Повечето университетски преподаватели, до които се допитахме, са единодушни - зрелостниците, които идват при нас, не могат да подреждат времето си
В петък е 15 септември, традиционният първи учебен ден у нас. Ще има отново късане на ризи и публично обяснение в любов към ученето. Което ще е традиционна публична лъжа.
Българите не обичат да учат и по-тъжното е, че не знаят как да учат. Каквито и новости да се въвеждат, промени в програми, учебници и прочее, резултатът ще е все плачевен. Един преподавател в университет, много кахърен, го разяснява защо е все така. Защото цялата система - не само в училище, но и в живота изобщо е направена, тъй щото
да се премират хората за послушание
Оценката в живота, личните ти постижения зависят от това колко прилежно изпълняваш задачите на учителката. И няма никакво значение кои задачи точно се решават в 6-и, а кои в 7-и клас. Нито колко тежи раницата, нито на какви таблети или компютри точно гледаш видеоуроците.
Този въпросният университетски преподавател бе много отчаян, че вече не може да си намира студенти за докторанти дори и от завършилите престижни университети по света. Основният проблем е, че българските деца не са научени на най-главното - че целта на образованието е да научиш да си любопитен и да решаваш проблеми. Второто нещо започва с подреждане на времето.
На този въпрос мнозинството университетски преподаватели, които попитахме, са единодушни - зрелостниците не могат да управляват времето си. Това за българското общество като цяло и образователната система в частност изобщо не е ценност. Напротив,
колкото повече се губи времето на учениците, толкова по-добре се приема това
Примерно, като бе пандемията и всички бяха онлайн, бе хвърлен огромен ресурс, за да може да се следи дали в реално време учениците и студентите слушат преподавателя си. Пълна дивотия - ако съответния урок или лекция го има онлайн, няма абсолютно никакво значение кога точно ще го слушаш, гледаш, наизустяваш. Важното е, че го имаш за ползване в удобно за тебе време. Всъщност най-ценното на онлайн уроците бе пропиляно с идеята, че макар и вкъщи, учениците трябва да отделят време в точно определени часове. А прословутите изпити след 7-и клас. Основната причина за лошите резултати през тази година не е в това дали изпитът е лесен, или труден и в кой клас какво точно се учи. А в простия факт, че
българските ученици не са научени да управляват времето си
Ако знаят това, те ще подреждат по-добре минутите изпитно време и ще постигат по-добри резултати. Това вероятно е първото и най-важното, което трябва да се учи в училище. Организираността е умение, което се научава. Ако го имаш, може да решаваш проблеми - да се явяваш на изпити или в далеч по-сложни житейски ситуации да вземаш правилните решения бързо.
През тази година учебниците до 7-и клас ще бъдат напълно дигитализирани, което според учители и родители, освен че ще намали тежестта на ученическата чанта, безспорно ще направи ученето нещо по-естествено и привлекателно за младите генерации. Защото общуването с екрани за милениалите и родените след тях е по-естествено и интуитивно, отколкото да отваряш книга. Тук се дава примерът с електронните дневници. Те се появиха преди 4-5 години като нещо експериментално, екзотично, а днес са навсякъде и никой не се учудва от тях, а се приемат за нещо естествено.
Но главното, което ще се промени от тази учебна година, са критериите за оценяване.
Идеята да се намалят броя на домашните не срещна подкрепата на учителите. Университетските преподаватели, които на бяха активни в обсъжднията имат своето виждане, което е разлочно от това на родителите, учителите и министерството.
Всъщност наскоро завършено проучване на Института за пазарна икономика показва, че фиксацията към тъй-наречените елитни училища, която подържа индустрията за частни уроци продължава само в 4 града - София, Пловдив, Бургас и Варна.
