- Цените намаляха едва напоследък въпреки спадналите разходи за енергия, транспорт и опаковане
- При пилешкото няма толкова големи разлики
Само преди около 5 месеца яйцата на българския пазар удариха абсолютния рекорд по повишение на цените – за година скочиха с цели 87%. Тогава Комисията за защита на конкуренцията се самосезира и започна проверка дали няма забранено споразумение между фирмите производители или между тях и търговските вериги.
Защото излезе, че спрямо година назад цените на едро на яйцата са се увеличили със 77%, но по магазините техните цени се бяха вдигнали с 87 на сто. Същата проверка тогава започна и срещу производителите на мляко.
Към днешна дата и двете проверки не са
приключили, въпреки че по закон трябва да се проведат в рамките на един месец. Но има вратичка, която позволява при особено важни и трудни случаи този срок да се удължава много пъти.
Докато трае проверката дали производители и търговци не са са наговорили да държат цените високи, нещата се промениха. Енергийните разходи на фермерите се понижиха чувствително, фуражите вече не са толкова скъпи, а както у нас, така и в цяла Европа последиците от птичия грип започнаха да се преодоляват.
Днес за разлика от март 50 ст. е пределната, а не най-ниската цена на обикновените кокоши яйца по магазините. По-големите яйца – размер L, все още струват по толкова, но по-малките, особено когато се предлагат в по-големи разфасовки, често са по 45 ст. А когато има промоции, цената пада и до 40 ст., а понякога и по-ниско.
Но проблемът продължава да е същият
и на практика яйцата поскъпват с твърде много, докато стигнат от фермата до магазина – пак с около 50 процента в най-добрия случай. Но разликата често стига и до 70%.
Към днешна дата цената на яйцата на едро се е увеличила на годишна база с 12,4%, но по магазините е с 38,9% (виж инфографиката).
На този факт трудно може да се намери обяснение, при положение че основните разходи на търговците – за енергия, транспорт и опаковане, също намаляха значително.
Изключение правят разходите за заплати, но това не обяснява защо при останалите основни хранителни стоки маржовете в цените, макар също да са високи, не са чак толкова големи.
Преди около месец председателят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов се оплака публично, че в България са внесени около 2,5 млн. украински яйца на свръхниски цени. От обяснението му пред “24 часа” излезе, че те не са достигнали до крайния потребител през магазините, тъй като вероятно търговците са преценили, че няма да се продават, ако хората узнаят за произхода им. Но са се реализирали на едро по Черноморието, най-вече по заведенията.
Той изрази учудване, че в Украйна в условията на война може да има такова производство, при това с ниска себестойност
Но 2,5 милиона яйца на фона на общия внос у нас (виж инфографиката) са нищожно количество. В случая обаче е станало нещо друго важно за този пазар - много по-големи количества украински яйца са се насочили това лято към гръцкия пазар, а той е много съществен за българските производители, които в момента са почти изместени от него.
Всяка година българските производители
изнасят в чужбина по над 220 млн. яйца,
а за периода от януари до април т.г. има 58% ръст на този износ. Именно тези приходи позволяват на бранша не само да оцелява, а и да се развива сравнително добре.
В същото време у нас винаги е имало внос на кокоши яйца, който точно тази година се е увеличил чувствително и вероятно е спомогнал цените по магазините все пак да бъдат удържани в някакви граници.
Има голямо разминаване между вдигането на цените на яйцата и на самото птиче месо. В периода между началото на миналата година и началото на тази пилешкото поскъпна средно с около 30%, но при него няма чак такава разлика между цените на едро и на дребно.
Обяснението е в различните технологии и разходи. Бройлерите се отглеждат за кратко време - само няколко месеца, колят се и се предлагат на пазара, докато яйцата се снасят от кокошки носачки, които се отглеждат минимум 2-3 години.
Освен това при яйцата има много повече разходи, върху които влияят енергийните цени – за опаковане, за специализиран транспорт, за съхранение.
Носачките се хранят с по-различна храна от бройлерите за месо. У нас най-често се прибягва до слънчогледов шрот, но някои производители ги хранят и директно със слънчогледово олио.
Според Ивайло Гълъбов до началото на войната
ЕС е изнасял за Русия огромни количества пилешко месо
и бройлерни яйца за мътене. След нахлуването в Украйна този износ е секнал и цялата тази продукция е била насочена към пазарите в ЕС, което е потиснало по естествен начин цената, в противен случай поскъпването щяло да е още по-голямо.
На нашия пазар се внасят основно яйца от Полша, но в момента има и румънски, германски, унгарски и чешки, макар и в по-малки количества. Обикновено този внос се прави от големите търговски вериги, но става дума за единични количества, предимно бели яйца, които се търсят по-малко от българския потребител, независимо че са малко по-евтини.
