- Все се чудя дали затова от зам.-председател на Отечествения фронт той стана председател на Съюза на писателите, казва Кирил Аврамов
- Само един от зам.-председателите на Комитета по култура обяви, че ще стане вегетарианец, другите – кой колкото може
- Пред нея всички декларирахме, а Левчев и Светлин Русев даже се кълняха: “Вече не пием и не пушим”, но като излезеше, всеки си хващаше чашата
- Г-н Аврамов, как Людмила Живкова стигна до тази странна диета, която я доведе до изтощение?
- Това бе част от лечебните процедури, гладуване, отказ от месо, тя много се интересуваше как да подобри здравето си, йога, а в тази система има много елементи на наука. Все пак това е вековна практика в Индия, която има своите добри страни, като се прибави към тях и цялостната философия. Предполагам, че поради всичко това Людмила Живкова започна да пие чай с мляко, носеше си термос, в който преди това си приготвяше различни отвари.
- Зелен чай?
- Не, миксове, понякога идваше с два термоса с отвара от корен на дилянка или валериан. Хапваше по малко ядки, в един момент изхвърли от менюто си млякото, сиренето и мина почти на вегански режим. Дали някой е повлиял в това отношение, не знам, но важното бе, че постигна добри резултати. Нямам представа кой я е мотивирал, но тя го правеше много осъзнато и се мъчеше да повлияе и на останалите.
- Как?
- Примерно води разговори с чужденци и след като излязат от официалната програма, тя започваше да пропагандира здравословния начин на живот, да се изказва против пушенето, алкохола.
- Как приемаше пушенето и пиенето на съпруга си Иван Славков?
- Изобщо не одобряваше да пуши пури или цигари, да пие какъвто и да е алкохол. Въобще тази тема бе пълно табу. Ако някой от обкръжението си позволи подобно нещо, ставаше лют скандал.
- Интересно е дали е пушела в студентските си години, преди катастрофата?
- Да, макар и рядко, понякога пиеше и алкохол. Беше обикновен млад човек и всички около нея тогава пушеха. Но след катастрофата тя се промени. Аз също пушех, но когато влизах в кабинета, тя със строг глас казваше: “Кириле, ти пак си пушил!”. Отговарях: “Не, не съм, димът попива в дрехите”. “Смени си дрехите”, отговаряше тя. Не успя да ме отучи и си позволявах тази волност зад гърба .
- Някой успя ли да стане веган?
- Помня, че от зам.-председателите на Комитета само един обяви, че става вегетарианец – Милчо Германов, другите - кой колкото можеше.
- Хора като Любомир Левчев, Светлин Русев как се справяха в тази ситуация - с пиенето, с пушенето?
- Пред нея на думи декларирахме, а те даже се кълняха: “Ние вече не пушим и не пием”. Но в момента, в който тя излизаше, ако преди това е имало питиета, всеки си грабваше чашата и си продължаваше. Помня, че беше вдигнала скандал на Левчев, че държи бутилка уиски в касата с документи, той отричаше, беше смехотворна ситуация. Все се чудя дали затова от зам.-председател на Отечествения фронт той стана председател на Съюза на писателите.
- Интересно дали е успявала да формира добре работещ екип?
- Безспорно. Всеки се стараеше да даде най-доброто. Всички около Людмила Живкова бяха хора, подбрани лично от нея. Ако в някакъв момент тя усетеше, че няма подкрепата на някого от обкръжението си, ако някой в даден момент не изпълнява замислите, които е начертала, обикновено той преминаваше на друга работа. Тя много настояваше да работи със съмишленици, с ентусиасти като нея, а не с хора, принудени да работят.
- Обичаше ли да чете?
- Обожаваше, стигаше до мания. Това бе култ към книгите. Когато Павел Матев напусна и тя стана председател на Комитета за култура, получаваше от Комитета по печата кашони с новоизлязла литература във всички области, пращаха по един екземпляр, за да е в течение. Когато отивах на работа, ако ми кажат: “Другарката те чака долу”, аз вече знаех, че тя е в книжарницата. Докато сляза, тя вече беше натрупала един куп от 5 - 10 книги. Ако случайно кажа: “Тази и тази ги имате, изпратени са Ви”, тя отговаря: “Втори път да не си ми казал това, оправи сметката тук и качи книгите горе”. Аз плащам, вземам фактурата и с книгите тръгвам към кабинета . Когато ни оставаше време, отваряме кашоните, преглеждахме книгите и ги редим – тези ще са за училищата, тези ще са за Националната библиотека, разпределяхме ги според тематиката за различните факултети. Много държеше книгите да стигнат до хората, за които ще са най-полезни. Беше педант в това отношение. Въпреки че знаеше колко много други задължения имам, тя ме бе задължила да следя дали книгите са получени от тези, за които бяха предназначени. В чужбина всяка свободна минута бяхме по музеи, в книжарници, в антиквариати в търсене на редки книги, философска, теософска литература. Минавахме през магазините за детски играчки и там се купуваха “на килограм”.
Не искам да обяснявам как сме ги носили по самолетите, разбира се, нея това не я интересуваше. Людмила Живкова искаше всички тези пакети и кашони да отидат в ДСО “Младост”, което произвеждаше детски играчки. След което тя настояваше за отчет как са внедрени в производството. Благодарение на тези нейни инициативи се появи лего, различни играчки за развитието на децата.
Освен това бе забранила да се правят от пластмаса, трябваше да са дървени и от други екологични материали. Помня, че веднъж докладваха, че боите, с които работят, не са подходящи за децата.
Тя извика директора, помоли го да сменят боята, той каза, че нямат валута, с която да я внесат от чужбина по второ направление, и тя издейства средства от валутната комисия и им помогна да купят безопасни бои за децата. Лично следеше всичко, свързано с експерименталното училище в Горна баня (днес Италианския лицей).
Там идеята бе децата да се обучават с помощта на примери от изкуството и културата. Или примерно, ако урокът е посветен на някаква военна история, да се изучават и композиторите, и художниците от този период в часове по музика, по рисуване, всичко свързано с него.
В същото време акад. Благовест Сендов получи задача да създаде специален учебник по математика, който е различен от тези в останалите училища, за да се установи дали резултатите при децата няма да са по-добри. За целта ходихме в Англия, за да проучим метода на Мария Монтесори, при който обучението минаваше през призмата на изкуството и културата. Проведоха се конференции, преведе се литература, организира се детска градина, за да се осигури пълен цикъл. В училището се прожектираха филми, включително всички посветени на поредицата “Цивилизацията” на Кенет Кларк. Там се канеха видни писатели като Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров, за да запознаят децата с различни произведени. Впрочем, докато ние проучвахме във Великобритания образователната система, нашият посланик в Лондон проф. Александър Янков, който ми беше научен ръководител по международно право, сподели, че по негова инициатива през 1971 година е организирано посещение в България на Маргарет Тачър, тогава министър на образованието и науката в кабинета на Едуард Хийт. След посещението в нашата страна Тачър е много впечатлена и споделя пред Би Би Си: “Българите имат една религия – училището, и една църква – училището”. Освен това по нейно нареждане са изпратени книги за английските гимназии в България.
- “Асамблея на мира” е било едно суперамбициозно начинание. Казват, че с него Людмила Живкова е искала да създаде нов световен елит, приятелски настроен към България?
- Да, тя смяташе, че ако най-талантливите деца на планетата идват у нас, рисуват, пеят, пишат, ще ни опознаят и един ден, когато пораснат и са известни в своите професии или управляват своите страни, те със сигурност ще обичат България и ще имат чудесни спомени. А и родителите на децата ще имат положително отношение към нашата страна. Това бе нейният стремеж да се бори за мир, разчиташе, че през изкуството, през науката и с децата може да го постигне.
- Около нея е имало много умни хора, те ли го подсказваха?
- Не, когато тя бе с тях, внимателно слушаше, всичко подлагаше на критичен анализ, обмисляше различни варианти и накрая сама конструираше идеите си.
- Тоест Асамблеята е нейна идея и хора като сина на Рьорих нямат нищо общо с това?
- Да, това е нейна идея. Тя вярваше, че това е пътят към един нов, мирен и различен свят. Смяташе, че това е мисията и работеше до пълно изтощение за нея.
- В предишно интервю казахте, че именно така се е родила идеята да се празнува 1300-годишнината на България?
- Да, бяхме в Иран и там споменаха, че планират чествания, тя се замисли, започна да пресмята наум и попита защо и ние да не празнуваме юбилея си.
- Като генератор на такива идеи тя рано ли идваше сутрин в кабинета?
- Тя бе стопроцентов работохолик, но не идваше рано. Почти винаги закъсняваше, но затова пък вечер оставахме до късно.
- Какво мислите за прякора Червената принцеса?
- Каква принцеса? Тя имаше брат, защо той не направи някаква малка част от всичко, което реализира тя? Защо останалите деца на хората от Политбюро нямаха нейния размах? Какво пречеше и тя като всеки млад човек да се забавлява? Тя толкова много искаше да прекарва повече време с децата си, носеше им подаръци от чужбина, но беше безкрайно заета в името на своята цел. Живееше с мисълта, че има важна мисия на тази Земя. Тя положи невероятни усилия в много трудни моменти за страната, приемаха я на високо ниво, както президентът на САЩ Джими Картър, така и Леонид Брежнев в СССР, лидерите на Индия, Мексико и къде ли не?
- Каква бе тя в чужбина извън официалната програма?
- Когато бяхме в Иран, след като приключи официалната част, отидохме да разгледаме типичен ирански пазар във втория по големина град Исфахан. Тя купи подаръци за децата оттам и се обърна към мен: “Кириле, ти няма ли да вземеш нещо за децата?”. Аз си мълчах, стоях настрана. Но тя ме извика повторно: “Аз нали ти казах, поне вземи на жена си нещо, на децата...”. Аз пак мълча. На третия път тя вече ме скастри: “Аз колко пъти да ти казвам”? Тогава вече не издържах и обясних: “Моите командировъчни са 6 долара дневно, с тях какво да купя?”. “Защо не си ми казал”, попита тя. В този момент се обърна към охраната: “Дай на Кирил 100 долара”. Аз веднага се възпротивих: “Не, как ще ги връщам?”. “Вземи ги”, настоя тя. Когато се прибрахме, тя внесе докладна в Политбюро с въпрос как може да се направят корекции в командировъчните.
