Областта е устроена така, че в някои селища над половината от хората работят в големия град
Семейство Владимирови от Асеновград пътува всеки ден до Пловдив за работа и вечер се прибира да нощува. Така е от години. Майка и дъщеря - Недялка и Николина, имат в Пловдив рекламна фирма с офис, а синът им Александър развива бизнес с авточасти в областния град. Съпругът на Недялка е на държавна работа в Пловдив. Придвижват се с две коли.
“Живеем на колела, но това не ни прави впечатление. Пътят Пловдив-Асеновград се изминава за 20 минути”, казва семейството.
Като тях са хиляди. В никакъв случай обаче не може да се твърди, че Асеновград е спалня на Пловдив, защото градчето си има и местен бизнес - шивашки цехове, магазини за булчински и абитуриентски рокли. А е и много популярно с религиозния си туризъм, защото има над 40 храма, дори го наричат Малкия Йерусалим. В Асеновград има много хотели и къщи за гости, а те също създават работни места.
“Масово хората от Карлово до Родопите и от Първомай до Пазарджик всекидневно изминават по 40-50 минути в едната посока, за да стигнат до работните си места в Пловдив. След края на смяната се връщат да пренощуват и на другия ден отново са на път”, коментира пред “24 часа” зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов. По думите му повечето големи заводи около Пловдив разполагат с флотилии от автобуси, които превозват работната ръка. Някои предприятия имали по 40-50 рейса за тази цел.
Всички села около Пловдив са устроени така, че жителите им всекидневно пътуват до Пловдив за работа, а вечер се прибират да нощуват. Разстоянието между тях и областния град е 4-5 километра. Това се отнася за Белащица, Марково, Първенец, Скутаре, Труд, Граф Игнатиево, Ягодово, Крумово, Брестник, Куклен.
“50% от жителите на Скутаре работят в Пловдив, а децата след 7-и клас учат в града”, казва кметът Стоят Добрев. Селото е много привлекателно заради близостта си да мегаполиса и кметът прогнозира, че
до една година населението му ще нарасне до 4 хиляди души
Много хора от града пък си купуват имоти и заживяват там заради спокойствието.
Същото се отнася и за Марково, известно като пловдивския Бевърли Хилс заради богаташките къщи, които се извисяват в него. Именията са смайващи. Обитателите им имат бизнес в Пловдив, а вечер се прибират на тишина и чист въздух, като разпускат край басейните си. Официално в Марково живеят около 5 хиляди души, от тях около хиляда са деца, а над 500 са пенсионерите. Цените на имотите са баснословни, но непрекъснато се търсят и купуват и върху тях никнат резиденции и луксозни комплекси от еднофамилни къщи. Някои вече буквално са превзели планинската част в селото.
Подобно е положението и в близката Белащица, чието население поиска да се отдели от община Родопи и да се присъедини към Пловдив. Постоянно регистрираните са 1700, но реално живеят около 2200 души. Масово пътуват до Пловдив и работят на различни места в града, мнозина имат и свой бизнес. Разстоянието от табела до табела е само 4 км. Вечер се прибират в къщите си на свеж въздух, който идва от близката планина. Местни жители очакват всеки момент областният управител да насрочи референдума за присъединяването на селото към Пловдив.
Фризьорката Надя шест дни от седмицата пътува от близкото село Труд, където живее, до работното си място на ул. “Младежка” в Пловдив. Вечер се прибира на село. Така е от много години. “Толкова съм се привързала, че дори се връщам вкъщи с покупки от Пловдив и не излизам да пазарувам в Труд. Сутрин с мъжа ми поемаме към града и вечер сме у дома. В неделя също не излизам из селото, защото си имам салонче и там подстригвам и правя прически на местни жители, които са се записали през седмицата”, казва фризьорката.
Според кмета на Труд Красимир Минков в селото живеят около 4300 души. От тях
почти половината си изкарват хляба в Пловдив
“Имаме и външни хора от Кърджали и Доспат, които в последните години се заселиха, но също работят в Пловдив”, добави той.
Дори жители на село Белозем, което е на трийсетина километра от областния град, също пътуват за работа до града. Поне 300-400 души го правят. Ползват и влак, но повечето - лични автомобили, тъй като за 30 минути са в Пловдив.
В последните години вторият град на България много се разрасна с нови жители от съседни области и дори такива от Северна България. Таксиметрови шофьори твърдят, че пришълци вече има от Плевен, Русе, Видин. “Возих жена от Севлиево. Разказа ми, че цялото ѝ 4-членно семейство се преселило в Пловдив. Наели апартамент за 500 лева. И четиримата работели в заводите и изкарвали около 5000 лева на месец. Като платели наема, сметките за ток, вода и храна, пак им оставали пари. Казва: “Толкова пари не сме виждали. В Севлиево едва връзвахме двата края”, разказа таксиметров шофьор.
Някои вече не искат да пътуват всекидневно на големи разстояния и се местят да живеят в Пловдив. Това обяснява бума на строителството на огромни жилищни комплекси. В някои обитателите са колкото населението на малко градче. Такива са например “Оазис 3”, “Оазис 4” и “Оазис 6” в квартал “Кючук Париж”. Това са огромни мастодонти с хиляди обитатели. Полицаи са ги кръстили “Оазис Рудозем” и “Оазис Мадан”.
Липсата на поминък в населените им места ги принудил да се пренесат в Пловдив. Някои са продали къщите си и са теглили кредити, за да си купят апартаментите.
Предпочитат да изплащат заеми, но да имат постоянна работа, макар да не е високоплатена. Кореняци пловдивчани вече не гледат с добро око на новите жители, защото
градът буквално се задъхва
Доста от тях затормозяват и трафика, тъй като не са свикнали да карат при такова интензивно движение. На светофарите се образуват колони. “Отдавна свети зелено, а те не помръдват. Сигурно някой външен се чуди накъде да хване и прави тапи”, гневят се таксиметрови шофьори. Казват, че улиците са проектирани навремето да поемат 100 000 автомобила. Сега те са три пъти повече, но булевардите няма как да станат по-широки. “Видиш ли кола, чийто регистрационен номер започва с Х, К, См или РА, бягай”, предупреждават пловдивски шофьори.
