Разработени от Китай ядрени енергийни съоръжения с по-безопасна технология слязоха от производствената линия, като в момента се подготвят над 20 реактора от трето поколение, които ще генерират повече чиста енергия, за да осигурят нуждите на потребителите и икономическия ръст на страната, предава Радио Китай.
В момента Китай разполага с над 50 действащи ядрени реактора и сред тях е „Хуалун-1“ (Hualong One), инсталиран в източния град Фуцин. Този проектиран в страната ядрен реактор от трето поколение не само увеличи производството на електроенергия в националната мрежата, но също така съживи индустриалните вериги.
Новоразработените ядрени съоръжения на Китай са проектирани с по-безопасна технология за охлаждане на сърцевината в сравнение с тези от второ поколение. В допълнение към използването на външно захранвана циркулираща вода за охлаждане, „Хуалун-1“ са оборудвани с двойна система за сигурност и двуслойна структура за задържане.
Блок № 5 във Фуцин, първият използващ технологията „Хуалун-1“, който влезе в търговска експлоатация през януари 2021 г., има три супер големи водни кули, монтирани на върха му. В случай на авария, когато системата за циркулираща вода се повреди, хиляди тонове вода, съхранявана в тези резервоари, ще се излеят автоматично, без да е необходимо захранване. Освен това ядреният остров е капсулиран в две здрави бетонни обвивки с дебелина 1,3 и 1,8 метра, които заключват сигурно радиоактивните материали вътре. „Хуалун-1“ е проектиран така, че да устои на тайфуни от всякаква степен, земетресения с най-висок интензитет и удар на реактивни самолети.
С над 60 000 компонента, повече от 88 процента от които са вътрешно разработени, Китай е четвъртата страна в света след Съединените щати, Франция и Русия, която притежава основна технология за производство на ядрена енергия от трето поколение.
Блок № 6, вторият в страната реактор, използващ технологията „Хуалун-1“, стартира работа на 24 март. Очаква се двата енергоблока да генерират близо 20 милиарда киловатчаса електроенергия годишно, което се равнява на потребление на 6,24 милиона тона стандартни въглища и 16,3 милиона тона емисии на въглероден диоксид. Малко по-късно ядрен енергиен блок, използващ „Хуалун-1“, започна работа в южния китайски пристанищен град Фанчънган, за да отговори на пиковото търсене на електроенергия през лятото. Очаква се още един подобен енергоблок в същата централа, да заработи през 2024 г. Технологията „Хуалун-1“ също се използва в реактори, които в момента се изграждат в китайските централи в Джанджоу, Ниндъ и Жунчън в източната част на страната, както и в Хуейджоу и Луфън в Гуандун, основен икономически двигател на страната.
В момента Китай е в състояние да строи едновременно 20 реактора с технологията „Хуалун-1“, поддържани от повече от 5000 предприятия по цялата верига в индустрията.
„Благодарение на „Хуалун-1“ ние преминахме от дребномащабно към интелигентно масово производство“, казва Сю Чунюн, заместник генерален мениджър на China First Heavy Industries, производител на оборудване за ядрената енергия.
Китайските компании активно използват потенциала на задграничните пазари. През май 2021 г. в пакистанския град Карачи започна работа ядрен енергоблок с технологията „Хуалун-1“. През юли пък стартира строителството на нов реактор с тази технология в друга пакистанска централа – АЕЦ „Часма“.
CAP1400, друга патентовата китайска технология, е на прага да бъде пусната в експлоатация. В момента се провежда демонстрационен проект в град Жунчън в провинция Шандун, и половината от 16-те реактора, които са получили одобрение за строителство през 2022 и 2023 г., са избрали именно технологията CAP1400.
Бързото разрастване на ядрените централи даде допълнителни предимства в отоплението, производството на водород, обезсоляването на морската вода, изследването на Космоса и дълбокия океан.
През ноември миналата година атомната електроцентрала „Хунйенхъ“, първата в Североизточен Китай, започна да осигурява отопление за площ от 242 400 квадратни метра жилищни имоти. Смята се, че този източник на чиста енергия за отопление намалява емисиите на въглероден диоксид с 14 100 тона годишно. През декември 2021 г. беше пуснат в експлоатация първият демонстрационен проект за ядрено отопление в Южен Китай.
Ядрената енергия също се използва в за доставка на пара за нефтохимическата промишленост. През май 2022 г. АЕЦ „Тиенуан“ в провинция Дзянсу в Източен Китай стартира доставка на чиста пара чрез тръбна система за нефтохимическа база в крайбрежния град Лиен'юнган.
Реакторът CAP1400 в Жунчън успя да обезсоли 10 000 тона морска вода дневно за стратегически резерв, а производството ще бъде увеличено до 100 000 тона на ден.
През август беше завършено сглобяването на основния модул на първия в света малък модулен реактор (SMR) за търговска употреба – „Линлун-1“ (Linglong One). Това бележи историческа стъпка в миниатюризацията на глобалната ядрена енергетика и потвърждава, че Китай е в челните редици по отношение на модулните реактори.
„Линлун-1“, който се намира в островната провинция Хайнан е иновативен, многофункционален, малък модулен реактор с вода под налягане. Той представлява рентабилно съоръжение, което може удобно да обслужва разпределената система за градско електроснабдяване и отопление, промишлено производство на пара и обезсоляване на морска вода. След завършването му се очаква да се достигне годишен капацитет за производство на електроенергия от 1 млрд. киловатчаса, което ще задоволи нуждите на около 526 000 домакинства. Очаква се и да намали емисиите от въглероден диоксид с около 880 000 тона годишно, което се равнява на засаждането на 7,5 милиона дървета всяка година.
