„България е последната държава членка на ЕС, която може да ни чете лекции“, каза преди няколко дни президентът на Република Северна Македония г-н Стево Пендаровски. В същото си изказване той твърди, че в т. нар. критерии от Копенхаген, които са основни за влизане в Европейския съюз, не се говори нищо за проблемите на историята. Президентът на РСМ заяви също, че в ЕС знаят на какви критерии наистина трябва да отговаря една страна кандидат-член и им е ясно, „че преди три години срещу Северна Македония е създаден прецедент с опитите на България да наложи исторически критерии или критерии за ревизия на историята”.
Доколкото ми е известно, г-н Стево Пендаровски е завършил „право“ в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Пак там защитава докторат на тема „Външна политика и политика по сигурност на ЕС и малките държави: Рамката на националния дискурс“. Преди да стане политик е бил доцент в Университета „Американ колидж“ в Скопие, където преподава предмети като международна сигурност, глобализация, световна политика, международни организации и институции, тероризъм. Автор е на редица книги и трудове, публикувани в Република Северна Македония и чужбина.
Защо цитирам тези общодостъпни от „Уикипедия“ данни? Ами защото се оказва, че г-н Стево Пендаровски ми е почти колега. Е не съвсем, не е историк, но е „хуманитар“. А това ще рече, че е чел много – не само скучното „право“, но и история на света, на държавите, нали е специалист по „световна политика“. А и бил написал книги и статии, някои – публикувани в чужбина.
Като колега и научен творец, няма как президентът на РСМ да не знае крилатата латинска фраза „Verba volant, scripta manent“. За тези, които още не са научили езика на древните римляни, ще преведа: „Думите отлитат, написаното остава“. Много я обичам тази поговорка, защото тя до голяма степен осмисля нашия живот. А и напълно отговаря на написаното от един български владетел през IX в. – от онези, дето в Северна Македония им викат „бугари-татари“. Та става дума за хан Омуртаг, който накарал да издълбаят и да останат „во веки веков“ мъдрите слова: „Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа този надпис, си спомня за оногова, който го е написал!“
Да, но хуманитарът и доктор по политология г-н Стево Пендаровски не иска да вярва на написаното. Нещо по-лошо, той май въобще не иска да чете. Боже, какво прави политиката от иначе нормални преди хора - впрочем не само в РСМ, но и у нас! Иначе няма как да си обясним защо президентът на РСМ ще обвинява българската страна, че ревизирала и фалшифицирала историята, като изкарвала етнически чистите от памтивека „македонци“ – „бугари-татари“.
Аз все пак не искам да повярвам, че г-н Стево Пендаровски съвсем се е отказал да чете. Затова, като историк-медиевист, ще му предложа малко материал за четене, което автоматично означава – за размисъл. Ако, разбира се, още някой мисли в РСМ.
Този път няма да се занимавам с познатия до болка на читателите Битолски надпис. Не помня колко пъти съм цитирал собствените признания на цар Иван Владислав, племенник на цар Самуил, че е „самодържец български“ и „българин родом“. Не знам колко пъти съм споменавал как в първите печатни книги от началото на XIX в. създателите на „македонското“ Възраждане (пардон, Преродба на днешния им литературен език) Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович гордо заявяват, че пишат на „български език“. Или за братя Миладинови, които сами си казват, че събират „български народни песни“, а днес в скопските издания ги обръщат на „македонски“.
Искам да дам думата на другите, нали на нас, българите, все ни пука „какво ще кажат чужденците“. Ще започна от византийския император Василий II Българоубиец, победил цар Самуил в десетилетна кървава война, следена със затаен дъх в цяла средновековна Европа. „Много и големи са добрините – пише василевсът през 1018/1019 г., - с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена на нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея].” „Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с Божия помощ тая държава (българската – Н. О.) ни се подари в подчинение от Бога”.
Тези слова са известни и на широката публика, но не са много хората, които знаят защо императорът е наречен Българоубиец. В РСМ вероятно ще кажат, че това е „бугарска пропаганда“. Всъщност тези думи са изречени от византийския писател от XIV в., монахът Ефрем. Ето как звучи в неговата историческа хроника-поема пасажа за епохата на император Василий II Българоубиец:
„И нелошо справил се с държавата, // на Самуил – владетел на България, // и в битката погубил много българи, // тъй станало, че след като избухнала, // били пленени хиляди от мизите, // и общо те били петнайсет хиляди, // и ослепил той с пълно право всичките. // Водачи слаби дал им само няколко –// че с по едно око били оставени. // И ги оставил да се върнат в Мизия, // и царят им, видял ги за нещастие, // умрял, ранен от скръб и отчаяние. // Затуй великият Василий, Август наш, // зоват го всички – Българоубиец! // Взел западните градове на мизите, // двата Преслава, Охрид, Скопие, // известните град Видин и град София, // ведно със Перник, с крепостите трийсет пет, // и сторил ги подвластни на ромеите!“
Гадна византийска пропаганда, а? Сигурен съм, че така ще кажат „скопските историчари“. Ами да, те ромеите още преди 700 години са се сдушили с „бугарашите“. Нали заедно са тъпкали горкия македонски народ!
Но и за такива недоучени и невежи хора изтънчените византийски писатели са казали каквото трябва. Например известният поет и тълкувател на античните автори Йоан Цец (XII в.) пише с тънък хумор в своята „Хилиада Х. Възхвала на Солун и кои са пеонците“, която е интересен коментар на Омировата „Илиада“:
„Всички пеонци са българи, // ти на глупаците вяра им нямай! // Някои смятат пеонците, // уж че от тях са различни. // И също тъй смятат, невежите, // че Аксиос е различно от Вардар“. // Някога тези пеонци, // Пинд планина са владели, // и под властта им били са, // някога Драч и Лариса. // Някога близо до Цариград, // тяхна била е земята. // Чак до преславното време, // на самодържец Василий, // който успя да превие врата им, // да ги превърне във роби, // в плен на ромейската сила“.
Малко пояснения за хората, които не са специалисти по средновековна история. С „Мизия“ и „мизи“ ромеите често заместват етнонимите „България“ и „българи“. „Пеонци“ пък е името на тракийско племе, населявало територията на днешна РСМ и византийците винаги го използват, за да назоват обитателите на югозападните български земи. „Аксиос“ е гръцкото наименование на река Вардар и в случая Йоан Цец иронизира онези невежи, които не знаели, че „пеонци“ е равно на „българи“, а „Аксиос“ - на „Вардар“. А по-нататък византийският поет описва прекрасно пределите на Българската империя от времето на царете Симеон, Петър и Самуил!
Ето това е истината, г-н президент на РСМ. Изчезналите днес, но мъдри византийци, наследници на още по-мъдрите римляни, са я казали ясно. Разбира се, днес вие може да се определяте както си искате. Демокрация е, щом се оказа, че има 31 пола, защо да няма и македонци. Но моля, доктор Пендаровски, не бърникайте в историята!
