- Борисов отвръща на Радев, че по време на служебните правителства 5 млрд. лв. от горивата изтекли към Русия
- Депутати искат президентът да обясни къде вижда, че се бранят корпоративни интереси, и дали приема държавата за корпорация
Втори ден не стихват политическите страсти заради намерението на управляващите да прекратят в най-кратък срок концесията на “Лукойл” за пристанище “Росенец”.
Те избухнаха в сряда, когато лидерите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха в парламента промяна в закона, според която договорът се прекратява в срок от една седмица след гласуването на поправката. Тогава президентът Румен Радев заяви, че вижда в това или корпоративни интереси, или кризесен пиар. И допълни, че концесията била дадена през 2011 г., когато премиер бил Бойко Борисов.
В четвъртък дойде ред на отговори и искания за обяснения на президентските изказвания.
Борисов опонира на президента за това, че концесията на нефтения терминал “Росенец” е подписана, когато той е бил премиер. “И сега започваме да си говорим кой дал концесията. Едно време, когато Иван Костов подписа за приватизацията на “Нефтохим Бургас”, тогава е дадена и концесията, доколкото знам. Това пристанище е съществен елемент от рафинерията”, каза Борисов.
И припомни ситуацията с цените на горивата, когато на власт са били служебните правителства, назначени от Румен Радев. “В продължение на две години 5 милиарда изтекоха към Русия. Айде сега, аз започнах много меко, че президентът трябва да е обединяваща фигура.
По кое време с левче ви ограбиха
и от нафтата, и от бензина?”, обрисува положението лидерът на ГЕРБ.
Според него, докато от партията му обяснявали, че грабят всеки българин с лев в цената на горивата, те поевтинявали само със стотинка-две, а парите продължавали да изтичат от България. “Да си спомним какво направиха служебните правителства - хаос, нищета и мизерия, чудовищна инфлация, летящи цени. Да се връщаме ли пак на това? Безспорни факти”, каза Борисов за служебните правителства.
В офанзивата срещу Радев се включи лидерът на ДБ Христо Иванов, казвайки, че работят за ефективното освобождаване на българската енергетика от руско влияние по отношение на пристанище “Росенец”, а болезнената реакция на президента показвала, че са на прав път.
А депутатът от ПП-ДБ Георги Ганев
призова президента Радев да обясни думите си,
че зад намерението на управляващите да прекратят концесията прозирали корпоративни интереси. “Президентът трябва да обясни какво има предвид. Корпоративни интереси може да има, ако смята държавата за корпорация. Ако не – да посочи кого има предвид”, каза Ганев.
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ припомни, че приватизацията на бургаския “Нефтохим” е извършена през 2000 г., а концесията на пристанище “Росенец” - чак през 2011 г. “През това време пристанището беше държавно, както ще бъде след няколко дни, и “Лукойл” работеше без проблеми като частна компания. Петрол стигаше и всичко беше коректно”, напомни той.
И също разкритикува президента за изказването, че България ще остане без горива: “За нас е странно президентът да е загрижен за корпоративния интерес на една руска компания. Както казаха експертите – не може да има никакъв проблем за горивата. Ще припомня, че преди година и малко по същия начин ни обясняваха, включително президентът и неговите министри, как без газ от “Газпром” не можем да продължим да съществуваме. Сега не вземаме газ от Русия, а цената е ниска”, припомни депутатът.
И заключи, че нивата на тревожност на президента Румен Радев по отношение на “Лукойл” го притесняват
Силно притеснен съм дали там има някаква зависимост, каза Мирчев в ефира на Нова тв.
Цената на литър от най-употребяваните нефтопродукти у нас трябва да бъде под 2 лева, каза шефът на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. Той е убеден, че и досега те се продават по-скъпо от нужното.
Добрев, както и ексминистърът на енергетиката в правителствата на ГЕРБ Теменужка Петкова припомниха в четвъртък, че и преди подписването на договора за концесия на пристанище “Росенец” с “Лукойл” то се е използвало изключително само за нуждите на рафинерията. С даването на концесия държавата поне започнала да прибира 1 млн. лв. на година концесионна такса.
Включване в четвърпък имаше и от “Лукойл Нефтохим Бургас”. В официално становище на компанията се посочва, че тя възнамерява да се обърне към съда заради обвиненията за контрабанда и неспазване на концесионния договор.
В становището си дружеството твърди, че винаги е изпълнявало ангажиментите си по концесионния договор и не вижда основания за неговото разтрогване.
“Голословните обвинения от страна на представители на някои политически партии и парламентарни обединения могат да се отразят негативно върху имиджа и репутацията на нашата компания”, се посочва в официалната позиция.
От дружеството заявяват, че всички публично отправени обвинения в контрабанда и други нарушения на територията на пристанищен терминал “Росенец” не отговарят на действителността.
Движението на енергийни продукти, тяхното съхранение и преработка били обект на строго регулиране по националното законодателство, европейското и международно право.
Контролът, осъществяван от държавата, бил ежедневен
– от пристигане на танкера със суровина до отплаването му, натоварен с нефтопродукти.
Цялото отчитане на входящите и изходящите нефт и продукти се извършвало чрез автоматизирани измервателни системи, които в реално време предавали данни директно на митническите власти. В съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове от декември 2020 г. било инсталирано постоянно видеонаблюдение, съгласувано и прието от митническите органи.
Дружеството отхвърля и всякакви обвинения в политическа ангажираност и уточнява, че е подразделение на трейдинговата компания “Литаско Ес Ей”, регистрирана в Женева. Самата “Литаско” влиза в състава на "Лукойл Интернешънъл", която е със седалище в австрийската столица Виена.
От “Лукойл” припомнят, че за последните 20 години били инвестирали в България над 4,1 милиарда долара, а в страните от ЕС като цяло - около 14 милиарда долара. Предприятията на групата давали работа на повече от 3500 души и осигурявали работни места за над 5000 работници и служители на фирми, които били подизпълнители.
Всички сделки с имоти на държавните мини - след разрешение от депутатите
Сделки с активите на “Мини Марица-изток” не могат да се правят без решение на Народното събрание. Това решиха депутатите в четвъртък със 178 гласа “за”.
Изключение ще има само за земеделските земи, като тази редакционна поправка беше направена от Рамадан Аталай и подкрепена от мнозинството в парламента.
С решението на парламента се забраняват сделките с имотите на дружеството, както и на държавната и общинската собственост, която попада на територията на държавните мини. Няма да могат да се продават и активи на “Източномаришкото въглищно находище”, които имат отношение към минно-технологичната дейност; няма да се позволява на частни инвеститори да изграждат електроцентрали от възобновяеми източници. Освен това се забранява да се пречи на “Мини Марица-изток” ЕАД да изпълнява ролята си на концесионер.
Така всички сделки с движимо и недвижимо имущество ще стават само след решение на Народното събрание, всяка сделка ще се обсъжда от депутатите, а предложението за нея ще идва от министъра на енергетиката.
Първоначалната идея беше на “Възраждане”, които настояваха за мораториум за всички действия в комплекса до приемането на Национална енергийна стратегия, както и до приемане на Стратегия за цялостното развитие на минно-енергийния комплекс.
Тази идея бе подкрепена в ресорната комисия, но при разглеждането на проекторешението в зала днес партиите размислиха заради възможността Конституционният съд (КС) да отмени акта. Според Радослав Рибарски от ПП-ДБ пълният мораториум, за който настояваха хората на Костадинов, щял да блокира всички бъдещи инвестиции в “Мини Марица-изток”. Той изтъкна, че в текстовете, предлагани от “Възраждане”, липсвал срок, което по думите му влиза в колизия с конституцията.
Така депутатите прекроиха идеята на “Възраждане”, като думата “мораториум” отпадна, а вместо това всички действия в държавните мини да се контролират допълнително и от парламента.
От окончателния текст на решението отпадна и срокът, в който се предлагаше той да действа - до приемането на актуална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България, която включва и стратегия за развитие на комплекса “Марица-изток”.
“Служебното правителство на президента Радев започна да подарява терените на “Мини Марица-изток”. Получавахме сигнал след сигнал как се въртят едни карти с имена на фирми и се водят преговори как да се подаряват безвъзмездно терените на Мариците, заяви Искра Михайлова от “Възраждане”, която призова депутатите да приемат в първоначалния вид предложението и да дадат шанс на КС да се произнесе.
Бившият енергиен министър Драгомир Стойнев коментира, че първо трябва да помислят дали с подобни решения и мораториуми да продължат да управляват българската енергетика. Той посочи, че вчера министърът на енергетиката е декларирал, че правителството няма намерение да води преговори с компанията, която по думите на Стойнев “служебният кабинет си беше харесал и искаше да подари земята на комплекса”.
Нека в най-кратки срокове да задължим министерството да изработи енергийна стратегия и на тази база да се вземат дългосрочните решения за държавата, призова Стойнев.
Според Красимир Вълчев от ГЕРБ имало желание за злоупотреба с терените от страна на служебния министър Росен Христов.
Решението подкрепиха от всички парламентарни групи без депутатите от ИТН. В него Тошко Йорданов видя лични депутатски интереси, които светели в тъмното като крушки.
