Повишените цени на билетите за кино и театър не са беда, но косвено ще ни попречат да приемем еврото
Това лято освен от рекордните горещини хората бяха неприятно изненадани и от прекалено високите цени на всичко, което плащат за развлечения, култура и изобщо – за свободното си време.
Киното като най-масово културно занимание поскъпна извънредно много. Билет за възрастен за прожекция на пълнометражен филм през уикенда, който струваше 8 лева преди пандемията, вече е 15 лв., т.е. е поскъпнал почти двойно.
Нощните клубове въведоха нещо като такса вход – от 10-15 лв. за по-обикновените до 25 лв. за по-луксозните. В тези пари не влиза никаква консумация, по-скоро таксата е начин да се ограничи малко напливът.
А опитайте се да си купите билет за нашумялата нова постановка на Народния театър “Иван Вазов” “Хага” през ноември и ще установите, че
най-хубавите места на партера струват по 100 лв.
И вече са свършили за представлението на 14 ноември. Същото е положението и с “Хъшове”, нищо, че спектакълът се играе вече второ десетилетие.
Или се опитайте да се вредите за традиционния новогодишен галаконцерт в Софийската опера – 130 лв. са най-скъпите билети, а най-евтините са по 50 лв.
А ако искате да заведете детето си по Коледа да гледа балета “Лешникотрошачката”, ще трябва да платите по 80 лв. за най-хубавите места на партера или на първи балкон. Ако намерите, защото и те са на свършване.
Билетите за концертите на Лили Иванова на 15 и 16 декември в зала 1 на НДК струват от 90 до 300 лв. Но не са останали кой знае колко много непродадени.
Същото е и със спортните събития. Билетите за мачове на “Герена” са с десетина процента по-скъпи от миналогодишните. Да, вярно е, че не струват колкото тези за турнето на NBA в Париж, които са по 250 евро. Само по 15-20 лева са, но за много запалени футболни фенове и това е много.Не че не плащат. За благотворителния мач на Стилиян Петров на стадион “Васил Левски” в края на август билетите струваха между 60 и 90 лв. И първо се изкупиха най-скъпите – за ложите. В секторите Б и Г, където местата бяха по 60 лв., имаше тук там незаети.Всичко това не са само наблюдения. Статистиката също улови невероятно голямо повишаване на разходите за свободно време.
Ако до миналото лято основният двигател на инфлацията в България бяха горивата и цените на енергията, а през зимата - храните, това лято тя се помпа най-вече от развлеченията, спорта и културата, които
са поскъпнали със 7,5% само през юли
И донякъде от хотелите и ресторантите, чиито услуги са се вдигнали за същото време с 2,9%.
За сравнение, храните са повишили цените си само с 0,1%. С други думи, хлябът поскъпва по-малко, отколкото зрелищата. В САЩ, където ситуацията е същата, дори се роди терминът “фънфлация” от английската дума за забавление и инфлация. И се оказа, че има хора, които са готови да теглят кредит, но да отидат на желания концерт.
Разходите за свободното време на българина, които са били 72 лв. на човек миналото лято, сега вече са 100 лв., т.е. увеличението е с 50%.
“Обяснението ми е, че бе лято, а голяма част от развлеченията са свързани с този сезон. Ако погледнем годишните разходи, ще видим, че миналото лято пак имаше известно увеличение на дела на разходите за развлечения, но не чак толкова голямо. Защото през 2022 г. инфлацията се покачваше устремно и достигна своя пик през септември. Със сигурност много българи тогава са отложили лятната си почивка или са я прекарали по-скромно. Тоест са задържали тези разходи, които сега отпускат”, казва икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.
Но защо поскъпват толкова много?
Икономистите наричат такива стоки и услуги еластични, защото при тях дори малки промени в търсенето и предлагането влияят много върху цената. Това са обикновено неща, които не са от първа необходимост и не са жизненоважни.
Например фен на Тейлър Суифт, ако певицата дойде да изнесе концерт в България, би дал и 500 лева за билет, без да се замисли как това ще се отрази на личните му финанси. Билетите за друга звезда - Ед Шийрън, който идва у нас през август догодина, са по 300 лв., но буквално минути след пускането им онлайн виртуалната опашка стигна 100 хиляди души.
Нееластични са например бензинът, хлябът и токът. Дори да мине 3 лева литър гориво, потребителят няма къде да ходи. Ще продължи да зарежда колата си. Същото е и с лекарствата. Затова по принцип цените на такива стоки винаги са били наблюдавани по-внимателно от правителствата, а някои от тях дори се регулират. Когато не може, настават политически драми като например тази откъде ще намерим пари да компенсираме горивото за гражданите, ако цената му мине 3 лева.
При книгите, билетите за кино, театър или спортни събития съвсем не е така. Ако дадено събитие предизвиква достатъчно интерес, със сигурност организаторите му ще се възползват максимално. Все пак местата във всяка зала или стадион са ограничени.
А интерес определено не липсва
Данните на НСИ за броя на продадените входни билети показват, че този сектор от икономиката почти се е измъкнал от пандемичната криза, която удари много силно тъкмо ентъртейнмънт индустрията.
През 2018 г. броят на продадените билети за театър например беше 1,2 млн., през 2019 г. се повиши на 1,3 млн., за да падне по време на пандемията през 2020 г. драстично на 371 хиляди.
Но последва възстановяване и през 2022 г. продадените билети за драматични театри са вече 844 хиляди. През 2023 г. със сигурност ще минат отново 1 милион.
Същото важи, макар и в други мащаби, за билетите за поп и рок концерти, опера, балет, фолклорни, симфонични концерти и др. (виж инфографиката).
Данните за продадените билети за кино показват същото. С кината дори се е случило нещо още по-любопитно – следпандемичното юрване на хората по развлечения сякаш ги възроди за нов живот. Докато през 2019 г. у нас е имало 74 кина с общо 237 екрана, по време на пандемията те са намалели на 70 кина с 215 екрана. Но през следващите две години са отворили нови и
в момента у нас има повече киносалони, отколкото преди пандемията – 85.
По принцип киноразпространението е изцяло на пазарна основа и е много показателно за това, че търсенето определя цените.
Нищо не пречеше, разбира се, киноразпространителите да бъдат малко по-скромни, защото филмите все пак нямат твърда цена.
Един български вносител купува лентата значително по-евтино, отколкото един френски примерно. Студиата определят цената в зависимост от това колко хора потенциално биха го гледали в съответната държава.
На същия принцип се определят и лицензите за поставяне на сценични произведения, когато има неизтекли авторски права. Те струват различно за всяка държава и зависят от платежоспособността на местната публика.
Като цяло поскъпването на развлеченията може и да не е голяма драма, но по ирония на съдбата точно в този момент
България има най-малка нужда от това
Защото ценовият критерий за влизане в еврозоната се измерва не по българската методика за инфлацията, а по хармонизирания индекс. Той обаче е правен за по-богатото потребление на страните от еврозоната.
В него относителното тегло на развлеченията е 8%, докато в България те имат само 5% дял. У нас храната има 31% тежест в измерването на инфлацията, но по хармонизирания индекс тя е само 25%.
И когато инфлацията се изтегля от храните и горивата към развлеченията, това играе лоша шега. Разликата между 5% и 8% може и да не изглежда голяма, но точно сега всяка стотна от процента има значение, за да можем да приемем еврото.
