- Опитите ударили на камък, но Лина Ларшон не се отказва
- Ако намери изоставилата я жена, ще я пита защо, но без гняв и обида
Една шведска музикантка упорито търси корените си в България. Един от многото въпроси, които си задава, е от българския ѝ род ли идва любовта към точно това изкуство, има ли близки, които също са се посветили на него.
Лина Ларшон е осиновена от България, знае това от малка, отдавна го е приела, но много иска поне да научи коя жена я е родила.
Преди години наела дори детектив, но всичките му усилия да научи нещо за произхода ѝ ударили на камък. Лина обаче не се отказва.
“Искам да намеря майка си и ако успея, ще застана пред нея е ще я попитам защо ме е изоставила. Но без гняв и обида, просто искам да науча какво се е случило”, казва тя.
Лина Ларшон е родена на 15 юли 1980 г. в тогавашния град Средногорие, създаден от сливането на Пирдоп и Златица по соцвреме.
Името на майка ѝ е Султана, бащата е неизвестен. Кръстена е Вергиния и е оставена за осиновяване в дом “Майка и дете” в Златица. Оттам я взимат българката Иванка и съпругът ѝ от Швеция Роналд Ларшон, когато е на малко повече от година и 4 месеца.
Иванка е софиянка, но в средата на 70-те години работи в прословутия грандхотел “Варна” (известен като Шведски) в курорта Дружба. Там се запознава с бъдещия си съпруг и се женят. Тя забременява и ражда близнаци – момче и момиче, но преждевременно децата умират след едно денонощие. Иванка има гинекологичен проблем и двамата с Роланд решават да си осиновят дете от България.
Вече живеят в Швеция и сестрата на Иванка и кумата им помагат. Но не те се спират на Вергиния, тя ги избира.
“Като ги видяла в дома, се затичала към тях и те разбрали, че това е детето за нас”, спомня си днес осиновителката.
Иванка и Роланд кръщават дъщеря си Лина, но запазват и даденото име от майката Вергиния и така момичето е с две имена.
В музикалната си кариера обаче ползва само Лина. Тя израства в Швеция, където и по онова време няма никакви предразсъдъци по отношение на осиновяването.
Местните власти, уредили документите на момичето, съветват родителите да му кажат истината съвсем рано.
Лина прилича много на майка си, но не са правили и опит да скрият факта на осиновяването от нея.
“Беше на 6-7 годинки, когато ѝ казахме. Като дете тъжеше, преживяваше, че е изоставена от майка си, питаше се защо”, разказва Иванка.
Лина твърди, че винаги е знаела, че е осиновена. И че отдавна иска да научи фактите около своя произход. В онези години в Швеция имало популярно тв предаване, в което хората търсят своите истински родители, братя, сестри и всякакви близки. Не успели обаче да помогнат на момичето, защото властите в България отказали всякаква информация, обяснили, че по темата има пълна секретност.
Иванка и Роланд завели Лина в Златица, когато била на 18-19 г. Посетили дома, в който е оставена, накупили подаръци на децата, настанени там, но пак не успели да научат нищо – персоналът не им предоставил никакви данни заради тайната на осиновяването.
Пробвали и през съда, но и там им обяснили, че не могат да разбулят случая.
Така преди 3-4 години наели детектив от България, който се опитал да разкрие данните, прекарал 2 седмици в Златица, но ударил на камък.
“Името на майката е мюсюлманско. След като е родила, може да са сменили името ѝ по време на т.нар. възродителен процес, може да е от хората, които напуснаха страната при Голямата екскурзия, и вече да не живее в България. Може би затова не можем да научим нищо за нея”, предполага Иванка.
За разлика от други осиновени, търсещи истината за своя произход заради здравословни проблеми, при които е важно да се знае има ли генетична предразположеност,
Лина има друга мотивация – любопитството да знае откъде идва: “Винаги съм искала да знам откъде са моите корени, откъде е кръвта ми, кои са моите майка и баща, имам ли братя и сестри. Искам да науча защо майка ми ме е изоставила. В дома ми казаха само, че тя е била на 18 г., когато ме е родила без брак, искам да знам дали е вярно. А искам да науча и кой е баща ми”.
Вече не изпитва болката и гневът от детството и би разбрала майка си, ако не е можела да я гледа заради общественото мнение в онези години, особено ако жената е живеела в някое малко село, или пък ако е имала материални затруднения.
Иванка Ларшон и съпругът ѝ, който вече е починал, винаги са я подкрепяли в стремежа да установи фактите.
Самата Лина има голямо семейство – две свои деца от мъжа, с когото живее, но той има и други две от предишна връзка.
Обича България, харесва ѝ да идва тук, но не говори добре български, за което съжалява.
А майка ѝ Иванка поема вината за това и отчита като своя грешка, че не е научила дъщеря си да владее добре родния език. Двете ще продължат да търсят биологичните родители на Лина, за да запълнят празнината в информацията за произхода ѝ.
И са категорични, че не биха искали да причинят нищо лошо на тези хора – не знаят как се е развил животът им и не биха допуснали да объркат каквото и да било в него.
