Много голяма част от учебния процес в българското училище е строго регламентирана. И може би това е по-добрият начин, за да растат учениците и здрави, и в същото време да получат солидни знания.
В момента например върви спор да се намали ли броят на домашните работи на децата, един път или три пъти седмично да са писмените самостоятелни работи и дори една или три задачи да включват.
Спорът още не е стигнал до абсурдни нива - например да има ли подусловия една задача, или не, но и дотам може да се разпростре регламентът. Особено ако се намерят по-гласовити родители, които да поставят акцента върху спокойствието на децата, а не върху знанието. Защото (най-вероятно) са забравили, че училището преди всичко е място, на което децата им трябва да придобият умения и знания. А е ясно, че за това трябва да се положат и съответните усилия от страна на учениците. Ето защо учителят е този, който може и трябва да прецени колко домашни да даде на своите ученици, за да е сигурно, че имат знания по съответния предмет. Затова и едва ли е ефективен спорът колко домашни да им се дават.
Още по темата можете да прочетете тук.
