С едва 295 млн. лв. увеличение на активите дружествата реално са спечелили два пъти по-малко от осигуровките, които са получили за третото тримесечие на тази година
Само 295 млн. лв. са успели да добавят към спестеното за втора пенсия частните пенсионни фондове през третото тримесечие на 2023 г. Това показват данните за обема на инвестиционните портфейли, публикувани от десетте частни пенсионни компании.
В сравнение с периода март - юни на 2023 г. частните пенсионни фондове отчитат истински срив. За второто тримесечие те бяха успели да добавят към портфейлите си над 803 млн. лв. Тогава те за първи път в историята си надхвърлиха като пари годишния бюджет на държавния Национален осигурителен институт и разполагаха с 18,3 млрд. лв. Към края на септември 2023 г. пък данните от отчетите на инвестиционните портфейли показват, че във фондовете за втора пенсия има вече 18,6 млрд. лв.
Малкият ръст от под 300 млн. лв. в инвестиционните портфейли обаче означава, че отново частните фондове имат проблеми с инвестициите. И реално в момента изяждат вноските за втора пенсия, които получават.
За първото полугодие на тази година
в пенсионните дружества са влезли малко над 1,1 млрд. лв. като осигурителни вноски
Това означава, че за третото тримесечие в дружествата трябва да са влезли още между 500 и 600 млн. лв. вноски. Тоест двойно повече от увеличението с около 300 млн. лв. на инвестиционните им портфейли.
В частните универсални пенсионни фондове задължително се осигуряват над 3,9 млн. български граждани, родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят във фондовете за втора пенсия 5% от дохода си. Срещу това при пенсиониране трябва да получат от частните пенсионни фондове допълнителна, или т.нар. втора пенсия.
Кодексът за социално осигуряване обаче гарантира на гражданите, че при пенсиониране партидата им не може да бъде по-малка от направените през годините осигуровки. Тоест за внесените пари няма опасност, намалява се единствено доходността, която носят.
Това не е първият път, в който фондовете реално намаляват направените в тях осигурителни вноски, като ги инвестират. За първите девет месеца на миналата година частните фондове загубиха около 1 млрд. лв. заради сривовете на борсите, предизвикани от войната в Украйна.
Все пак до края на годината те успяха да ги възстановят, но главно за сметка на направените в тях осигурителни вноски.
Тази криза доведе дори до изяждане на парите от внесените осигуровки в някои партиди, призна тогава в интервю за “24 часа” шефката на “Доверие” и член на УС на асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова. Финалните резултати на КФН за миналата година показаха, че средно всеки от осигурените е загубил по 178,69 лв. от личната си партида за втора пенсия.
Не е ясно на какво се дължи сривът
при пенсионните фондове в момента.
Най-засегнат изглежда универсалният пенсионен фонд на “Алианц България”, където увеличението на инвестиционния портфейл за третото тримесечие на годината е едва 6,7 млн. лв.
Този фонд е един от големите и стойността му към края на март се изчислява на 3,59 млрд. лв. Тоест като дял от общата стойност на фонда увеличението при “Алианц” е изключително малко. Като абсолютна стойност само два фонда отчитат по-малко увеличение на активите си.
“Пенсионно-осигурителен институт” например има увеличение на активите от 4,8 млн. лв., а “ДаллБогг: Живот и здраве” едва - 3,6 млн. лв. Това обаче са
двата най-малки пенсионни фонда и активите им като цяло са в пъти по-малки от тези на “Алианц”
Към края на септември ПОИ отчита активи на стойност 190 млн. лв., а “ДаллБогг” едва 36 млн. лв. Последният фонд обаче е на пазара от началото на тази година и тепърва привлича вложители в него. А “Алианц” е третият по големина на активите универсален пенсионен фонд в България.
Най-голямо увеличение на активите пък отчитат универсалните пенсионни фондове на “ДСК-Родина” и “ОББ пенсионно осигуряване” - съответно над 74 млн. лв. и над 73 млн. лв. за периода юли-септември на тази година.
“ДСК-Родина” и “ОББ пенсионно осигуряване” са и единствените два фонда, които от началото на годината имат положително съотношение между новопривлечените клиенти и напусналите ги вложители. Като според участници на пазара на частните пенсионни фондове това донякъде се дължи и на това, че
зад двата фонда стоят две от най-големите банки в страната
С 4,77 млрд. лв. активи към края на септември “Доверие” остава най-големият универсален пенсионен фонд в България. Тук увеличението за последното тримесечие е малко над 48 млн. лв. Съвкупно за първите девет месеца на 2023 г. обаче “Доверие” отчита най-голямо нарастване на активите - над 703 млн. лв.
Далеч назад с 530 млн. лв. увеличение за деветмесечието е универсалният пенсионен фонд на “ДСК-Родина”, а на трето място с 330 млн. лв. е “ОББ пенсионно осигуряване”.
Към края на септември е настъпило разместване в топ 5 на универсалните пенсионни фондове
И на пето място по големина на управляваните активи вече не е фондът за втора пенсия на “Съгласие”, в който има 1,686 млрд. лв.
Вместо това той е изместен от универсалния пенсионен фонд на “ЦКБ-Сила”, чиято стойност е стигнала 1,688 млрд. лв. Като само за последното тримесечие този фонд за втора пенсия е добавил към активите си над 46 млн. лв., или близо три пъти повече от увеличението при “Съгласие”.
Настояват да внасяме повече при тях за сметка на НОИ
Задължителната осигурителна вноска към частните фондове за т.нар. втора пенсия да бъде увеличена. Това поискаха те през миналата седмица.
В момента по закон вноската за универсалните пенсионни фондове, в които задължително се осигуряват родените след 31 декември 1959 година, е 5 процента от доходите.
“Идеята беше друга, още в самата зора идеята беше между 7 и 10%.
Ние тръгнахме от 2, едва преди 13-14 години станахме на 5 и не е докосвано”, отбеляза шефката на асоциацията на пенсионните фондове Евелина Милтенова.
Друго искане на дружествата е въвеждане на така наречените мултифондове, които дават възможност осигурените за втора и трета пенсия в допълнителните пенсионни фондове сами да управляват парите си в даден фонд, като избират консервативни, балансирани или рискови инвестиционни портфейли.
