Записаната в териториалните планове цел за намаление с 80% на емисиите при производството на електрическа енергия означава, че токът от тецовете ще намалее трикратно. Това съобщиха от инициативния комитет на протестиращите енергетици и миньори, в който участват и представители на синдикатите.
За базова година се приемала 1990-а, когато въглеродните емисии в сектор „Енергетика“ възлизат на 68,27 млн. тона. Целите за намаление до 2030 г. означават максимално емитиране на 13,65 млн. тона. А с редукция с 90% до 2035 г. количеството емисии падало на 6,82 млн. тона.
Това означава повече от трикратно намаление в рамките на следващите 6 години и шесткратно до 2035 година, посочват от комитета. А от инсталираните сега мощности за 4475 мегавата щели да останат 1450 мегавата през 2030 г., а 5 години по-късно щели да паднат на 800 мегавата.
Според протестиращите премахването на предишните клаузи за поетапно закриване на мощности и заместването им с намалението на емисиите било още по-рестриктивно и дори увеличава необходимостта от затваряне на мощности и цели централи. Така съдбата на въглищните мини, намиращи се в Западна България и Маришкия басейн, била предизвестена, защото липсвал пазар, където те да реализират произвежданата продукция.
Изчисленията показвали, че до 2030 г. държавните мини трябва да свият производството на въглища от 30 млн. до около 14 млн. тона годишно, а до 2035 – под 9 млн. тона. Това водело до ликвидирането на рудници и освобождаване на работещия в тях персонал.
Поради това протестиращите твърдят, че териториалните планове застрашавали националната енергийна сигурност и слагали край на българската въглищна енергетика. Намоли аснота за бъдещето на заетите пряко и косвено над 40 хил. души в регионите Перник, Кюстендил и Стара Загора.
В допълнение България нямало да можге да изнася ток, а намаляване на мощности означавало, че може да се наложи вноса на 1500 мегаватчаса В същото време обаче всички съседни страни изпитвали остър дефицит на ток.
