Днес за нас е изключително тържествен ден, защото точно тук, в аулата на Софийския университет преди 100 години общественици, учени, професори, преподаватели, основават Македонския научен институт, за да проучва историята, географията, етнографията, стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните войни на македонските българи, като подготвя системна и подробна история на тези борби. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си на тържествената научна сесия за отбелязване на 100 години от създаването на Македонския научен институт.
Научната сесия се организира от Македонския научен институт и от Историческия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".
Разбираме колко прозорливи са били професорите Иван Георгов, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Никола Милев, общественици като Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Спиро Константинов, Георги Маджаров и редица други от първия Управителен съвет на Македонския научен институт. От цялата мъдрост и научна прозорливост на основателите бихме имали нужда днес, и аз имах надежда, че в тази зала днес ще има и много от представителите на изпълнителната власт, и на парламента, каза Йотова. Тя добави, че не само патриотизмът, но и научната подготовка, тезите, историята, анализите, идеите, вижданията, днес биха били много полезни в изключително деликатните отношения, които имаме с нашите съседи. Това личи и от последните забележки и препоръки на Европейската комисия по отношение на присъединяването на Република Северна Македония към европейското семейство.
"Политическата поляризация, безсмислените вражди и омразата пречат на работата на парламента в Скопие, и това го виждаме особено през последните месеци. Това няма как да не помрачи европейското бъдеще на нашата съседка, което всъщност всички ние искаме. Няма как Северна Македония да се приплъзне в пакет с Албания при преговорите за присъединяване към Европейския съюз, след като не изпълнява препоръките на Съвета, след като има няколко европейски решения по този въпрос, след като България поставя своите условия и беше подкрепена от европейските си партньори. Няма как, колкото и действия да се извършват - задкулисно и предкулисно, да се започне със същинските преговори с Република Северна Македония, преди да се изпълнят условията да бъдат записани правата на българите в македонската конституция", каза в словото си вицепрезидентът. Илияна Йотова отбеляза, че точно членовете на Македонския научен институт през всички години много зорко са следили тези процеси, правили са анализи, давали са идеи и препоръки, които за съжаление невинаги са били чути.
България се отнася с разбиране, толерантност и партньорство към всички държави, изразили своето желание да станат част от Европейския съюз, включително и към Република Северна Македония - от 2017 г., от подписването на договора за добросъседство, до този момент, страната ни извърши много конкретни стъпки, за да помогне на своите съседи, заяви Илияна Йотова. "Още през 2019 г. президентът Румен Радев внесе в диалога с Република Северна Македония тезата за наложителната промяна в Конституцията и признаване правата на българите. Текстът за промяната е готов, внесен е за разглеждане, но няма нито политическа, нито обществена воля той да премине както през комисиите, така и през пленарната зала", каза вицепрезидентът в словото си, цитирана от БТА.
Македонският научен институт е учреден на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 52-ма български интелектуалци, родени в Македония, се посочва в информация, публикувана в сайта на научната организация.
В нея се отбелязва, че преобладаващата част от членовете основатели на Македонския научен институт са били именити историци, езиковеди, етнографи, писатели, юристи, медици, икономисти, художници и други. Те са заемали важни постове в престижни научни учреждения, в обществено-политически организации и в държавни институции, поради което са имали голяма популярност и авторитет в страната, а много - и в чужбина.
