Агросекторът е може би най-отворен към нови технологии, а и най-заинтересован от опазването на околната среда
Каква е връзката между ESG и земеделието? Ако попитате един български фермер, той най-вероятно няма да може да ви отговори. Но ако зададете въпроси дали прилага нови технологии и иновации за по-високи добиви или дали е склонен да въведе практика, която ще снижи разходите му, а в същото време ще опази и околната среда, ще получите със сигурност положителен отговор. С други думи - повечето земеделци прилагат политиките на ESG устойчивостта в бизнеса си, дори и да не го съзнават.
Агросекторът всъщност е може би най-отвореният към иновациите, новите технологии и практики, а и най-заинтересованият от опазването на околната среда. Всеки фермер милее за почвата, опитва се да прилага технологии, които ще му донесат по-високи добиви, но не просто за съответната година, а и занапред. Затова все по-широко навлиза приложението на щадящи обработки, директни сеитби, но-тил, стрип-тил и пр. технологии.
Иновациите помагат в борбата на земеделците с климатичните промени и в облекчаване на техния труд, автоматизацията и роботизацията намаляват нуждата от особено дефицитната в днешно време работна ръка. В същото време повишават качеството на произвежданата продукция и свиват себестойността.
Затова и трансформацията към по-голяма устойчивост в агросектора трябва да се превърне в първостепенна цел за всеки земеделец. И то не заради зелените изисквания, които постоянно ни налага Европейската комисия, а заради необходимостта от силно и ефективно селско стопанство. Този сектор, който има привилегията и отговорността да храни все повече хора в световен мащаб, вече е натоварен и с много други задължения по опазване на почвите, водите, въздуха. Всичко това става с помощта на иновациите и умните инвестиции. Отдавна агросекторът, включително и у нас, не е земеделието на Белчо и Сивушка, а дейност, която въвежда бързо нови технологии и научни достижения. Умният агробизнес позволява да се печели повече, като се опазва повече природата, обръща се внимание на работниците и се прилагат ефективни управленски практики.
Именно важността на земеделието бе във фокуса на първата от поредицата дискусии за устойчиво бъдеще, организирани в партньорство от “24 часа” и ОББ.
Наличието на ESG стратегия не е просто начин да се представи една компания в положителна светлина - от това ще зависи финансирането занапред.
Когато оценяваме един бизнес, искаме да разберем как той въздейства върху околната среда, обясни на предприемачите главният изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на KBC Груп България Питър Рубен.
И понеже именно агробизнесът е жизненоважен - осигурява ни прехрана, трябва да мислим как да бъде по-устойчив, а партньорството е ключов фактор за това, каза още Питър Рубен. Като една от основните цели на групата КВС той посочи намаляването на въглеродния отпечатък на кредитна експозиция на групата в сектора с 21% през следващите 7 г. И увери: Ще постигнем това чрез увеличаване на устойчивото финансиране за компаниите.
Земеделците вече редовно използват съвременните технологии, защото те облекчават тяхната работа: правят я по-производителна, по-ефективна и по-качествена. А и според данни на “Климатека” през последните десетилетия България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите с екстремно време. Това включва необичайно топло време и голямо увеличение на продължителността на горещите вълни и броя на нощите с температура над 20 градуса. Освен горещи вълни има отчетена нарастваща честота на случаите на интензивни валежи.
Заради климатичните промени преди близо 15 г. от “Агро-бел 2001” вземат решение да преминат от интензивна към екстензивна технология на обработка на почвата.
Това доведе до по-здрави растения, намаление на изкуствените торове с 80%, подобрение на почвения състав с различни зелени култури, даде пример управителят на компанията Павел Стоименов. Според него у нас има проблем заради практиката на интензивно земеделие, при което се влошава качеството на почвата.
Важно е да се произвежда по-ефективно с по-малък разход, за да може една стока да стигне до пазара максимално конкурентоспособна. За да постигнем това, решихме да прекроим начина, по който се гледат животни. Променихме технологията, начина на хранене, оборудването на фермите, каза пък Цветан Илиев - прокурист на “Бони холдинг”. И предизвикали ефекта на доминото - повечето големи ферми у нас ги последвали, за да постигнат ефективност и устойчивост.
Разбира се, въвеждането на иновациите като цяло е скъп процес и са необходими сериозни инвестиции. За подпомагането му обаче пари има по различни програми от Плана за възстановяване и устойчивост (виж карето), както и от интервенциите в стратегическия план за развитие на земеделието 2023-2027 г. В него е включено и изграждане на системи за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС/AKIS). Целта е да се подпомогне трансферът на иновации от науката до бизнеса. В процеса се включват и банките и финансиращите организации.
Готови сме да подкрепим бизнеса със специализирани продукти. Имаме вече разработен такъв, който е за инсталиране на фотоволтаични централи за собствени нужди, и предлага по-ниски проценти самоучастие, по-дълъг срок на изплащане и други преференции. Имаме готовност да търсим варианти за ползване на различни програми и гаранционни инструменти, каза Явор Русенов - ръководител отдел “Корпоративно банкиране - Производство, Земеделие и Търговия” в ОББ.
Кои са някои от основните технологии, които се използват все по-активно в земеделието?
“Дълго време си мислехме, че тракторите ще са първите роботи на полето, оказа се, че дроновете са първите автономни машини, които имат изкуствен интелект и вземат решение как да третират почвите и културите по най-природосъобразен начин”, каза Иво Куманов - управител на “НИК Електроникс”, компания с фокус в модерните технологии и прецизното земеделие. Дроновете могат да анализират терена, да работят нощно време, когато животните и пчелите са прибрани, и да бъдат използвани от хора, които не са преминали специално обучение. Могат да се използват и за торене, и за пръскане.
По думите на съдружника в “Техно фарм” Свилен Костов част от новите изисквания, свързани с устойчивото развитие, са одитите, доказващи какво и как е произведено. Решението идвало чрез дигитализацията и софтуерите за земеделие.
Николай Стефчов, управител и собственик на “Агритоп”, посочи, че животновъдният сектор в България все още не е достигнал висок процент дигитализация и автоматизация. Той даде за пример ферма в чужбина, чийто собственик с дрон заснема животновъдната дейност. Ако говорим за иновативност, трябва да свързваме това с ефективност, коментира Стефчов. Обясни още, че всички животновъдни ферми произвеждат и тор - нарече го кафявото злато, когато се оползотворява в кръгова икономика и за повишаването на органиката в почвата.
На разположение на бизнеса е създаденият от ОББ
Агро калкулатор, разработен със съдействието на Института за аграрна икономика, като част от Програмата за устойчиво финансиране на ОББ АД. “Ние развиваме продукти и услуги за агросектора, за да стане по-устойчив. Калкулаторът е много лесен за използване. След като бъдат изчислени резултатите, се появява доклад с препоръки за дейности, които могат да бъдат подобрени. Това е проект от голяма важност, а целта му е да се изостри вниманието именно върху това как емисиите влияят на природата”, поясни Маринела Коева - ръководител “Маркетинг и устойчиво развитие” в ОББ.
Със сигурност интелигентното земеделие ще бъде във фокуса на събитията и през следващите години, като внедрява технологии като Интернет на нещата (IoT), компютърно зрение и изкуствен интелект (AI) в агросектора.
До 20 декември приемат проекти за модернизация за над 318 млн. лева
Въвеждането на иновации в земеделието се подкрепя и от Националния план за възстановяване и устойчивост. До 20 декември фермерите могат да подават проектни предложения по процедура “Инвестиции в технологична и екологична модернизация” от “Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство”, която е с бюджет от над 318 млн. лева.
Финансовата подкрепа е насочена към стимулиране на иновативни производствени и цифрови технологии, които подобряват отглеждането на селскостопанските култури и животни, както и към автоматизиране и роботизиране на производствените процеси в земеделските стопанства.
По направлението ще се финансират също така материални и нематериални инвестиции, свързани с опазване на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени, както и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление.
Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 30 хил. лв. без ДДС, а максималният - 1 млн. лв. без ДДС. Кандидатите по процедурата ще могат да подават само по едно предложение. Безвъзмездната финансова помощ ще бъде в размер на 50% от общия размер на допустимите за подпомагане разходвани средства. Разходите за невъзстановим ДДС също представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет в размер на допълнителни 63,6 млн. лева.
Одобрените проектни предложения трябва да бъдат изпълнявани в срок до 12 месеца от датата на подписване на договора.
