Как да се направи лятна кошара, да се доят ръчно овце и как се води стадо по 10-15 км в планината, какви са разликите в породите овце и кози. Това са част от темите, по които се обучаваха първите 20 курсисти в Академията за овчари, разказва собственикът Тодор Георгиев от Кресна.
Той има мандра, а клиентите, които пробвали продуктите, идвали на място, за да видят къде и как се отглеждат животните. Затова решил да събера група от 20 души, които да прекарат в планината 10 дни. Имало хора от IT сектора, собственик на строителна компания, ресторантьор, търговец и др. Георгиев искал да им предаде знанието, което има за отглеждане на редките породи - каракачанска овца и калоферски кози.
Дядо му отглеждал тези автохонни породи в Пирин, след това баща му, а сега той и семейството му имат близо 1000. Казва, че никак не е лесно да се отглеждат високопланински стада. Те се качват през лятото на 2600 м надморска височина и там прекарват 3 месеца. Искат се специални познания как да се качи стадо от стотици животни по тесните планински пътеки.
“Повечето курсисти ставаха заедно с мен в 6 ч сутринта. Първата ни задача беше да издоим овцете, трябва да се прави ръчно. Когато хванеш вимето, разбираш какво е здравословното състояние на животното. В началото овцете се плашеха от курсистите и бягаха. После свикнаха с тях. Показвах им и как се прави лятна планинска кошара с подръчни материали. Там животните се вкарват за доене, обезпаразитяване и др. Но по принцип нашите животни целогодишно пасат навън, намират си паша и през зимата, допълва Тодор.
Накрая всички получили сертификати. Някои от курсистите за първи път заковавали пирони, други чак сега разбрали, че има такива стари български породи. “Разясних им стандартите и параметрите на породата, как да различават мъжко от женско. Имам вече много желаещи за есенния курс”, допълва Георгиев. Според него обучението трябва да е в 4 семестъра - всеки сезон, защото грижите за овцете и козите си има специфика. Така курсистите ще се научат и как да израждат малките например.
