Продължаващата вече месец война между Израел и "Хамас" доведе до временно покачване на цените на петрола, но не причини значителни вреди на европейската икономика, заяви Алфред Камер, директор на отдела за Европа на МВФ пред журналисти, предаде Асошиейтед прес.
Войната в Украйна и придружаващите я засилени санкции и прекъсванията в стокообмена обаче може да доведат до по-слаб растеж.
По време на неговото изявление бе представен доклад за икономическите перспективи в Европа, в който се посочва, че Европейската централна банка и други централни банки в региона в региона трябва да поддържат лихвените проценти на настоящите високи нива, докато не се уверят, че инфлацията е под контрол, въпреки че това причинява забавяне на икономическото развитие.
В доклада е посочено още, че цената на подценяването на инфлацията може да бъде болезнено висока и да доведе до нов болезнен кръг от повишения на лихвените проценти, които могат да "ограбят икономиката от голяма част от (потенциалния, бел. ред) й растеж".
Инфлацията в еврозоната достигна своя връх от 10,6 на сто през октомври 2022 г. и се понижи до 2,9 на сто през октомври тази година.
Европа се е насочила към "меко кацане" след въздействието на повишенията на лихвените проценти, се посочва още в анализа на МВФ, като от институцията на предвиждат рецесия, докато прогнозите за растежа остават несигурни и в крайна сметка той може да се окаже "по-висок или по-нисък от очакваното".
Камер прогнозира растеж за региона, включително Великобритания и Швейцария, както и в 27-те страни членки на ЕС, от 1,3 на сто тази година и 1,5 на сто през следващата година. За еврозоната перспективата е за 0,7 на сто растеж за тази година и 1,2 на сто за следващата година. Ако инфлацията спадне по-бързо от очакваното, това ще увеличи реалния доход на потребителите и растежът може да се подобри.
