“24 часа” и Стопанският факултет на СУ в подкрепа на отговорните предприемачи
Три букви са новият етичен код на корпоративния свят. E (environmental) - екологичен, S (social) - социален, G (governance) - управленски. На тези три стълба се позовава ESG при измерване на устойчивостта на бизнеса. Още през 90-те години на XX век възниква концепцията Tripple Bottom Line, добила популярност като трите P - People, Planet, Profit, или хора, планета, печалба.
Отговорният бизнес задължително се съобразява с ESG факторите. Какво означава това? Компаниите се грижат за планетата, като контролират въздействието си върху околната среда и намаляват вредните емисии, грижат се за своите служители, техните трудови права, но и за баланса между офиса и личния живот, за доставчиците, клиентите, здравето и безопасността, гарантират прозрачно управление, спазване на законодателството, вътрешен контрол и адекватно заплащане. И още много. ESG въвежда за предприятията задължението да публикуват и нефинансови отчети, базирани именно на тези фактори.
А спазването на новите правила, които и в САЩ, и в ЕС вече са претворени в изключително конкретни нормативни рамки, гарантира на бизнеса по-малък инвестиционен риск, доверие, възвръщаемост и устойчиво развитие.
В България обаче, а и не само голяма част от фирмите изостават от глобалната промяна. На този етап и на институционално, и на бизнес ниво липсват капацитет и подготвени хора, които да приложат новите норми.
Затова “24 часа” - вестник и сайт, започва нова кампания - ESG Академия. В рубриката ще популяризираме всичко важно и актуално, свързано с ESG. За да сме по-компетентни, адекватни и полезни на бизнеса, ще развиваме този проект съвместно с ESG Academy и ESG Lab на Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с подкрепата на Асоциацията на специалистите по устойчивост.
Все още има компании, чийто приоритет е да трупат капитал, без значение дали и на кого вредят. Но вече няма съмнение - този подход не им гарантира устойчивост и отблъсква акционерите
ESG означава много неща. Ако трябва обаче с две думи да преведем за неизкушената публика трите букви, които отдавна не са мистерия за бизнеса, то означава отговорно инвестиране. А с малко повече думи - система от показатели, които доказват нефинансовото управление на компаниите. Обединява интегрирането на екологични, социални и управленски фактори при измерването на успеха и въздействието на бизнеса и вземането на решения, свързани с него. Фактори, които обхващат широк спектър от въпроси, които традиционно не попадат в обхвата на финансовия анализ, но със сигурност имат огромно значение. И изискват незабавно отговори на много въпроси: как корпорациите реагират на изменението на климата, колко добри са в управлението на водите, ефективни ли са техните политики за здраве, безопасност и защита срещу злополуки, как управляват своите вериги за доставки, добре ли се отнасят към работниците си и имат ли изобщо корпоративна култура, която да изгражда доверие и да насърчава иновациите.
ESG политиките се базират на три основни стълба - екологичен, социален и управленски
Първият е свързан с въздействието на фирмите върху околната среда, с енергийната ефективност и енергийните ресурси, промяната на климата, биоразнообразието, ерозията на почвите, водните ресурси и т.н. Най-общо казано, екологичният компонент от пъзела ESG включва двупосочен процес - влиянието на бизнеса върху околната среда, но и обратното - въздействието на екологичните фактори върху компаниите.
Социалният стълб се отнася до въздействието им върху обществото. Факторите, които се разглеждат тук, включват безопасността на продуктите, които съответната компания предлага на пазара, нейното отношение към служителите и гарантирането на равни възможности и включване, благотворителни инициативи, взаимоотношения с доставчици, въздействие върху местните общности.
Фокусът на третия стълб е върху рисковете в управленската структура на фирмата - корпоративни политики и правила, спазване на законодателството, вътрешни процедури за управление и контрол, разнообразие в борда, данъчна политика, заплащане и цялостно етично поведение. Всяка цел от стратегията на една компания трябва да се осланя на поне един от тези основополагащи стълбове.
Все повече фирми възприемат екологични, социални и управленски практики според данни от годишния списък на сп. “Форчън”, който класира 500-те най-големи корпорации в САЩ по общи приходи на годишна база. Вече се предлагат редица възможности за инвестиране в ESG. На фондовите пазари опциите се разшириха дотолкова, че дори е възможно инвеститор да изгради цяло диверсифицирано портфолио, използвайки само ESG фондове.
Основната концепция за ESG съществува под други имена от векове
Датира от религиозните кодекси, които забранявали вложенията в робски труд.
Като термин ESG се появява в началото на XXI век. През януари 2004 г. бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан кани над 50 изпълнителни директори на големи финансови институции да участват в съвместна инициатива под егидата на Глобалния договор на ООН и с подкрепата на Международната финансова корпорация и правителството на Швейцария. Целта на инициативата била да се намерят начини за интегриране на ESG в капиталовите пазари.
Терминът става популярен година по-късно, през 2005 г., когато е използван за първи път в изготвения по срещата доклад Who Cares Wins (от англ. - “Който се интересува, печели”) с автор Иво Кнопфел. Този доклад е и основата, върху която стартира прилагането на Принципите за отговорно инвестиране (PRI) на Нюйоркската фондова борса през 2006 г., както и Инициативата за устойчива фондова борса (SSEI) през следващата година.
Днес тези устойчиви инвестиции са огромен бизнес. Оценяват се на над 20 трилиона долара,
или около една четвърт от всички професионално управлявани активи по света, пише за “Форбс” Георг Кел, основател и бивш изпълнителен директор на Глобалния договор на ООН. A подкрепените от ООН PRI, наричани още “Принципите”, представляват процъфтяваща глобална инициатива, в която са включени над 1600 корпорации. Те управляват активи на стойност над 70 трилиона долара. Целите са ясни - интегрирането на ESG в анализа и стратегическото лидерство при вземане на решения, създаването на инструменти, предоставянето на насоки и създаването на ангажираност.
Бързото повишаване на тези инвестиции се дължи на други два термина, предшественици на ESG - социално отговорно инвестиране (SRI) и корпоративна социална отговорност (CSR), които много по-отдавна “диктуват” правилата за осъзнато инвестиране. Тази широкообхватна перспектива за устойчивост в бизнеса често се нарича още устойчиво или етично инвестиране, основавайки се на морални ценности. Фокусът е върху подобряване на благосъстоянието на общността, а не върху печалбата на конкретен бизнес.
Първата форма на SRI инвестиране датира от далечната 1800 г. и отново е обвързана с религия. Тогава методистката църква призовава своите членове да ограничат влагането на капитал в спорни компании, занимаващи се с производството на алкохол, тютюн, оръжия и хазарт. Тези бизнеси и до днес имат отрицателен SRI индекс - не се препоръчват за инвестиции.
ESG надгражда концепцията на социално отговорно инвестиране,
като обвързва утвърдените добри практики с основополагащия за всеки бизнес принцип - той трябва да генерира печалба.
SRI и CSR практиките се основават на етични и морални критерии и са насочени към трансформацията на бизнеси, които имат отрицателно въздействие към заобикалящия ги свят - например производство или търговия на алкохол, тютюн или огнестрелни оръжия. ESG концепцията надгражда, конкретизирайки детайлите в плана за развитие на частно предприятие.
Основната разлика е, че ESG интегрира екологични, социални и управленски фактори, които имат финансово значение, докато SRI и CSR залагат по-скоро на етични норми.
Много инвеститори признават, че информацията, която ESG факторите предоставят за анализ, е жизненоважна за разбирането в детайли на корпоративната цел, стратегията и качеството на управление в конкретна компания. А това е от изключително значение при нейното оценяване на пазара.
Първоначално институционалните инвеститори не бяха склонни да възприемат концепцията на ESG, водени от убеждението, че основното им задължение е ограничено до максимализиране на печалбите независимо от въздействието върху околната среда или социалните рискове.
Подобни аргументи се чуват и до днес. Едва ли обаче ще е задълго -
тенденцията се променя, новите правила се обличат в законодателни норми
Все по-голяма тежест имат доказателствата, че за компании, които не спазват принципите на ESG, финансовите последици ще са неизбежни. На много пазари, особено в САЩ и ЕС, интеграцията на ESG все по-устойчиво се разглежда като задължение на бизнеса.
В последната година Европейската комисия с бясно темпо наваксва с изготвянето на нормативната рамка. Някои от националните правителства и много от предприятията обаче изостават. В България например на институционално ниво все още няма достатъчно подготвени хора, които ще имат капацитета да приложат новите правила, когато бъдат въведени и от нашия парламент. А това ще се случи неизбежно. Липсва и голяма база от данни, които ясно да покажат ползите или вредите от тези политики.
Още от 2000 г. има научни доказателства, че корпоративната социална отговорност повишава конкурентоспособността на предприятията, такива данни има и за България от 2016 г.
Опитът от близкото минало сочи, че растежът на ESG инвестициите беше значително ускорен около 2013 и 2014 г., когато бяха публикувани първите проучвания, че корпоративната устойчивост е пряко свързана с добри финансови резултати. Тогава организациите масово осъзнаха значението на информацията, която ESG предоставя за оценка на корпоративните рискове, стратегиите и оперативното представяне. Идеята, че тези фактори благоприятстват възвръщаемостта в бизнеса, скоро ще е водеща на капиталовите пазари в целия свят.
