за сътрудничество системата сега се основава на еднократни суми, докато в предишната програма беше базирана на единични разходи.
- При встъпването си на поста заявихте, че ще се стремите да запълните хроничния дефицит от около 100 млрд. евро годишно за финансиране за науката и иновациите – имате ли вече някакъв резултат?
-Необходими са 300 милиарда евро годишно за постигане на целта от 3% от БВП и имаме 100 милиарда евро годишен недостиг на финансиране за научни изследвания и иновации. За мен е много важно да запълним този дефицит. Това също изисква използването на национални публични бюджети.
За да останат конкурентоспособни в глобалната надпревара за иновации, по-слабо представящите се държави-членки трябва да повишат резултатите си в областта на иновациите, инвестициите си в иновации и капацитета си за реформи.
Комисията засили инвестициите за научноизследователска и иновационна дейност чрез редица програми и инициативи, подходящи за разширяващите се страни.
Частта “Разширяване” на програмата “Хоризонт Европа” почти се е утроила с предвидени инвестиции от повече от 3 милиарда евро.
Инструментът за възстановяване и устойчивост има инвестиции в научни изследвания и иновации (НИИ) за близо 48 милиарда евро.
В политиката за сближаване са предвидени около 43 милиарда евро за НИИ, главно за региони и държави-членки, които продължават да изостават.
- В предишното ни интервю обсъждахме проблемите около войната в Украйна. Сега се прибави и конфликтът на Израел с Хамас – как това влияе върху вашите задачи и ресори? Подходящ ли е моментът за решението на Европейската комисия за започване на преговори с Украйна и Молдова за членство в ЕС?
- Ако за Украйна и Молдова днес се питаме: “подходящ ли е моментът?”, рискуваме да пропуснем срещата си с историята. Държа да отбележа специално, че държавите членки признаха европейската перспектива на Украйна, Молдова и Грузия през миналата година и решиха да дадат статут на държави кандидатки на Украйна и Молдова.
В бързо променящата се геополитическа среда ЕС показа, че е готов да бъде на равнището на предизвикателствата, да затвърди позицията си на световната сцена.
В съответствие с целта на ЕС да отстоява мира, европейските ценности и благосъстоянието на своите народи, разширяването на ЕС продължава да бъде мощен инструмент за насърчаване на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основните права.
Стабилната перспектива за членство в ЕС на Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия съответства напълно на политическия, икономическия и свързания със сигурността интерес на ЕС и е жизненоважна в сегашния геополитически контекст.
Позволете ми да цитирам думите на председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен при представянето на последния пакет доклади за страните от процеса на разширяване на 9 ноември т.г.:
„Разширяването е жизненоважна политика за Европейския съюз. Завършването на нашия съюз е призив на историята, естествен хоризонт на нашия съюз. Завършването на нашия съюз също има силна икономическа и геополитическа логика. Миналите разширявания показаха огромните ползи както за присъединяващите се страни, така и за ЕС. Всички печелим."
Украйна продължава да се сблъсква с огромни трудности и трагедии, провокирани от агресивната война на Русия. И въпреки това украинците дълбоко реформират страната си, дори когато водят война, която е екзистенциална за тях.
Украйна направи над 90% от необходимите стъпки, които Комисията посочи в миналогодишния си доклад. Става дума за съществен напредък в реформата на конституционното правосъдие; избор на Висш съдебен съвет; програма за борба с корупцията; напредък срещу прането на пари; важни мерки за ограничаване на влиянието на олигарсите върху обществения живот; нов медиен закон; напредък по отношение на националните малцинства.
Молдова не е изправена пред война, но тя е обект на постоянни усилия за дестабилизация. Понася и последствията от войната в Украйна. Посреща голям брой украински бежанци. Молдова страда от прекъсвания в снабдяването и изнудване, свързани с нейната енергийна система. Но подобно на Украйна, Молдова направи големи усилия за реформи - например на съдебната си система. Тя засили значително работата по разследването на корупцията и организираната престъпност.
CV
Илиана Иванова е родена в Стара Загора. Завършва езикова гимназия в родния си град, където учи френски и английски. През 1998 г. се дипломира с бакалавърска степен по международни икономически отношения от Икономическия университет във Варна. През 2004 г. защитава магистърската си дисертация по международни финанси в Thunderbird school of Global Management, Аризона.
Тя придобива разнообразен опит по време на работа си в северноамерикански финансови и банкови институции. Преди това работи като координатор по международни финансови институции в Министерство на земеделието и храните на Република България.
Илиана Иванова е евродепутат в Европейския парламент от 2009 г. до 2012 г. По време на нейния мандат в Европейския парламент тя е заместник-председател на комисията по бюджетен контрол, заместник-председател на специалната комисия по икономическа, финансова и социална криза, заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Китай, член на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, заместник-член на Комисията за икономически и парични въпроси.
От 1 януари 2013 г. е член на Европейската сметна палата. На 21 септември 2016 г. е избрана за декан на одитен състав II, отговарящ за одита в сферата на структурните политики, транспорта и енергетиката. През септември 2018 г. е избрана за втори мандат декан на одитен състав II.
На 19 септември тя встъпи в длъжност като нов еврокомисар от България.
Владее български, английски, френски, немски и руски език.
