- Ваня Министерска, а не държавата търсят пострадалите за помощ и подкрепа
- Кървав пиар и нищо друго - така определя тя законовите промени за интимната връзка
Те не искат да са в новините. Попадат в тях неочаквано заради внезапната трагедия, която ги връхлита и променя живота им.
Близките на жертвите на домашно насилие, завършило със смъртта на техните дъщери, сестри или майки, се борят с мъката различно - така както всеки, който е преживял престъпление.
Някои се
затварят,
други обаче
посвещават
живота си на
това да помагат, защото само този, който е изпитал болката, знае и как да я притъпи.
Един от вдъхновяващите примери за борбеност, съпричастност, готовност да помогне и на други хора, срещнали се с насилието и загубили своите деца, е Ваня Министерска. Тя е майка и баба на убитите на 29 октомври 2018 г. в София Дарина и Никол.
Убийството на 23-годишното момиче и нейното дете предизвика вълна от гняв и състрадание преди пет години. Осъден на 30 години е Викторио, който е баща на Никол и е живял на семейни начала с Дарина.
Такова унижение
като жена,
като българка,
като майка и
баба на убити
вследствие
на домашно
насилие
като що-годе интелигентен човек, досега не съм изпитвала.
Докога в България тежестта на доказване ще пада върху жертвата? Така ли ще борите престъпността? Това е кървав пиар, нищо друго. Що за глупост? Втора системност като тази недействаща в НК ли създавате? Целта ви може би е да се увеличат и бездруго грандиозните злоупотреби с този закон, разнородната съдебна практика в услуга само и единствено на насилниците ли, или какво?
Това написа във фейсбук Ваня Министерска часове след като народните представители приеха текста за интимната връзка в Закона за защита от домашното насилие.
В сряда пък беше на делото срещу Орлин и Пламен Владимирови - бащата и синът, подсъдими за убийството на Евгения на 13 октомври 2021 г., за да подкрепи семейството на младата жена.
През последните години Ваня Министерска превърна борбата с домашното насилие в своя кауза. И затова жертвите търсят точно нея.
Не си ли го преживял на собствен гръб, няма как да го разбереш. Непрекъснато трябва да се говори за домашното насилие, и то от гледна точка на преживявания, на превенция. Не се ли направи, няма излизане от омагьосания кръг. Всеки човек си казва: Аз добре съм възпитал и образовал детето си, няма как на мен да ми се случи. И не може да забележи малките индикации.
Това каза майката на Дарина в интервю за “24 часа” през 2019 г. И предупреди, че
докато няма
статистика
колко са
жертвите на
домашното
насилие, няма да
има и решение
Четири години по-късно статистика продължава да няма. Данните, които медиите публикуват, се събират от МВР, прокуратурата, съда, неправителствени организации. Всички те представят собствена статистика, единна няма, заради което и истинските мащаби не са известни.
За да проумее какво се случва в душата на престъпника, какво кара един човек да посегне на живота на друг, Министерска завърши криминална психология в Югозападния университет. И вероятно съвсем скоро ще започне и да практикува. Тя беше и активна с предложенията, когато преди повече от 3 години започнаха да се пишат промените в Закона за защита от домашното насилие. Тези, които бяха приети едва в края на юли тази година. Разочарова се обаче, когато държавата реши да абдикира и възложи своите задачи на неправителствени организации.
Както Ваня, така и съпругът ѝ Георги започват да се интересуват от темата “домашно насилие” след 29 октомври 2018 г. - деня, когато са убити Дарина и Никол.
Тогава разбират, че на насилие от своите партньори са подложени десетки българи, че местата в кризисните центрове не достигат, че подложените на физически и психически тормоз
момичета
мълчат и крият
от родителите си. Двамата започват да се връщат назад и да си спомнят жестове, подхвърлени думи, които са издавали, че не всичко в младото семейство на дъщеря им е наред.
Година след убийството на Дарина и Никол на гроба им е оставено писмо от неизвестна жена.
Как да вярваш на човека, който единия ден е прекрасен, а на другия е зъл и непознат. Чупи, крещи, посяга ти, а после съжалява. Гони те по пантофи пред блока, а след това твърди, че е в депресия и ще се самоубие!?И ти си виновен за неговите състояния. Заплашва те с нож и после той бил зле психически и емоционално съсипан, а моите чувства, пише в писмото.
През годините гробът на Дарина, превърнат в олтар от нейните родители, 4 пъти беше поругаван. Мъж пък задигна двете статуи от него. Късани са и некролози на младата майка и момиченцето.
Двете са убити в рамките на осем часа на 29 октомври 2018 г. Викторио първо застрелва с два куршума в главата Дарина. 3 дни преди това тя му съобщила, че
иска да се
разделят
заради тормоза
върху нея
След като почти от упор я прострелва веднъж, произвежда и втори контролен изстрел. Престъплението е извършено в апартамента на ул. “Бели Дунав” в кв. “Надежда”, където двамата живеят.
Преди да я убие, я повалил на земята с юмрук.
Тялото на младата жена е открито около 17 ч именно от нейните родители Ваня и Георги Министерски, които, притеснени, че не отговаря на обажданията им, отишли до апартамента.
С помощта на ключар отворили входната врата. В хола на пода било безжизненото тяло на единственото им дете.
По същото време Викторио, който тогава е на 26 години, броди из София с Никол в ръцете си.
По пътя заплашва с пистолет таксиметровия шофьор, който го откарва до постройка край столицата. Там застрелва и момиченцето. Твърди, че опитал и себе си да убие, но само леко се ранил.
Викторио Александров беше един от извършителите на убийства, заради които през 2019 г.
законът беше променен така, че при признаване на вина да не се измъкват от доживотната присъда
Даже делото срещу него започна в Софийския градски съд само няколко дни, след като поправката влезе в сила.
За разлика от Орлин Владимиров - съпруга на убитата Евгения, който не продумва, Викторио доста детайлно обясняваше и обвиняваше всички за неудачите си.
Пcиxиaтpи и пcиxoлoзи, които му правят експертиза преди делото, казват, че у него се наблюдават пpeкoмepнo жeлaниe дa ce нaлaгa, нeзaчитaнe нa чyждaтa индивидyaлнocт и склонност към манипулации чрез представянето си като жертва. За съда обаче тези заключения не били в подкрепа на тезата за изключителна тежест на деянието, а могат да обосноват единствено необходимостта от повече усилия за постигане поправяването и превъзпитанието му.
Първият съд му даде 20 години затвор, вторият го осъди до живот, а ВКС - окончателно на 30 г. лишаване от свобода. Така му се отвори и възможност след десетина години да поиска да бъде пуснат условно предсрочно. Присъдата впрочем изненада доста, тъй като умишленото убийство на беззащитно малолетно дете се наказва най-тежко.
