- От тук са излезли 81 лекари, 16 стоматолози и 6-има фармацевти, пръснати из цялата страна
- Доктор само във вторник при толкова възрастни не е достатъчно - срамно е десетки хора в бели престилки да сме дали, а да се чудим как да получим помощ при нужда, казват местни
Смолянското село Славейно, известно с най-многото лекари на глава от населението в България, остана без доктор.
“Добре дошли в Славейно, свещено място за българската медицина”, пише на табела на входа на селото. Всяко година в Славейно се събират за три дни лекари от цялата страна и чужбина, за да изберат най-добрите сред тях за наградата в памет на проф. д-р Константин Чилов.
Според изчисленията на д-р Илия Киряков, който проследява биографиите на всички медици от век назад, от Славейно са излезли 81 лекари, 16 стоматолози и 6-има фармацевти.
Става въпрос само за хора, родени в Славейно, а не за снахи и зетьове, иначе с тях броят им ще е много по-голям.
Всички обаче са пръснати из страната и чужбина. Родното им село сега се обслужва от д-р Керемидчиева от Момчиловци, която го посещава всеки вторник.
“През лятото е по-лесно, но когато паднат снеговете, е голямо изпитание за хората
Тук живеят 60 души, но 45 от тях са на възраст от 70 до 90 г. Трудно се придвижват, за да потърсят лекарска помощ. При повикване “Бърза помощ” от село Баните идва бързо. Д-р Шаламанова бе последният лекар, който бе в Славейно, но се пенсионира и се прибра при децата си в Пловдив”, казва кметският наместник Тодор Рудев, който минава за един от най-младите.
Остава ни славата, че единствено в Славейно има музей на лекаря в България”, добавя Рудев.
Всъщност музеят е на първия и най-прочут лекар от Славейно - д-р Константин Чилов.
Къщата музей е изградена от племенника му Пейо Шишманов, а наследниците я дариха на българските лекари за техен дом. Къщата от над 20 години е домакин на т.нар. Чилови дни.
В нея са личните вещи на професора, свързани с работата му, богатата му библиотека и картините му. Завършил е медицина във Виена с помощта на брат си Никола, който се дипломира като инженер в Ерланген, Германия, отваря химическите заводи в Костинброд и се издига до най-крупните български индустриалци през 30-те години на ХХ век.
До края на живота си докторът спазвал дадения пред батко си обет,
за да получава издръжката си - да отбягва съблазънта на жените и политиката
“Парите, заради които ме смятат за един от най-богатите хора, не са мои, те са на българската химическа индустрия и с тях аз искам да я развия на световно ниво.
Затова ти ще трябва да пестиш и последната стотинка. Най-хубавите жени са във Виена, а и политиката е актуална. Захванеш ли се с тях, нищо няма да излезе от теб!”, казал поучително Никола на по-малкия си брат.
Макар и обявен за враг заради буржоазния си произход, д-р Чилов става редовен професор в София, а от 1948 г. - член-кореспондент на БАН. Той е уникален преподавател.
Основава школа за български лекари клиницисти, учени. Публикува над 200 медицински статии, издава учебници по вътрешна медицина - хематология, бъбречни, ендокринни, стомашно-чревни и инфекциозни заболявания. Местните разказват, че
Чилов е бил изключително внимателен към пациентите и на никого не вземал пари за лечението
Проф. Димитър Шишманов е следващото голямо име в медицината от докторското село. Двете му дъщери също са лекари. От фамилията Шишманови освен тримата има поне 10-ина души, свързани с медицината.
Професорът е бил началник на Клиниката по сърдечносъдови, ставни и бъбречни заболявания към сегашната ВМА. Бил е 16 години подпредседател на Националното дружество по кардиология, основател на Българското ревматологично дружество и негов председател. Умира през 2009-а.
“Лекар само във вторник при толкова възрастни хора не е достатъчно. Срамно е толкова лекари да сме дали на страната, а ние тук да се чудим как да получим помощ при нужда”, казва Руска Шкодрова, която е личен асистент на няколко човека.
В селото са родени д-р Димитър Илчевски, д-р Илия Киряков, д-р Кина Кожухарова, д-р Георги Кожухаров, всички са били уважавани и успели лекари кардиолози, гинеколози и в почти всякакви специалисти.
Докторското село не е единственото в Смолянско, където има недостиг на лекари.
По здравна карта в областта трябва да има 76 доктори, а те са 62. От началото на годината са починали двама лекари от доболничната помощ в региона. Те са обслужвали пациенти в Девинска и Доспатска община. Все още практиките на починалите лекари са незаети.
