Близо половин милион българи - 495 хиляди, пътуват всеки ден до друго населено място за работа. Това установи анализ на Института за пазарна икономика по данни от последното преброяване на населението през 2021 г., в хода на което за първи път бе направено по-задълбочено проучване на ежедневната трудова миграция в България. Резултатите трябваше да дадат данни на управляващите за пътникопотока и следователно каква нужда от транспорт и транспортна инфраструктура има във и около тези населени места.
325 хиляди от тези ежедневни трудови мигранти
пътуват до друга община,
останалите - само до друго населено място в рамките на същата община.
Обикновено малки и не толкова развити икономически общини, които са близо до големи и развити, са донори на работна сила за тях.
Лидер безспорно е Перник, където
14 400 от жителите пътуват всекидневно
до столицата и нейните околности: Божурище, Елин Пелин. Това представлява 39,1% от трудовата сила на Перник. (виж картата)
Но има други по-малки общини, в които значително по-голяма част от местното население пътува ежедневно. Например в Антон и Чавдар съответно 66% и 64% от трудоспособното население пътува всеки ден, за да работи другаде.
Ежедневната трудова миграция от Перник към столицата прави трафик от около 30 хиляди автомобила всеки ден само в едната посока, като това движение е по две основни направления – последните 19 километра от магистрала “Струма” преди столицата и също такова разстояние през Владая и Княжево. Немалка част от движението – около 30%, е с автобуси или влак.
От своя страна трудовият пазар в самия Перник
също привлича около 2000 души, идващи най-вече от Радомир, Брезник и Трън.
На второ място след Перник като донор на работна сила изненадващо се нарежда вторият по големина град в България – Пловдив. 11 200 негови жители го напускат всеки ден, за да отидат на работа в друга община. За неговите мащаби това е едва 7,5% от хората в трудоспособно възраст.
Стара Загора е на трето място в страната като донор на работна сила за други общини, като това е свързано най-вече с енергийния комплекс в Гълъбово и Раднево, където се намират основните въглищни тецове и мините от комплекса “Марица-изток”. Стара Загора се напуска всеки работен от 7746 нейни жители. Горе-долу по толкова жители на Бургас и Варна също работят в друга община. Това обикновено са близките курорти, но и индустриалните центрове около двата черноморски града, които се намират в Сарафово, Аксаково, Белослав и др.
Любопитното е, че Несебър, към който се числят и Равда, Слънчев бряг и Свети Влас, е на пето място в страната в другата класация – на общините, които привличат най-много работници от другаде. Всеки ден
в общината идват на работа 8 хиляди души
Те са заети изключително в туризма и в обслужването на имоти – Несебър е общината, лидер по брой на сключените имотни сделки, в която и сега продължава да има ръст на фона на спада в цялата страна.
Най-привлекателният трудов пазар в България обаче безспорно е този на столицата - всеки ден той привлича 67 176 души. Като извадим 14 400-те перничани, останалите 52 600 души пътуват всеки ден от Елин Пелин, Костинброд, Своге, Божурище, Горна Малина, Ихтиман. За столицата обаче всички тези хора не представляват съществен дял от трудовия пазар - едва 8,8% от работните места в София се заемат от пришълци.
На второ място идва Пловдив с 34 хиляди души ежедневно, Варна – с 16 хиляди, Бургас – с 9 хиляди (виж картата). Но заради мащабите на тези градове и там местната трудова сила представлява мнозинството работещи.
Има обаче общини с много малко местно население, което определено не достига за развитата индустрия в тях. Например Челопеч има нужда от значително повече работници, отколкото може да предложи местното население и
75% от работните места се заемат от хора, живеещи в други общини
Сравнително подобно е и съотношението местни-пришълци в чисто туристически общини като Созопол и Несебър, тъй като тази индустрия има нужда от много персонал. В първата 73% от работните места са заети от хора от други общини, които пътуват всеки ден до Созопол, а в Несебър - 67%. При това в тази сметка влизат само хората, които спят другаде, а пътуват всеки ден на работа до тях, без да се броят онези, които се хващат там на работа за целия сезон.
Подобно е положението и в Банско – 31% от работните места там са заети от хора, които пътуват всеки ден от Разлог, Белица, Кресна и Гърмен.
Не бива да се забравя и че други 176 хиляди млади българи пътуват до друго населено място всеки ден, за да учат. Те са предимно ученици в горните класове или студенти.
Преброяването показа, че цялата тази всекидневна миграция, която обхваща около една пета от работната сила в страната,
се извършва най-често с леки коли,
ванове или служебни микробуси – 70,8% от пътуващите декларират, че ползват такъв вид транспорт.
С редовни автобусни линии пътуват значително по-малко, а само 5% от тази ежедневна трудова миграция ползват влак.
Повечето от пътуващите до друго населено място - 74,3%, все пак живеят и работят в рамките на една и съща област. Единствено в Перник и в София-област преобладаващата част от хората пресичат границите на областта, в която живеят, за да отидат на работа.
Голям кипеж в малките градове край София и Пловдив - едни идват да работят, други само преспиват там
Голяма част от местната индустрия на Пловдив се намира на практика в съседните Марица, Куклен, Родопи, Садово. Всички тези общини плюс Карлово и Асеновград се нареждат в топ 15 на общините по брой жители, които пътуват за работа до друга община.
Част от трафика, който правят тези хора, ползва магистрала “Тракия”, по протежението на която около Пловдив има редица индустриални зони. На практика цялата тази територия е със силно развита индустрия, която според други изследвания
прави около 7,6% от БВП на страната
Около София се получава същото - всеки ден трудовият пазар на Горна Малина се пълни с 57% от други общини, Божурище с 38%, на Елин Пелин с 24%. В същото време 64% от работещите в Чавдар, 58% от работещите в Горна Малина, 51% от работещите в Своге и 38% от работещите в Елин Пелин пътуват всеки ден до друг град.
Близо 10 хиляди от жителите на София я напускат всеки ден, за да отидат на работа в Своге, Елин Пелин, Костинброд или Божурище. Но за мащабите на столицата това е едва 1,4% от нейната работна сила.
Този трафик би бил невъзможен без разширението на околовръстното шосе и северната скоростна тангента, но напоследък дори те се оказват недостатъчни.
Божурище например напоследък стана почти невъзможен за влизане за тировете, които образуват огромни опашки всеки ден.
Миналата седмица икономическият министър Богдан Богданов и главният архитект на столицата арх. Здравко Здравков обсъждаха мерките за правене на втори вход към индустриалната зона на Божурище, тъй като се оказа, че понякога и 40 минути не са достатъчни за влизане в зоната.
